Любовният свят на един анархист

Писателят и Лора
Писателят и Лора.

Разговорът ни за анархизъм и възможни светове с писателя фантаст Николай Теллалов често се прекъсваше от съселяни, които се спираха да го поздравят.

„За тях той е Писателят, а аз съм кака Лора“, смее се жената с фигура и лице на момиче от приказките.

Живеят вдън гори тилилейски от 7 години. Допреди три са вадели вода от кладенеца, но вече имат помпа.

Градът не им липсва никак

„Бъбрим, четем книги, гледаме филми и обсъждаме тези, които заслужават да бъдат обсъдени. Единственият минус е, че интернетът е бавен.“

Горе освен тях няма никой. Съжителстват с плюс-минус 20 котки и кучето Мартин.

„През лятото идват виладжии и водят котки. После някои ги зарязват и ги храним, и техните внуци и правнуци също… Нашите котки са от рода Страшимишеви – Страшимиша е прабабата на мнозина от живеещите в двора ни котки…“

Всяка котка си има име, презиме и никнейм. Към мустакатата компания спорадично се присламчват лисици, глигани и таралежи, които воюват с котките за хруските им.

„Веднъж заварих край къщата лисица, разказва писателят. Трябваше да я побутвам, за да си иде, а тя ме гледаше едно такова – „Айде бе, какво ти преча…“.“

По къщата винаги има нещо за подобряване. „Не може да се каже, че съм с две леви ръце, но не съм и с две десни.“ Лора е билкарка. Чудя се защо не се възползват от благостите на селския живот – като да отглеждат собствената си храна.

„Един приятел искаше да ни даде патици“, подхвърля Лора.

Сега, след като ги познавам, предполагам, че не се е получило, защото щяха да кръстят всяка патица с име, което да ù подхожда и да ги гледат и да им се радват, докато патиците умрат от старост. Чудя се откъде-накъде вирее схващането, че анархизмът е агресивен. Идеологиите са като наркотиците – те не могат да извадят на показ нещо, което го няма в човека.

„Агресията е свързана с принуда и насилие, докато анархистите се борим да няма принуда и насилие“, казва Шаркан.

„Но когато се налага, си водим кучето на каишка“, добавя Лора.

Двама души в усамотение, без друг отдушник. Не се ли карат?

„Къщата е достатъчно голяма – Лора има свой кабинет, а аз си имам мой фотьойл пред компютъра и така.“

Куче Марто в селото го мислят за полувълк.

Кучето Марто в селото го мислят за полувълк.

Издържат се от преводи и редакции. Николай превежда руски и български автори за литературни конкурси, научно-популярна, художествена, анархическа литература и пр. Трудно е, но сами си определят работния ритъм и обстановката. Николай пише фентъзи и повече научна фантастика.

„След като се научих да чета, се увлякох по научната фантастика. Тя е опит за гледане в бъдещето. Когато мислиш бъдещето, не може да не се запиташ – как трябва да е устроено то социално, икономически и политически? Фантастиката не е бягство от реалността, а бягство към нея. Тя е начин да се фокусираш върху реалността. Аз се интересувам какво е било преди мен и какво ще се случи след мен – едното ми го дава историята, а другото – футурологията.“

„Да събудиш драконче“ е втората най-добра научно-фантастична българска книга

за последното десетилетие на 20 век. Пише за хубавици, красиви отвътре и отвън, за мъже с достойнство, за смелост, за любов…

„През 1998-а издадох „Да пробудиш драконче“ с малко мои спестявания плюс рамо от роднини, колеги от работата в Института по полимери и една читателка на черновата, която даже дойде с децата си да ми каже, че всички са харесали романа и искат да ми помогнат с издаването. Тогава работех на книжна сергия и съобщих на собственика, че ще продавам и моите книжки. По това време още не бях признал пред себе си, че съм анархист. Когато някой се спираше и се заглеждаше, аз му казвах: „Ако искате, вземете я тази книжка. Ако ви хареса – ще се върнете да ми я платите; ако не ви хареса, ще ми я върнете да я продам на друг.“

Две трети от хората решаваха да я платят на място. Една трета се съгласяваха да я вземат просто така и 9 от десетима се връщаха да ми я платят. Един ми я връщаше, без да плати. Хората идваха отново да ми надуват главата колко била хубава. Ами аз знам, че е хубава, иначе нямаше да я напиша. “

Фукльо. Но един мъж трябва да е фукльо. „Да пробудиш драконче“ има 4 тиража, всичките до един изчерпани. Има я в Chitanka.

Защо се идентифицираш с дракон?

„Красив е. Виж сега, осемгодишен прочетох „Аелита“ на Алексей Толстой. Оттогава замечтах да стана космонавт, да ида на Марс и да си взема жена марсианка. После хоби ми стана астрологията, която описва партньорските взаимоотношения. Веднъж седнах да изчислявам кога трябва да е родена жената, с която най-добре ще се погаждам. Най-близък във времето беше 76-и набор. Леле, помислих си, тия са още 11-годишни, колко още в самота има да чакам… И после като видех нещо симпатично, пусках въпроса кога е родена.“

Лора.

Лора.

„Първото нещо беше да ме попита кога съм родена“, взема думата Лора, родена в годината на люспестия тотем.

Запознали се на литературна сбирка. „Влезе един мъж и каза „добър вечер на всички“, след което започна да спори с лекторката. Помислих си –  този е много хубав, но много говори. “

„Години преди да се срещнем, наш общ познат ù подарил „Дракончето“. През цялото време сме се разминавали на косъм“, споделя Шаркан.

„Начинът, по който си представях автора на книгата, много съвпадаше. Той мен ме е описвал в книгите си, още преди да ме познава“, допълва Лора.

Последната книга на Николай излиза от печат като гражданска самоинициатива на читатели. Занапред смята да публикува в интернет.

„Оформям книгата като електронна, пускам я в Chitanka и който иска да я чете. На когото му хареса и иска да ме подпомогне да напиша следваща – превежда толкова, колкото смята, че заслужавам. Смятам този начин за справедлив. Малък компромис е с идеалите в свят, в който парите още имат роля. Но иначе какво струват идеалите ни, ако не се опитваме да ги следваме и в живота.“

Заради идеали преди 3-4 години писателят губи най-сериозния си издател

Теллалов застанал на страната на Chitanka в кампания срещу сайта, подета от 50 издателства заедно с „ченгетата“.

„Kогато видях в списъка моето издателство, им казах: „Без мен“. Човек има право преди да вземе една стока да я пробва. В случая с книгата – първо да я прочете и така да реши дали си заслужава и колко заслужава. Това е най-справедливата оценка.“

Chitanka са обвинени, че са пирати и че нарушават авторското право.

„За мен авторско право означава едно определено нещо и то е, че над текста трябва да стои името на неговия автор. Ако си взел думи от друг – да го посочиш. Но да кажеш – аз имам авторски права над този писател и вие нямате право да го четете, докато предварително не ми платите – това не е редно.“

Казвам му, че като всеки бизнес, така е устроен и издателският – търговецът печели най-много. „Ами аз не смятам, че е справедливо и отказвам да съучаствам“, вдига рамене творецът.

Как възприемаш шествието на транссексуални в популярната култура?

Верка Сердючка, Азис и Кончита Вурст.

„Надявах се да не ме попиташ. Не ме интересува какъв е изпълнителят, стига да пее хубаво хубави неща. И не ме интересуват интимните подробности на някой, с когото не възнамерявам да бъда интимен.

Първо, не можеш със закон да накараш хората да ги обичат. После, те искат да се женят – ние, анархистите, смятаме брака за вредна социална институция. Искат да служат в армията – ние смятаме армията за част от държавата, която трябва да бъде разрушена. Искат да бъдат свещеници – ами ние сме срещу религията.

Тоест искаме права за всички хора, следователно тяхното искане е излишно – дори вреди, защото създава изкуствени линии на вражда в обществото, което е добре дошло за властващите. На властта ù е нужно хората да се карат за различни вкусове вместо да се обединят срещу богатите потисници.

Идеално общество няма – има общество, което бързо успява да разреши проблемите си, преди тези проблеми да се превърнат в катастрофа. Защото и сега, и преди, част от населението извлича изгода от съществуването на някой проблем и така осуетява решението му.“

Развиваш ли дейност в селото?                              

„Разпространяваме вестник „Свободна мисъл“, бяхме почнали да правим и сбирки, но от тези, които идваха, един се ожени и замина за друго село, друг отиде на гурбет…“

Шаркан спира да говори и отваря широко плика със сладки от селския магазин-бар-кафене-и-поща-в-едно, в който жужи оса. „Айде, миличка“ – и осата излита. „Всяка живинка заслужава уважение“, мърмори си под носа и се обръща към мен:

„Виж, аз разбирам защо си тук. Но като личности ние, анархистите, не сме важни. Важни са идеите.

Дори големите апологети на капитализма вече признават, че социалната несправедливост е разрушителна за цивилизацията. Когато си солидарен с хората, ти няма да искаш да ги излъжеш, да ги мачкаш, да ги използваш.

А принципът на справедливост е много прост – да постъпваш така, както би искал при същите обстоятелства да постъпват с теб.“

Още –  “Анархистът Шаркан: Изходите са два, единият е излишен

Анархистът Шаркан: Изходите са два, единият е излишен

Преходното жилище на прехода

Facebook коментари

Бинар коментари (5) :

  1. И аз споделям същите идеи и приблизително същият начин на живот.
    Привет, Шаркан

  2. Статията е много хубава!! Пак я прочетох ей така .

  3. То така красиво е написано, че чак не е за вярване… :)

  4. Анархистите също обичат. :))))

  5. Много хубава статия, браво…много интересна!