Uakti – полубогове и полудяволи

10/01/2013
Artur Andres Ribeiro
Uakti

Като повечето обобщения и това е колкото вярно, толкова и непълно. Според индианска легенда, митичният Уакти омайвал жените с музиката, създавана от вятъра, минаващ през процепите на тялото му. Ревнивите мъже го пленили и за по-сигурно дори убили. Там, където го заровили, израснали няколко палми, от които издялкали флейти и така всеки мъж можел да омагьосва жените, които пожелаел, с меки и меланхолични звуци. Преди около три десетилетия четирима симфоници от Оркестъра на Минас Жераис, събрани около естествения си лидер Марко Антонио Гимараеш, и вдъхновени от тази легенда, а той – и от семейните бриколажни традиции, преобразуват pvc-тръби в нов вид мембранофони (trilobytes), настройват стъклени плочки като маримби и създават едни от първите за миналия век нови акустични инструменти (хангът идва чак в навечерието на новото хилядолетие). Партнират на родения по същите места Милтон Нашименто в пет негови албума и го придружават на девет турнета с десет от 40-те си странни инструмента, включително импровизират на камъни в съдове с вода (на снимката). Милтон продуцира и е музикален ръководител на първите три самостоятелни албума на Uakti. Те попадат в полезрението на Манхатън Трансфер, с които записват в 1987 бразилския си албум. Две години по-късно са поканени за участие в албума на Пол Саймън „The Rhythm of the Saints“ и по време на записа правят впечатление на самия Филип Глас, за чийто лейбъл записват пет албума. „Когато ги срещнах, музиката и изпълненията им бяха за мен от най-красивите новаторски неща в новите тенденции“, разказва Глас в 1999. В навечерието на Олимпийските игри в Атина те изпълняват на открито импровизации по Глас, като преди това са били първите, аранжирали негова музика. Следват проекти с гвинейски перкусионисти и Рей Лема.

Автори на няколко самостоятелни албума, но и на филмова и балетна музика, Uakti не загърбват и темите, с които са израснали. В началото това е индивидуалният прочит на Бах на основателя им Гимараеш. В 2005 излиза албумът им „Oiapok Xui“ с класики на босата и самбата, от който не мога да не ви обърна внимание към четирите вариации по „Aguas de março“ – за мен най-интересните от всичките ù 15 досегашни версии в Дуенде. В 2012 е ред и на „Бийтълс“, като изборът на композиции е с малки изключения далеч от най-популярните песни, но се вписва в един поглед към по-езотеричните послания (oт „Mother Nature’s Son“ в началото до „Across the Universe“ почти в края, без да се пропуска малко след средата и „Here Comes the Sun“).

Атмосферата е, меко казано, прозрачна, но на моменти става направо призрачна. Ако не бях попаднал преди десетина години на каталанския експериментатор с детски играчки-музикални инструменти Паскал Комелад, със сигурност изненадата ми от тези изобретатели на звучности щеше да е близка до безкрая, а желанието ми да ви ги споделя в Дуенде – още по-неудържимо. Но какво по-добро от това да ви оставя да си ги откриете сами  всяка сутрин до края на януари в часа за батукада (8-9 ч.) заедно със старобразилското ви кафе, особено ако не си падате по подсладителите. След това – алеаторно в ежедневния плейлист. Повече за това как се създават нови инструменти според Гимараеш тук (на португалски).

Людмил Фотев

от

публикувано на: 10/01/2013

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: