Спомен за Сезария

avtora.com

Сезария в София

Всички научни изследвания доказват това, което всеки от нас знае – сиестата е за предпочитане пред изгърбването от работа, ако ще и да е от най-любимите. Преди известно време, завършвайки поредната си сесия „сиеста“, седнах и написах следващите редове по повод току-що обявения тогава отказ на Сезария от по-нататъшна сценична дейност. Малко по-късно други любители на сиестата ми върнаха коментар, който публикувам в естествената последователност на приказката ни. След това, в деня на смъртта й нямаше какво да кажа повече.

Трябва ли да си Сезария Евора…

…за да се откажеш от сцената в името на живота си? Слушам нейно интервю в деня на смъртта на Компай Сегундо, който условно би могъл да й е баща. И си спомням как преди повече от десет години пианистът на Буена Виста Сосиал Клуб, току-що разделили се с Компай, беше изнасян на инвалидна количка за интрото на концерта, после връщан в караваната си и отново поставян на пианото за биса. Не мислех, че някога ще посмея да публикувам гласа и „свиренето” му от тези последни моменти на сцената, ако не беше решението на Сезария.

Колкото и да си обичам работата, позволяваща ми да вечерям на една маса с Пат Матини в Кутанс и да пия в 10:30 сутринта ром с Компай във Витория-Гастеис, тези моменти на екстремност с Рубен ми идват малко в повече. „A mi mas me gusta esa” твърдеше, без да знае какво Рубен в караваната си на Франкофоли в Ла Рошел и подкарваше по свой си начин El Bodeguero и Chanchullo, за който трябваше да му напомнят, че ще е последното, което ще свири. После го изнасяха на сцената с количка. Останалите музиканти се съобразяваха с него, публиката изпадаше в екстаз и циркът продължаваше. Когато си зад кулисите, подобни неща много болят. А тези, които са си платили да видят живите легенди, дали знаят колко са прави или че може да им е за последно?

Затова когато някой решава да се оттегли достойно, без да инкасира приходите от последното си турне и дори да рискува да плати неустойките с последните си спестявания, той не може да не бъде аплодиран. Тъй като звездите, за които сега ще говоря, още ни вълнуват на живо, ще ги споменавам само с инициали. Миналият декември Р. ми изплака, че не може да е сигурен дали ще може да свири по-добре и има ли смисъл да продължава да кръстосва света. Мениджърът му не споделяше тези страхове и въпреки че бе обявил концерта за последен, след по-малко от седмица анонсира ново световно турне на своя питомец, иначе послушен като Рубен във въртележката на цирка.

Малко преди дългоочакваното си идване в София И. ми призна, че се чувства като хай-тек циркаджия, но това е искал цял живот: днес разпъва шатра тук, утре го няма…

Сега още малко спомени за любими хора, които ги няма. Когато Шърли бе малко под 70 и още не я изнасяха на количка като на последните й концерти в Jazz a Vienne, тя ме покани на чаша шампанско в La Villa (хотелът още го има, но не и джаз-клуба) и призна колко й липсва Майлз, с когото я свързва „very special story“. Приликата в случая и с Компай, и с Рубен, и със Сезария бе, че Шърли бе пре-„открита” на над 50-годишна възраст и превърната като всички тях в суперстар от гигантите в бизнеса.

(Самата Шърли на живо от фестивала в Монтерей през 1994, както и част от посветения й албум на Терез Монкалм, току-що излязъл на бял свят – в подкаста на Слънчев джаз+.)

И тук идва разликата. Единствената, отказала се от статута си засега, е Сезария. И Шърли, и Рубен, и Компай са отдавна покойници, циркаджийствали в добрия смисъл до последен дъх. Р. със сигурност ги следва и слава Богу, здравето му го позволява. Бате Гошо бе същият – след първата си мозъчна операция ме помоли да поканя в студиото Теодосий, за да си направят „дженк”. После издаде още два албума и все казваше, че му се ще да не са последните. Правеше си предаването “Souvenir, souvenir” до влизането в болницата, като последните му записи звучаха до последния му понеделник по тогавашното РФИ-София, сега също покойник.

А дали е въпрос на обща култура или снобизъм да се ходи на концерти на не-още-световни-звезди, всеки си решава сам. Както и дали човекът на сцената да се откаже на върха на славата като Сезария (тук може да чуете концерта й на фестивала Pirineos Sur) или да се опира на младите си сайдмени и да разказва приказки пред микрофона като О.П. на фестивала La Mar de Músicas.

Коментар от приятели:

Мениджърът от френските железници трябваше да я пусне от хватката си след първите здравословни проблеми. Това днес не е решение на Сезария, просто вече няма накъде. Това го знам от Жозе, който е напуснал добре платената позиция на неин тур мениджър (разказвал ни е как е напускал Русия с 1 милион долара кеш по джобовете, за което е имал нужда от помощта на руската мафия, чийто бос е бил фен на Сезария, за минаване през летището), за да не бъде свидетел и съучастник на това убийство (последните години, в които Сезария беше влачена не по-различно от другите, които описваш). 

Сиеста с една варшавска блондинка

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :