Земеделие за градски хора

IMG_2890

Тези червени домати могат да зреят до вашия жилищен блок. А онзи 20-етажен хотел за насекоми да е ваш.

Избирате най-занемареното място в квартала – добре е да има неизкореними бурени, изоставени строителни боклуци, тухли шестнайстки, макара от кабел и прочее. Пишете предложение до общината да я питате щè ли го прави нещо туй място или да се захващате. Общината ви го дава да се вихрите за полза кварталу. Викате двама приятели (да са енергични) и си плюете на ръцете.

Така са направили Петър Вълчовски и съмишлениците му – Таня Илинска, Наташа Маринова и Вера Петканчин. На третия месец от старта на приключението до блока вече зреят домати.

Вижте галерия >>

Във фен страницата над 570 последователи обсъждат мушката и насекоми. 4-те декара междублоково пространство до ул. „Златарски“ в столичния квартал „Витоша“ са се превърнали в първата градинка за зеленчуци, билки, цветя и дървета на обществен терен в България. И една сред първите в Европа – след Австрия и Германия.

IMG_2900

„Целта ни беше да докажем, че е възможно и че е красиво. С тенденцията за здравословен живот подобни кооперативи има много, но са все в частни имоти“, казва Петър. Това е личният му дебют в градското земеделие.

С най-сухи думи, той ръководи и администрира проекта за пред „Мтел“ и Столична община, които са ударили по едно рамо. За колички, кофи, инструменти, разсад и камиончета да докарат от Зоопарка хубава пръст. Там с години са трупани гниещи листа – много хранителна почва.

Но основният, доброволен труд е на хората от квартала.

Най-редовни са 4-5 семейства от близкия блок. Помагат и от съседните улици. Огнян – един от сериозните градинари, идва чак от Божурище.

Емо

Емо

Емо (Еманюел от Франция) е уеб разработчик, който вече 10 години живее и има семейство в България. Идва всеки ден в градината, защото „живея в съседната врата и харесвам идеята“. Докато е работил в Чикаго, е виждал десетки подобни там – общината събаря стари сгради и оставя терена на гражданите, които го превръщат в градина.

„Синът ми, Раян, на 5 години, е луд по това място.“ Опита ли вече от доматите? „Още не.“ Смях.

Вики идва заедно с децата си Анелия на 6 и Ясен на 2 години. Всеки ден те помагат на големите и играят с другите деца. Момиченцето сади цвекло. Само една жена с две малки деца в града може да оцени социалните предимства на такова място.

„Сдобих се със страшно много нови приятели покрай градинката. Всички са активни, идейни хора на моята възраст, но има и по-възрастни. Хора, каквито винаги са ми харесвали. Малко тип бохеми – обаче от ония, които обичат да се занимават с градинарство. Децата се сдушиха с други деца… и така“, обяснява Вики.

Ясен, Вики и Анелия

Ясен, Вики и Анелия.

Малчовците са най-големите фенове на градината. Те ръчкат родителите си да идват след работа и да работят. Участват с кофички, лопатки. Питат възрастните какво да правят. Не късат което не трябва, грижат се.

Тепърва ще има табелки към всяко растение, към мандалата с билки. Какво къде да се сади, как да изглежда.

„Разпределяне на задачите и работа в сговор… цяло изкуство е“, коментира Петър, който иначе е магистър по международни отношения. В пермакултурната градинка на „Златарски“ е научил много. – „Гледаме структурата да е хоризонтална, да няма налагане. Основно споделяме и обсъждаме.

Мястото е изравнено, изчистено от боклуци, изградени са лехи – мандала с билки, хугел лехи с различни растения и цветя, а една захвърлена макара от маркучи се превръща в барачка за инструменти. Ще я обшият с дъски и в нея ще прибират всички оръдия на земеделския труд, за да не ги вали дъжда.

Градината със зеленчуци не се заключва

Въпреки че доброволците не искат да е като пейките около блока с биричка, цигари и семки. На пушенето се гледа с лошо око. Обмислят различни видове жив плет.

„През септември ще поръчаме малини, къпини и ще заградим с тях. Имаме много идеи. Ако си забелязала, когато се подрежат клонките на върбата и се набучат в пръстта, веднага пускат коренчета. Това обаче се прави напролет.“

Обсъждат още тунел от жива върба, който да е много красив и с таен вход към градинката. За да не идват хора, които не подкрепят идеята. Всички са на мнение, че

това място е специално.

Мандалата е кръгла, кръгът е идеалната форма. „Някои правят 5 кръга, с езерце по средата. В спиралата човек има досег до всички билки“, пояснява Петър. Билките засега са мента, маточина, мащерка, босилек, чубрица, целина, коприва, тангетис (бабите му викат „турта“).

IMG_2933

Изграждане на хугел леха.

В хугел лехите зреят зеле, домати, люти чушки, спанак, слънчоглед, фасул, жито, царевица. Хугел („издигнатата“) леха – се прави, като се изкопава легло в земята. В него се нареждат на пирамида клони, засипват се плътно с пръст и се полива обилно с вода. Дъждовете това лято бяха благодат. С годините клоните от дърветата ще се превърнат в хубава пръст. Влагата ще се задържи и няма да има нужда от чести поливания.

„В нашата градинка няма нищо ново“, казва Петър. – „Методите ни са до един стари.“

Просто бабите ни не са го наричали „пермакултура“. Пермакултурата е изкуството да работиш заедно с природата като неин елемент. Смятай – градинските кътове на хипермаркетите ще спрат да предлагат химически торове. (Все едно баба ти все там е пазарувала.)

Ако в „Златарски“ доброволците се грижеха за изцяло 70 корена домати, щяха да са поразени до един. Обаче в пермакултурната градинка доматите растат до слънчоглед, лютите чушки – до турта. Благодарение на смесването на културите, вредители се объркват и така растенията сами се защитават. Не се ползват пестициди. Нищо не се пръска. Пестят и ресурси, и труд.

„Както един приятел каза – земеделие за мързеливи хора“, подхвърля Петър.

Всъщност е идеалното земеделие за градски хора.

Трябва повече труд при изграждането на хугел лехата, но след това тя сама се грижи за себе си. На следващата година само се сади. В съседство са хотелите за насекоми.

Петър

Петър

„Използването на химикали за борба с болести и вредители и урбанизацията водят до намаляване на пространствата за обитаване на полезните насекоми. Това от своя страна подпомага развитието на насекоми вредители, за чието контролиране трябва да се използват все по-големи количества химически средства“, обяснява Петър.

Хотелите за полезни насекоми прекъсват този порочен кръг. Полезните насекоми – пчели, бръмбари и други опрашители се подслоняват в тях и помагат в борбата с вредителите.

Хотелите се строят от подръчни материали – японски бамбук, който си расте на воля из мястото и няма изкореняване, камъчета, хартийки и тухла шестнайстка, намерена в района – много подходяща за жилище на ципокрили. Могат да бъдат всякакви.

Като къщичката за птици – изгражда се и се чака насекомите да дойдат сами. Децата направиха и двата хотела – проявиха много повече въображение от нас“, разказва Петър.

Той има желание да продължи да прави градини и на други места в София, ако кметът даде парцел. Защо пък не и в центъра на града? Може да бъде една от културните забележителности на столицата.

„Смисълът на това място е да продължи да съществува и без нас. Аз не го правя за себе си – хората трябва да го припознаят като свое. Най-доброто е никога да не бъде завършено – постоянно да има хора, които да искат нещо да променят и допринасят“, допълва Петър.

People of София: Друг начин да преоткриеш своя град

Дървото на времето край Плиска

Facebook коментари

Бинар коментари (5) :

  1. Много смислена статия. Г-жо/г-це Филипова, поздравявам ви за прекрасната тема!

  2. Информацията е точна. Може би не е изчерпателна – но това не е непременно лошо. Хубаво би било броят на градините в града да расте в ущърб на грозните сгради, вдигани под строй.

  3. Не ви е точна информацията- в Белгия също отдавна има такива градинки за зеленчуци. Разбира се на мен идеята много ми харесва, само че ми се вижда трудно приложима за софийските предградия.

  4. Хора, хубаво сте направили. Жалко, че в нашия квартал живея най-вече с моруци, които седят да пият пред блока. Браво, браво ….
    Освен да дойда да живея при вас.

  5. Пректасна инициатива, сърдечно ви пожелавам начинанието да пребъде и да подейства заразително за други ентусиасти. А сред вас да цари сговор и единомислие!