Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

5 безумни български погребални обичая

Антония Антонова
Преди 2 години

svesht

Смъртта е събитие, достатъчно травматично само по себе си за всеки човек, на когото му се налага да изпрати близък. Интересното е, че у нас съществуват обичаи и ритуали по сбогуването с покойника, които сякаш умишлено са създадени, за да ти нaнесат още по-тежка психическа травма, ако, не дай си боже, се справяш мъжки със загубата.

Има места по света, където погребват хората с песни и танци. С пляскане и благи думи. България не е едно от тези места.

Тук неминуемо всичко непрекъснато трябва да ти напомня, че положението е трагично. Каквото то и действително е. Tова е особено важно да се затвърждава прогресивно в дните на траур, ако изобщо сте оцелели след самото погребение.

Не знам как се очаква да бъдем нормална нация, която да върви напред и да се развива, да избира адекватни управници и да има бъдеще, при условие, че много от обичаите ни са, меко казано, деструктивни. Особено допре ли до неизбежното.

Безумните обичаи, свързани с погребения и смърт в България, най вероятно са неизброими. Но ето няколко любопитни примера, които подбрах в разговори с приятели от различни краища на милата ни Родина.

Репетиция за смъртта

В някои влашки села около Дунава доскоро е била жива традицията да се инсценира помен за човек, който още не си е отишъл. Така де – жив си, но се правиш на умрял.

kovcheg

Обикновено есенно време, след края на усилената работа на полето и прибирането на реколтата, се е избирал ден, в който всички близки, роднини и т.н. се събират около човека, за когото се предполага, че времето му ще настъпи в някакъв близък момент (не е нужно да е болен).

Той ляга върху маса на двора. Около нея е отрупано с плодове, жита, кърпи, тикви, храни и всички необходими атрибути.

Има оплаквачки. Симулиращият смърт лежи със затворени очи през цялото време и слуша. Така му е спокойно – знае, че ще има кой да го изпрати, знае и колко човека ще дойдат горе-долу. Присъстват и деца – да се предаде на младите традицията. Псевдопокойникът е с дрехите, с които реално ще бъде погребан.

На прабабата на мой познат са й правили такава „помана“ на 60, а тя доживяла до 80.

Полагане на живо детенце в ковчега

В Ловешко, най-безумното нещо, което може човек да види с очите си при погребение, е спазването на поверието, при което, ако има човек, който носи името на покойника, то той трябва да легне в ковчега му преди него. За да „не се случи нещо лошо“ на кръстения на мъртвеца.

coffin-car

Честно казано, не знам какво по-лошо може да ти се случи от това да лежиш в ковчег на 12-годишна възраст, преди да положат мъртвото тяло… Макар че, като гледам какви обичаи има, не смея да се замисля… Лежиш си вътре в окичения ковчег с всякакви цветя, докато попът пее нещо за ЗДРАВЕ. Да… За твое здраве. Да не те споходи съдбата на адаша, чието име носиш… Не знам.

Същото се прави и ако си близнак на починалия.

Селфита с трупове

Лично на мен ми се е случвало, докато разглеждам семейния албум, да попадна изневиделица на снимка на покойник. Положен в ковчега. И хора наоколо. Питах баба какво е това и кому е нужно, но тя обясни, че такива са били традициите.

funeral_selfie-620x412

Може би едно време не се е гледало на фотографирането както днес. Прилагало се е само при много специални случаи. Знам ли…

Приятелка ми разказа как нейна позната документирала на видео в средата на деветдесетте цяло погребение…

Резервиране на гробищно място + поставяне на паметна плоча предварително

Е те това вече си е класика! Тъжното е, че много хора са принудени да си запазват място на гробищата, често до това на любим човек, тъй като после може „да няма“.

Това е горе-долу ОК, но идва моментът, в който си поставяш директно и паметната плоча плюс снимка и година на раждане. Само тази на смъртта остава въпрос на късмет.

plocha

„Това е много фрапиращо, да отидеш на гробищата, да видиш снимката на някоя баба и буквално след 5 минути да я засечеш в магазина, докато си купува хляб“, коментира пред мен девойка,  преживявала описания шок.

Некрологът като явление

Никога няма да забравя как в 6 клас на връщане от училище една съученичка си залепи дъвката на некролога на дядо ми. Не знаеше чий е, а и не намерих за необходимо да й казвам.

nekro2

Едно време сигурно е имало файда от този тип известяване на печалната вест, но при наличието на всички тези мобилни комуникации днес не съм убедена какъв е смисълът в това куче да ти влачи снимката в дъжда, откакто вече те няма…

Да не говорим за вестниците, в които на едната страница имаш хороскопи, на другата некролози, на третата – голи мацки от Севлиево на 21 г. Страшен кич. Каквито ни обичаите, такава ни и пресата…

Да не говорим за ужасно елементарните, повтарящи се до безкрай еднотипни стихчета с нескопосани рими, които масово и без грам лично отношение се печатат под снимката на покойника.

Някои хора все пак влагат лично отношение и се сбогуват със свои думи, което си е похвално на фона на всичко…

Други отклонения

На някои места в България, ако в една и съща година почнат двама близки, върху ковчега на втория ритуално се обезглавява черна кокошка и се погребва заедно с починалия.

mitko

Ако това ви звучи прекалено екзотично, то има и други „нормални“ практики, които се изпълняват масово. Едно от тях е да палиш цигара на гроба на починалия. Понеже много обичал да пуши. То не стига, че при нас всичко е едно непрестанно ядене и пиене, но и пушене трябва да има. Без значение от какво си е отишъл човека. Може даже точно вредният навик да го е покосил…

Друга масова и съвсем приета практика е покриването на огледала и спирането на всякакви телевизори и радиа. Изобщо, медийният отпор. Чудя се, като си на осемдесет и кусур години и ти умре единственият приятел, а отгоре на всичкото нямаш право да си гледаш сериала цели 40 дни, как оцеляваш?

Няма да коментирам ваденето и слагането на пари в ковчега на покойника.

Наистина ритуалите и обичаите, свързани с погребения у нас, са неизброими и, струва ми се, нехристиянски също така. Повечето суеверия са обвързани отново със смърт. Човек трябва да спази един куп неща, за да не умре самият той според вярванията.

В неясен брой хипотетични ситуации пък не бива да се къпем и освежаваме. Вярва се, че който се мие на Задушница, ще му излезе мъртва кост на гърба или пък е прието, че до погребението близките на покойния не бива да се мият, бръснат, гладят и т.н. Както и да чистят.

Във всички тези практики често биват замесени малки деца, които да гледат, да се учат и да възприемат.

С цялото ми уважение към традициите и тяхното спазване, силно се надявам в днешно време все по-малко да се изпълняват подобни обичаи и все повече хората да използват трезвата си мисъл и добрите си сърца във всеки преломен житейски момент.

Нямаше да бъде зле, ако църквата беше малко по-ясна като обществено присъствие, така че безумните обичаи да не се водещи в духовния свят на мнозина.

При всички положения мъката е нещо строго индивидуално и не би трябвало всеки път група превъзбудени баби да ти нареждат как точно трябва да я изживяваш.

Няколко актуални признака, че краят е близо…

Топ 5 на най-неприятните ви фейсбук приятели

Facebook коментари

Бинар коментари (17) :

  1. Обичаят с черната кокошка и огледалато са прабългарски. Слагането на счупено огледало в гроба е сарматска практика. В съвр. случай, огледалото не се чупи а се закрива. Слагането на монета в устата на покойника, е още от дълбока древност, да плати на лодкаря да откара душата му в отвъдния свят. Заравянето на предмети в гроба, също е прабългарска плактика, за да си служи с тях на оня свят. Поставянето на гробен капак, също е прабългарска практика. Забелязали ли сте чу само в България след като се положи ковчега, се издълбават допълнителни странични улеи на гроба и върху тях се нареждат дъски. Е това е гробинят капак, едно сарматско явление. Некрологът е източноправославно явление. И сърбите и гърците го имат.

  2. Моля, напишете сценарий за умен ритуал.

  3. Браво на авторката!!! Точно това си мислим от години! Жалко че няма много хора като нея, които използват мисловните си способности! Това се вижда от коментарите……

  4. Мила ми, Антонийо, що не си навреш статията някъде, а? Има и много други влашки, шопски и прочее погребални обичаи и обичай, свързани с паметта на покойника, които се правят, за да е спокойна душата му. Мила ми, Антонийо, ако майка ти умре в ръцете ти, както моята, ти гарантирам, че ще си лепнеш некролога й на челото си и ще ходиш така, за да преодолееш мъката си и тогава ще си промениш мнението за погребалните обичаи. Абсурдни или не , те са традиция, която помага на живия да понесе по-леко болката и скръбта си. А ти, остани със здраве и е крайно време да идеш да миеш чинии в някоя кръчма, че белким прокопсаш, ‘щото кат’ журналистка си гола вода…..

  5. Много е зле тая. Поне малко можеше да излезе от плоската си самоувереност.

  6. Вземи прочети малко за обичая „помана“ и тогава пиши. Чула-недочула – важното е хейтът да върви. Но както отбелязаха, явно чукчата не чете. Надявам се във фотографията да си по-добра!

  7. Само като погледнем статиите на „авторката“, ще видим че е комплексирана българофобка, навсякъде вижда черно окрасявайки статиите си с откровени лъжи!

  8. Попаднах на публикацията докато търсех инфо относно забраната за чистене в дома на покойния. На коментарите, хвърлящи упреци относно търсена евтина популярност от страна на автора мога да отговоря, че от позицията на човек, наскоро загубил родител усещам, че тя е написана напълно искрено. Не ми трябва да чета Златната клонка, за да схвана смисъла на различните практики, с които хората от различни епохи и места се опитват да се справят с огромната скръб, която неизбежно ги връхлита в подобна ситуация. Няма логика, която да помогне, там където чувствата владеят, НО това не значи, че днес, когато знаем толкова много за света трябва да приемем всичко от миналото. В Египет са имали практика с големците да си отиват и жените им в гробниците, в „нашите“ земи също са се прилагали подобни практики. Днес не мисля, че някой от мъдрите хулители долу би се съгласил с подобно нещо, нищо че е „наше, родно явление“. Защо ли – твърде голяма разлика в ценностите, ето защо! Поуката – съгласен съм с автора, че непоносимата скръб не изисква да бъде погасена с безумни, самоунищожителни практики, а просто да бъде изживяна от всеки както му се стори за правилно, защото тя е израз на обич! Никой не може да си присвои ролята на ментор за скърбящите без значение дали носи черно расо, червена тога, тюрбан или какъвто и да е там символ на вяра ако предлага да се виним за нечия кончина. Утехата идва от протегната с обич ръка с течение на времето.

  9. Не съм съгласна с вас.особенно за Ловеч.пълен абсурд

  10. Напълно подкрепям статията на Антония. Налагането на безумни догми, свързани с изпращането на покойника му в последния му път е стигнало до пълна пошлост .Мисля, че тук категорично отношение следва да вземе Църквата.Как съветвам аз близките си да постъпват при подобни случаи – правете така, както ви подсказват желанията. Така всичко ще бъде истинско. Нормално е да останат само истинските канони на съответната религия, а не бабините деветини от преди векове. Така мисля.

  11. Съжалявам Антония,с интерес следя Бинар, но статията Ви е повече…от ТРАГИЧНА! Опитвате се да бъдете „интересна“ или „различна“ може би, на гърба на традиции и култура, чиито смисъл, дори в най-малка степен не познавате,камо ли да разбирате. Няма да се спускам в обяснения , но като антрополог съм ПОТРЕСЕН от повърхността и неадекватността на статията Ви. А начинът и тонът Ви на изразяване, наподобяват западните мисионери от XVI-XVIII в., които описват „безумните варварски“ обичаи на местното население на Америка, Африка и Австралия и как трябва да ги „цивилизоваме“. Те поне са се водили и вярвали в тяхната християнска идея, а при Вас, за съжаление е просто опит да привлечете внимание с „оригиналност“. В едното поне успявате, щом има толкова много мнения и коментари. които се надявам да прочетете. Успех с предаването.

    • А да не коментираме и релевантността на снимковия материал и връзката му с материала. СКРЪБНИ!

  12. Срам! Колкото и да е „абсурдна“ според автора дадедна традиция, тя все пак ще си остане таква. По същата логика напишете статия колко „абсурдни“ са останалите религии, просто защото не сте им поддръжници… Различни региони,различни традиции, различно наследсвто и култура – никой няма право да оплюва чуждото, а още повече, като в дадения случай, своето!!!

  13. По-малоумна статия не съм чел – вероятно родителите на автора са били брат и сестра. Тъжно.

  14. Колко безполезна статия!
    Моля авторът да прочете малко литература, да погледне от друг ъгъл, да се задълбочи в това, което чете и след това отново да си прочете статията.

  15. Ако авторът на статията беше чел „Златната клонка“, щеше да знае не само, че тези ритуали се срещат по целия свят, но и какво е значението им.

  16. Да накараш дете да легне в ковчег е много прекалено.
    Но и на там както подкара статията също е прекалено. В стил: то направо да го метнеш в дерето умрелия, ще се занимаваш дупка да му копаеш… к’ъв пък е тоя…
    Да, хубаво е да не ти казват превъзбудени баби как да си преживееш мъката, но е хубаво и превъзбудени новинарки да не ти казват същото…