Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Наталия Кобилкина: „Моралът е за нещастни хора“

Не е лесно да се пише за 30-годишната красавица от Ростов на Дон, сексолог и семеен терапевт Наталия Кобилкина. В България всички я познават и всеки има категорично мнение за нея.

Сещам се за всички интервюиращи, които с наслада и намеци ù задават скандални въпроси един след друг, а тя им отговаря усмихната и търпелива като истински терапевт. Страх ме е да не ме помисли за една от тях.

Първото ми впечатление беше за добронамереност. Веднага отговори на поканата ми за разговор, при все че от вълнение ù писах от личната си поща. Джимейлът без визитка поставяше под съмнение основанията да ме вмести между създаването на представителство в Лондон и пътуването до Корфу, преводите на нейни книги, дискове и семинари на английски, лекциите по училища, писането на следваща книга, поддържането на сайт и социални профили, създаването на академия за тренери, воденето на курсове за Принцеси, Щастие и Изобилие в различни градове у нас и по света.

Ден по-рано Наталия изпрати уточняващо съобщение, а в уречения час се гмурна в заведението като Богиня след урока си по английски, извади гримове и започна бързо и умело да се гримира, въпреки че за среща в средата на седмицата изглеждаше за-ше-ме-тяващо. Второто ми впечатление беше отговорност към събитията и събеседника.

Поръча си ментова лимонада, а аз зададох непланиран въпрос.

Kobilkina_Nikolina_7

Как успяваш да си толкова позитивна? Стотици хиляди хора следят изявите ти, изказванията ти, някои сякаш с едничката цел да те коментират негативно.

Пазя си вибрацията. Аз съм избрала да бъда щастлива. Не обръщам внимание на лошото.

От малка харесвам темата за взаимоотношенията. Цялата ми библиотека беше как да съблазниш мъж, какво искат мъжете, какво искат жените… А второто ми образование – семейна терапия и сексология, ми беше като хоби. Приятелките ми до една идваха при мен за съвет.

В началото беше като шега – в големи приятелски компании започнех ли да говоря, всички млъкваха и слушаха само мен и така цяла вечер. Като лекция. А после ми казваха – ти си родена за това. Но аз си мислех – глупости, как ще изкарвам от това пари.

Един ден реших да пробвам. Като на игра обявихме тренинг, написахме програма. И изведнъж – има група! Аз си казах – леле, какво ще правим сега с тези хора?! Но всичко мина вълнуващо и естествено. И така от игра някак незабележимо това стана работа, но не точно.

За Наталия това е начин на живот и казва, че няма ни един работен ден. Става сутрин в 8 ч. и се прибира след 10-11 ч. вечерта и така всеки ден – тренинги, пътувания.

Внимателно я разпитвам за лекциите по сексуално познание, които изнася безплатно в някои училища.

Разказвам на децата от 8 до 12 клас за видовете секс, как да се предпазват, кога трябва да го правят, отговарям на списъци с въпроси. Мислех, че им правя подарък, а всъщност те ми направиха подарък. След първата лекция ми се ревеше от смесени чувства. Защото дечицата не знаят елементарни неща за сексуалното поведение, много са неориентирани и не само, че не знаят, но и не знаят как да попитат, притесняват се. Един от въпросите, който ми задаваха момченцата, беше размерът има ли значение. Супер тъпо е да оценяваш как правиш секс, това е проблем на съвременното общество заради някакви натрапени критерии. Децата копират отношението си към секса от своите родители.

Като всеки родител, който се надява децата му да почнат да правят секс след смъртта му или поне – не преди да са се изнесли от къщи, следващото, което чувам от Наталия, ми харесва извънредно много.

До 18-годишна възраст е рано за секс и добре е да го правиш, когато вече имаш акъл. Аз съм категорично против секса след алкохол – тогава дори тялото е несензитивно. Преди години съществуваше хубавата традиция един партньор за цял живот.

Издишам. Трето впечатление – вече не съм против часовете по сексология в училище.

Изчезва ли страстта, след като банята стане обща?

В първата ми работа работех с доста по-възрастни от мен. В обичайните за всеки офис раздумки главната колежка обичаше да казва, че не може една манджа да я ядеш 15 години.

Не, това не е истина. Важно е двама души да се развиват заедно, да ходят на интересни места, да разговарят, да искат да го правят. Но също така има хора, които са полигамни и други, които са моногамни. Да се опитваш да живееш спрямо другите е насилие над себе си. Можеш да си щастлив и в полигамията. Можеш да обичаш по много различни начини.

Моралът е за нещастни хора, които нямат акъл. В арабския свят, например, не е правилно да имаш само една жена. Ако има само една жена, мъжът върви срещу Аллах. А другите жени какво да правят, пита моралът там и го смята за грешник. Къде е тогава истинският морал?

Самата Наталия е щастливо омъжена от години.

Според Ошо, бракът те прави роб и те ограничава. Ако си идиот, ти се жениш. А ако си истински духовно просветен човек, ти няма да се ожениш, а ще имаш много и различни партньори, защото всеки човек е душа. Затова казвам, че моралът е измишльотина на ума. Тъпо е да живееш според онова, което друг човек е измислил. Трябва да си верен на себе си. Мерлин Монро е секс идол, защото си позволяваше да бъде себе си. Тя все едно казваше – обичам си Кенеди, не ми пука, че е женен и ще му пея песни пред цяла Америка. Винаги имаш избор – да бъдеш прав и морален или да бъдеш щастлив.

Kobilkina_Nikolina_8

Какво загубихме жените в битката за еманципация?

Мисля за всичките си объркани приятелки, обичливи и красиви, които все не намират точния човек, точната работа, точната среда.

Не разбирам защо жените го искат. Най-голямата глупост, която една жена може да направи, е да се еманципира. Това е супер тъпо. Ако ти искаш да бъдеш щастлива, защо трябва да бъдеш мъж!?! Защо искаш да бъдеш равна с него в парите или в кариерата или в други неща?!“

Наталия искрено недоумява. Тя смята, че когато правим нещата, които харесваме и следваме душата си, парите идват сами. Тогава ние работим не за пари, а парите започват сами да идват заради онова, в което наистина сме добри.

Разказва ми за нейна приятелка, която пише добре. Наталия ù предложила да се захване сериозно с писане. Приятелката написала книга и тогава се появили хора, които сами поискали да издадат книгата. Друга приятелка на Наталия пък ù помага за косата ù и прави хубави прически. Кобилкина я попитала защо не се занимава професионално с това – искала да ù даде дори пари, за да започне.

Когато човек прави нещо хубаво – независимо дали е сладкиш или масаж, на нас ни идва отвътре да му дадем, и то да му дадем с удоволствие и кеф. Когато си в своето призвание, тогава всичко идва от само себе си. Да бъдеш еманципирана и да покажеш колко си по-голяма от другите не може да бъде цел. Целта е да правиш това, за което си родена и да бъдеш щастлива.

По-интересно е обаче, че когато жената е в своето признание – тя е в своята вибрация, хармония – и тогава идва любовта, смята Наталия. Същото се отнася и за мъжете.

Как се познава точната любов?

Чувствам се като ученичка с лексикон под мишница, но не мога да се спра.

Един от критериите за истинска любов е когато избираш човек, който те развива. Ако те дърпа надолу – махни се оттам. Второ, с този човек се чувстваш красива, независимо дали си гримирана, негримирана – ти светиш. Ако човекът не е твоят – ти е тъмно, смаляваш се. Или сам избираш да се смалиш, за да не го нараняваш. Когато се смаляваш заради него, накрая го намразваш, защото губиш себе си заради него. И трето, чувстваш копнеж за общо бъдеще – семейство, деца от него и това ти изглежда радостно, щастливо.

Крайно време е да я оставя да опита ментовата си лимонада – ледът се е разтопил, а по телефона ù звъни за консултация известна поп-фолк певица (името ù започва с Е).

Но преди това я моля за 3 бързи стъпки как българките да бъдем щастливи. Признавам, единият съвет направо ме втрещи – лоша работа.

Чуйте 3-те препоръки на Наталия как да си щастлива жена – във видеото.

Благодарим ти, Наталия!

А аз си заплювам следващия курс за Принцеси.

За разнообразието на бирата и домашното пивоварство у нас

Боян Николов – покорителят на три морета