Един царски офицер разказва (2-а част)

Първата част от спомените на Никола Рухчев можете да видите тук.

Краят на втората световна война – 1945 година, 65-и випуск на Военното на Негово величество училище отива на фронта в Унгария преди да получи офицерски чин. За да се бие за родината си и да помогне на мирното население там да заживее отново нормален живот. Един 20-годишен тогава командир на сапьорна дружина ни повежда из окопите, улиците, къщите там. Това е царският офицер Никола Рухчев. Днес той е почетен председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.

Разказва ни за това какво е да бъдеш български царски офицер, за битките, за срещата му с местните хора. Чуваме и любопитни детайли за храната, нравите и живота като цяло в края на войната.

Никола Рухчев е бил във Военното училище по време на най-разрушителните бомбардировки над София. От него научаваме как то е  било спасено от пожар, как е изглеждало по онова време, какво се е случило с кадетите и много други интересни подробности.

Знаем ли истината за това, което се е случвало след идването на комунистите на власт? И ще я научим ли някога? Никола Рухчев разбулва малко пелената около събитията тогава и ни разказва за българската войска след 9 септември 1944 година. Той е обучавал новите офицери – повечето синове на партизани. Споделя за разликите в мотивацията и подготовката на новите воини в сравнение с тези по царско време.

Един царски офицер разказва

Чистите води на Дунав през 1944 г.

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. много ценен разказ!