Сусана Бака и мистериите

архив Дуенде/Джаз+

Сусана Бака на Джаzz+ фестивал

Къде, как и защо музикант приема да стане министър на културата? Оглеждайки се наоколо, поне два примера изпъкват в своята противоположност: един от световните символи на Гърция в черните моменти на нейната история – Мелина Меркури и „царският” псалмописец у нас. Явлението обаче има централно- и южноамерикански актуални измерения. След Жилберто Жил в Бразилия и Рубен Бладес в Панама, приятелката ни Сусана Бака от юли 2011 е министър на културата на Перу.

В серията предавания „Джаз и политика” както и в едноименната си лекция на Гом джаз-фестивал – Белгия нарочно избегнах подобни интерпретации на темата, тъй като ми се струваха непредставителни. Въпреки че през 2003 присъствах на стачните прояви на фестивала Jazz a Vienne, когато местните музиканти първо блокираха кортежа на госта на фестивала, министър Жилберто, саботираха концерта му – създателят на боса-новата прекъсна соловото си изпълнение на десетата минута – и после бойкотираха собствения си труд, отказвайки да се качат на сцената с Пат Матини в предварително договорена и платена с обществени средства creation. В този случай бях ужасен до какви крайности може да стигне колективният егоизъм, стигнал до предела на безверието и безнадеждността. Чудесен анализ за френскоговорящите – тук.

За осемте години, минали оттогава, световната икономическа криза и развитието на цифровите технологии само обостриха отношенията. Стана ясно, че оставени на икономическа саморегулация, истинските творци и публиката с очаквания, по-големи от поредния скандален туит, нямат голям избор. И той е в живия спектакъл. За него става дума и в краткия ни разговор с Жан-Мишел Жар в средата на подкаста от авторския ми блог.

Доколко тези фактори влияят на решението на творец и борец за оцеляването на традициите като Сузана? Тя приема поста по няколко причини. Поради сходството на проблематиката с тукашната ще си позволя да препредам позицията й, изложена в нарочно интервю за Радио 3 на RNE по време на неотдавнащото й гостуване като изпълнител на фестивала в каталунския град Вик.

В началото Сусана говори за забравата и непознаването на собствената култура като причина за загубата на себеуважение. В момента перуанецът е горд само с храната си, но е забравил какви майстори на арфата е имало в родината му или какви празници може да покаже на децата си в провинцията, вместо да ги стимулира с почивка в Маями.

Сузана не пропуска да отбележи, че в Перу вече може да се обсъждат недостатъците, докато преди никой не им е обръщал внимание. Имам лошото чувство, че тук вървим по обратния път – поляризираната дискусия около Музея на тоталитарното (пардон, разбрах, че официално пишело „социалистическото“) изкуство само го доказват. Но Сузана завършва с търсенията на младите. Как пее със 17 000 младежи, които са дошли да споделят музика, правена от техни връстници. Те не само я свирят, а и проповядват. Дори непреводимостта на играта на думи свиря/играя и проповядвам/работя не ми пречат да я разбирам по-добре като министър-творец, без да забравям, че в основата и на двете е мистерията. 

Юсу Н'Дур и клубът на неуспелите успели

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :