Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Дървото на времето край Плиска

durvo5

Бях чувала за това дърво до Плиска преди месеци. Много специално дърво – скулптура с чудна дърворезба. Приятелите, които го бяха разгледали, останали искрено впечатлени. След време забравих за дървото.

Малко след като се върнах от морето, случайно минах с кола по локалното към Плиска. От дясната ми страна се появи картина, която ме накара да спра. Ето го приказното дърво. Наистина е по-хубаво, отколкото го описаха.

Не открих автора, но прекарах един следобед сама с дървото. Поговорих с хората, които постоянно се спираха и го разглеждаха. Към дървото се приближи и един общ работник – ром, който наблюдаваше с огромен интерес причудливите му форми. Попитах го дали му харесва. Той каза, че не го разбира, но му харесва. Тази реплика ми се стори много важна. Често, когато не разбираме нещо, го отхвърляме. А то можело и по друг начин да погледнеш…

Този следобед се убедих, че в дървото има много повече от приказките на Братя Грим, които веднага бях открила. В него бяха вградени митология, образи и символи от почти целия свят. Казах си, че на другия ден ще се върна.

Видях Алексей още от тролея. Около него се бяха събрали отново хора. А той, качен на стълба, оформяше върха.

Алексей Алексиев е по образование инженер-химик. Но през целия си живот се занимава с дърворезба. Кандидатства в НХА 4 пъти – не го приемат. Въпреки това никога не се отказва от най-голямата си страст – скулптурата. Учи се във времето сам, с постоянството и отдадеността на човек, който е открил своето призвание.

durvo2

Това не е първото дърво-скулптура за Алексей. Още през 1994-а година той изработва около 12 пластики по центъра на София.  За съжаление, нито една не е запазена, останали са само фотографии като доказателство за сътвореното.

През годините възражда желанието си да дава нов живот на дърветата, които трябва да се отрежат. В квартала му около Плиска има още едно такова дърво.

durvo4

Алексей не знае дали той избира дървото или то него. Вече 6 месеца са заедно и образите не спират да се появяват. Спомня си как го мернал – покрито с черна кора и маркирано с червени кръстове за отстраняване.

Забелих малко от кората и установих, че отвътре е изключително твърда дървесина. Това е над стогодишна джанка. Много кораво дърво. Привлече ме и самата форма на стеблото с тези изкривявания и хралупи…

Въпреки че това е общинска собственост, Алексей вярва, че дърветата могат да живеят друг живот като пластики. Да бъдат произведение на изкуството.

Приказката за чудното дърво стига и до ушите на служителите в общината. И ето че след толкова години отдаденост към отрязаните дървета Алексей получава задачата да работи върху няколко в парк Герена.

durvo3

Китайският посланик също е възхитен от дървото, откривайки свещени символи от източната култура. Хора от Южна Америка пък веднага намират символи на маите – главата на ягуара. Всеки може да бъде съпричастен.

Алксей споделя, че за кандидатурата на София за европейска столицата на културата през 2019-а година няма как да впечатлим журито с архитектура или нова спирка от метрото. За тях това отдавна не е новост. Трябва да се залага на самобитност. Чужденци често го питат дали това не е някаква стара българска традиция – да се работи на открито. Алексей може би проправя такъв път и за други хора.

Спомня си и реакцията на една жена, която взела образите на дървото за портрети от нашата революционна история и се обърнала към него с притеснение: „А къде са Ботев и Левски?“.

Алексей обяснил, че друг път на друго дърво може и да развие подобна тема.

Накрая го питам за името на пластиката.

Времето или Кронос. Всичко тук е във времето и всичко е измислено преди нас и пак ще се случва!

А докато приятел на Алексей ми показва второто дърво в Борисовата градина, споделя как преди време едно дете видяло отдалече дървото и се затичало ентусиазирано към него, като молело и баща му да се приближи. А таткото извикал след него: „Остави го тоя. Той работи за без пари!“.

Детето попарено извъртяло глава и тръгнало в противоположната посока. Алексей и неговият приятел се надяват да не стават повече свидетели на подобни сцени. А ние вярваме, че има дела, които не могат да бъдат заплатени.

Земеделие за градски хора

Бързи срещи – сигурна среща с любовта?

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Само да можете да видите ажурните му миниатури с евангелски сцени! Никой в света днес не работи такива. А дърворезбата в християнската традиция е родена и отглеждана от нас, българите и разпространявана в православния свят. Трите известни резбарски школи, дали дърворезбованите олтари не само на православните храмове в българското историческо землище са Добърска, Тревненска, Самоковска. А Алексей разработва свое направление в българската традиция. Канеха го неколкократно в Атон да създаде там школа. Жалко, че у нас няма грижа и не се предоставят условия за школи за съзидание. Тук върви парадигмата на разрушението. Но българският творчески дух е жив и непотушим. Доказва го и Алексей Алексиев.