Ража и нейната китара за изкуството като най-силното оръжие

За Ража Файес ел Мадхун, както е цялото й име, музиката е бягство от себе си към себе си. Все по-често можеш да я видиш и чуеш в различни български клубове с групата й, с която заедно се назовават Raja & the Band.

Когато я попиташ защо си струва да се прави музика, ти казва, че все едно си я попитал защо си струва да живее. Определя себе си като „обикновен идиот, който търси смисъл и същевременно знае, че няма такъв“. Идва от Кувейт, но кръвта й е палестинска. Родена е през емблематичната 1989-та, но живее у нас от 1992 г. и няма никакви спомени отпреди това.

По-късно отива в Йордания, където открива красотата на Близкия изток и тази част от себе си, която принадлежи там. Наскоро Ража представи първата си авторска песен в съвместно изпълнение с виолончелистката Илияна – „After Midnight”.

Ража, какво не знаем тук за арабския свят, за културата и хората там, а би било добре да знаем?

Мисля, че хората се делят на няколко части: такива, които имат знания за Близкия изток от обща култура; такива, които се интересуват силно от тази част от света и знаят даже повече неща и от мен; и такива, които са придобили цялата информация за този регион от медиите.

Общо взето, арабите са много добри хора, душевни, топли, говорят много, ръкомахат, хора на честта, обичат истински и със сигурност не трябва да ги псувате на майка. В някои страни са много консервативни (Персийския залив) и то не случайно, но това е много дълга тема, а в другите, където са по-свободомислещи, има постоянна война.

Хубаво е да се знае, че един обикновен арабин благодари на Бог (независимо кой е) за всичко, което има, дори да е едно парченце хляб.

Снимка: Явор Иванов

Снимка: Явор Иванов

Няма как да не те попитам какво е мнението ти за бежанската вълна у нас и различните реакции спрямо този проблем. Какво отношение виждаш у българите спрямо бежанците и адекватно ли е то?

Вижте, аз съм се заобиколила с по-интелигентни хора (надявам се, ха-ха) и те не са от тези, които седят и коментират под всяка статия на „KLETA MAJKA Balgariq“: „тук се говори на български и вън чернилките“ (освен ако не е под формата на майтап с големи букви и развален български на латиница).

Медията играе много голяма роля в случая. Aко покажем, че бежанците всъщност са хора и не са просто някаква цифра или бройка, че са имали нормален живот, имат деца, обичат, дишат, смеят се, плачат като нас, може би обществото ще ги приеме по-адекватно.

Но как може да обясниш на някой, който взима 400 лева на месец, работи 6 дена в седмицата, не е излязъл от града си последните 10 години, че има разлика между Иран и Ирак, че не всички арабки са забулени и че мъжете не мятат камъни по жените, които са правили секс извънбрачно, че всъщност един лош пример не трябва да aфектира цяло общество, живеещo спокойно тук? Че всъщност бежанците няма да му вземат хляба, понеже той самият няма такъв.

raja2

Но за сметка на тези хора има други, които работиха и все още работят усилено да помагат на бежанците, събират дрехи, храна, пари, учат ги на български. Един мой приятел работеше с „Лекари без граница“, първоначалните условия са били под границата на приемливото, на границата на оцеляване. Моята майка работи в едно училище, което се отвори преди две години (частно арабско) точно поради голямата вълна сирийци, пристигнали в София, по този начин нещата се балансират.

След трагичните събития в редакцията на френския вестник „Шарли Ебдо“ светът се потресе, а мрежата се раздели на хора, които казват, че са Шарли и такива, които казват, че не са. Ти къде би поставила себе си? Защо?

Не поставям себе си никъде, дразни ме фактът, че човешкият живот има цена, която зависи от територията, в която се намира. Много ми беше тъжно, както ми беше тъжно за много други трагични събития, които не се отразяват кой знае колко. Стана ми тъжно, че пак мюсюлманите се чувстват виновни за дела, които не са извършили, нито са имали намерение да извършат. Става ми мъчно за хората, които са изживели този ужас, става ми мъчно, че политиката е по-силна от нас.

Може ли изкуството да твори добро и да води хората към такова? Как?

Разбира се, че може – чрез думи, написани на хартия,  които отварят нови перспективи и различни гледни точки, които те поставят в обувките на евреин, християнин, мюсюлманин, в обувките на човек.

raja3

Филми, които те карат да задаваш въпроса „what if?”, хора, които ти пеят „Imagine!” , “Get up Stand Up”, “Shine on you crazy diamond”, “Money can’t buy me love” и колко много други. Много, много може, вярвам че изкуството е най-силното ни „оръжие“, изкуството, което идва от осъзнаване и знание.

В едно интервю казваш, че като гледаш какво се върти по българските музикални медии, не смяташ, че ще успееш наистина. Още ли мислиш така и защо?

Гледам, че нещата се променят малко по малко, но какво значи успех – да ме пускат по музикалните канали? По радиото? Да взема награда „Песен на годината“? После какво? Успехът за мен е това да мога да те накарам да почувстваш отново, да слушаш песента ми и да си спомниш за красив момент, да мога да те докосна с думи. Това е успехът за мен, такива хора ще ме оценят и тази оценка е много-по голяма от всякакъв друг успех под формата на титла.

Мислиш ли за световна сцена?

Мисля, че в днешно време е по-лесно да достигнеш повече слушатели и извън страната, отколкото преди, с помощта на интернет и социалните мрежи.  Така че, ако успея да достигна повече хора, защо не? Няма нищо по-хубаво от това да ценят твоето творчество.

Коя е Илияна и как се роди „After Midnight“?

raja1

Илияна е вампир-виолончелист, което означава, че рядко може да я срещнете на дневна светлина. Обича да танцува, прави го професионално (даже се качи с бандата на един лайв в „Терминал1″) и ако не те харесва, ще го разбереш моментално със сигурност. Илияна е арт директор на „Totally Events“.

Свирим от края на лятото на 2014 г. Акустично. „After Midnight“ е песен, която бях написала миналата година сама, не помня кога точно, март или април. Написах я на един дъх след полунощ. Бях решила, че тази песен ще е само с глас и китара. Но след това се запознах с Илияна и чувах вилончелото в главата си. А тя измисли нейната част за минути. Много добре се разбираме.

Какво се случва след полунощ?

Тома Марков е написал в едно от своите стихотворения: „ Това, което се случва  нощем, не може да се разказва на дневна светлина“. Още е светло.

В момента Ража не спира да репетира с бандата, както и с Илияна. Работят върху клипа към „Аfter Midnight”, който ще е готов към средата/края на февруари 2015 г. На 31 януари пък предстои и концерт в  “Терминал 1″, където бандата ще свири заедно с „Macrophone“.

Ража  излиза с приятeли, работи, разхожда се, живее и мечтае да не спира да мечтае, защото тогава се губи магията. Предлагам й да каже нещо за финал, каквото и да е, а тя отговаря с любимия си цитат от „Степния вълк“ на Херман Хесе: „Във вечността няма време, само момент, достатъчно дълъг за една шега“.

Jozef van Wissem уикенд на Пън(к) Джаз Бинар

Fink за радиото!

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :