Познавате ли бесарабските българи в Бразилия?

03/02/2015

Въпрос, на който малцина от нас ще отговорят положително. Извън специалистите и потомците, рядкост са хората, които знаят за съдбата на тези смели българи, осъществили двойна емиграция. Веднъж в края на 18-и век от България към Бесарабия (разделена днес между Молдова и Украйна), за да избягат от османско владичество, и втори път –  два века по-късно в посока Бразилия, подбудени от политически и икономически причини.

След края на І-та Световна война, Бесарабия, която е била в рамките на Руската империя, е анексирана от Румъния. Властите започват да преследват нейните жители, включително и българите, отнемат земите им, затварят училища, църкви. През 1926 г. близо 10 000 хиляди българи и гагаузи напускат дом и роднини и се отправят към Бразилия.

По това време, поради премахването на робството и нуждата от работна ръка за плантациите, Бразилия започва да привлича нови имигранти (заселници). От уста на уста се разнасят истории, че бразилските власти осигуряват земя, къщи, всичко необходимо, за да се започне нов живот.

Един от основните проблеми, с които се сблъскват бесарабските заселници, с последици до ден днешен, е фактът, че техните предци пристигат в Бразилия с румънски паспорти. Така те са „отчетени” от бразилските власти като румънци. През изминалите десетилетия се раждат няколко поколения бразилци с бесарабски корен. Много от тях продължават да изпитват нуждата да бъде призната националната им идентичност.

В опит да хвърли светлина върху пътя и развитието на заселниците и да запълни тази празнота, един техен потомък – Жорже Косиков пише книгата „Имиграцията в Бразилия. Бесарабски българи и гагаузи“. Юрист по образование, университетски преподавател и пенсиониран съдия, Жорже Косиков се впуска в едно задълбочено изследване на сложната и нелека съдба на 53 семейства, разкрита чрез анкети, които той провежда из цяла Бразилия.

В книгата виждаме много снимки, родословни дървета, но най-вече четем за историите на родове, които се предават през поколенията с много обич и признателност.

Събитие е, че тази книга вече я има и на български език благодарение на Държавната агенция за българите в чужбина и на преводачката – Мая Даскалова. За съжаление е издадена в ограничен тираж (1000 бройки), който се разпространява от Агенцията. Надяваме се българско издателство да поеме каузата и да преиздаде книгата, за да стигне този ценен документ за една от най-успешните български диаспори до повече българи в България и по света. Книгата е първата от трилогия – след нея Косиков пише още една, а в момента предстои издаване и на третата.

„Наистина, каква изключителна смелост и решителност е трябвало да притежаваш, за да напуснеш с цялото си семейство родната земя, без надежда за връщане назад, да се озовеш с оскъдни средства в чужда страна с непознат език, да нямаш подслон и въпреки това да се бориш за оцеляване. И което е по-важно, да спечелиш битката, да предадеш на децата си най-важните житейски уроци, да ги направиш хора с морал, да им вдъхнеш жажда за познания – единственият начин, който би ги отдалечил от посредствеността – това е най-голямото богатство, което ни оставиха нашите родители“, пише Жорже Косиков.

Разказът въвлича в многобройните трудности по време на пътуването по суша и море, в мрачния погребален ритуал на парахода, оставил следи за цял живот. Във видеото ще научите от преводачката на изданието повече за разочарованията, сполетели българите при пристигането им и как благодарение на упорството, борбения дух и сплотеността, заселниците осигуряват спокоен и достоен живот на следващите поколения.

Binar

от

публикувано на: 03/02/2015

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: