Скитничеството в модерната култура – поглед към One Design Week

Шестото издание на международния фестивал за съвременен дизайн и визуална култура One Design Week и може би едно от най-мащабните събития от този род у нас се проведе в Пловдив.

Сред гостуващите лектори на фестивала беше световноизвестният критик на съвременно изкуство Джулиет Кинчин, вече 6 години куратор в департамента по дизайн и архитектура на MoMA (Museum of Modern Art) в Ню Йорк , а преди това – преподавател в Glasgow School of Architecture и куратор в Victoria Albert Museum, Лондон.

Ако през последната година темата за бежанците у нас е въпрос от политически, социален и организационен характер, то за САЩ и много западноевропейски държави скитничеството е елемент от модерното изкуство и визуален дизайн. Разбира се, това не е откритие на нашето време, а по-скоро реминисценция, цитат на културните процеси от 20-те години на 19 век, намерили духовен израз в разнообразни течения, но като че ли най-вече в символизма.

В рамките на форума Джулиет Кинчин търси корените на съвременната номадска култура в странстващи етноси като ромите, във вълните от бежанци и емигранти, в градските маси от различни метрополиси, които чрез глобалната интернет култура се включиха в движението „Окупирай“.

Джулиет Кинчин

Кои са основните характеристики на съвременната номадска култура?

Проблемите на културата на съвременните номади получават много концептуални отговори, които насочват вниманието към отношението ни към бежанците, но има и много практични и битово приложими решения.

Скитничеството е фундаментално за съвременната култура – за нашия начин на комуникация, пътуване, живот и работа. Явлението е както аморфно, така и комплексно: движението на маси хора понякога е желано, но има и принудително преместване – вследствие на природни или предизвикани от човешката дейност катастрофи.

Миграцията и релокацията са основна част от съвременния живот, към която дизайнерите се обръщат, като предлагат много творчески решения както на негативните, така и на позитивните аспекти.

Днес сме по-мобилни и свързани с другите чрез интернет и мобилните връзки, а това е много освобождаващо. Дава се глас на отделната личност и наред с това се създава възможност за общуване между хора от различни части на света.

Можем ли да свържем екологичния начин на живот и номадството?

Можем да научим много от номадите и бежанците, които намират начин за оцеляване с минимално количество вещи. Но също и по отношение на т.нар. “бавно приготвена храна”, която е обратното на “бързото хранене”, и бавното производство на различни изделия.

Това са модели, които ефективно използват местните материали и знания. Можем да научим много от традиционните номадски култури.

Във видеото – още за събитието от програмния директор  на фестивала Адриана Димитрова.

Д-р Султанка Петрова: 55% от мъжете над 35 години не искат деца

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :