Томатито отвъд „Легендата за времето“

личен архив

Автографът на Томатито върху

От първите му записи вече са изминали 32 години. Само на 19 той заема мястото на Пако де Лусия като китарист на Камарон – певецът идол за всички фламенкоси до ден днешен. Оттам и започва разговора му минути, преди да бъде посрещнат с аплаузи от публиката в зала 1 на НДК. Датата е 27, на предишния ден докато съм му превеждал от същата тази сцена спомените от снимките в последния шедьовър на Саура „Фламенко, фламенко”, си е отишъл от този свят общия ни приятел Марио Пачеко – един от издателите му, създател на „Нуевос медиос” и човекът, открехнал ме в зората на 90-те към етно-джаза и най-вече фламенко-джаза. Повече за него в предишния постинг, сега с Томатито имаме няколко минути, които искам да ви споделя.

В този първи запис на „Легенда за времето” Томатито с притеснение пристъпва към излизащата от фламенко-естетиката композиция Volando voy (Вървя летейки, летейки идвам…) на Кико Венено. Определяната сега като фламенко-румба песен, обожавана от различни артисти като Ману Чао, Лос Чунгитос и дори уругвайският носител на Оскар Хорхе Дреслер, е записана за пръв път с китарата на Томатито. „Няма нищо страшно, hombre, ще видиш колко хубава ще я направим” – го успокоява винаги позитивният Камарон. Да не забравяме, че по онова време, малко след смъртта на Франко, фламенкото е нещо съвсем херметизирано и подобни опити като този на Кико Венено не се харесват на консервативните фламенко-фамилии. „Да, бях само на 19, но вече пишех собствени композиции, имах изграден вкус и знаех накъде вървя” – си спомня за случката Томатито. И спокойно обяснява: „Бях достатъчно млад, за да се интересувам само какво и с кого свиря, да вляза в артистичните кръгове и въобще не си давах сметка за предизвикателството да заема мястото на Пако до най-големия фламенко-певец. Да, Пако предизвика революция в свиренето на китара, но тогава въобще не си давах сметка за това. Иначе голямата промяна във фламенкото я направи Камарон и за мен най-хубавото бе, че като негов китарист стоях до него. Но не сам. С нас бяха андалуските рокери от Аламера и Раймундо Амадор.” Едва ли е излишно да вметна, че заедно с брат си Рафаел и гореспоменатият Кико, Раймундо по-късно ще сложи основите на фламенко-блуз течението и ще покани за свой гост Б. Б. Кинг в 2004.

Това са новите протагонисти на фламенкото, определяно все по-често като „интелектуално”. „Тогава се освободихме от страха да вкараме нови инструменти. Синтезаторът бе приеман като смъртен грях, ударните и електрическата бас-китара също. Иначе заглавието „Легенда за времето” го измисли продуцентът ни Рикардо Пачон. Той бе извън фламенко-средите и можеше да си позволи подобно нещо.” Пак ми се струва логично да добавя, че посветилият целия си живот на фламенкото Пачон – продуцент, издател, радио- и кинодеец, отговорен функционер в автономното правителство на Андалусия в областта на културата – е доктор по право на университета в Нанси. А името на албума и първа негова песен е по негова музика и стихове на Гарсия Лорка, както и на повечето песни там. „Наистина ние бяхме в своето време и логично бе да нарекат Камарон „Гласът на времето”. Провокирам го дали се чувства „китаристът на времето”. „Не знам, бях само запален по нещата, които правехме. Благодарение на Камарон се качих на влака на моя живот, влакът на модерната фламенко музика. До ден днешен се движа в този влак.” Дали се чувства обогатен от забежките в други жанрове, като поп-музиката – композицията му “Por tu cara” от албума на хитовите Мекано се върти и досега по радиата. „Не искам да ме слагат в категории, дори били те и фламенко, нямам нужда от концепции, към които да ме причисляват. Музиката, която свиря с китарата си, се обогатява с влияния отвсякъде, тя не е закована като текстовете на сегирията например. В такъв смисъл вярвам, че музиките извън фламенкото са се обогатили от досега си с него. Както и ние фламенкосите сме се обогатили при срещите си с хора с по-голяма аудитория и разпространение. Хората, разбрали, че Томатито свири на китарата в някое популярно парче, после идват на мои авторски концерти, защото са били привлечени от фламенкото и по-късно са му станали фенове.”

Интересувам се за дуото му с доминиканския пианист и композитор Мичел Камило – първият им албум Spain печели Грами. „Срещнахме се на джаз-фестивала в Барселона, където искаха от нас фюжън. Дотогава нещата звучат повече или по-малко по един и същ начин. Ние се осмелихме да включим други регистри на звука, без перкусии, бас, нищо – само пиано и китара. Колкото и да изглеждаше в началото странно, хората ни приеха добре. Два инструмента, създаващи интимност. Но и мощта на рояла срещу мощта на беззащитната китара – ако предпочиташ. Получи се добър бином, нали? По принцип пианото също може да е фламенко, Диего Амадор El Churri е от фламенко фамилия и свири с душа фламенко на пиано. За мен няма инструмент, който да не може да е фламенко, стига да го свири човек с отношение към фламенкото. Има фламенко-кларинетисти, Бернардо Пария свири фламенко с цигулка и има страхотна техника”. Но би ли могло фламенкото да съществува само благодарение на техниката, ако го нямаше онова „духче”, наричано Дуенде? „Не! Фламенкото би било много повърхностно. Дуендето е нещо вътрешно. То идва отвътре, то се носи от хората, то е в душите им. Без дуенде нещата ще са като заучени – монотонни и рутинни. Дуендето е моето вдъхновение. Всеки ден като свиря някоя тема със сигурност не е същата, като в предишното свирене. Да, съгласен съм с теб, че за нас дуендето е като фийлингът за джазмените. Фийлингът и дуендето си приличат.”

Другото е поредното „кръщене” на програмите ми Джаzz+ и Дуенде: „Здравейте, аз съм Хосе Фернандо Торес – Томатито и прегръщам всички слушатели на Джаzz+. За мен дуендето е фийлингът и душата на музиканта”.

Прегръщаме се, отивам при музикантите от групата му. За един дуендето е като дърво, но има коса. За трима е по-хубаво изживяване от оргазма. За най-малкия – не съвсем, но е по-добро от каса Saint-Emillion. Нарочно или не, но не го сравнява с Fino, без значение дали от Херес или от Монтия-Морилес.

Останалото са аплаузите след концерта. Има ги и в YouTube.

Дон Кихот в мечтите ми - различният Арканхел

Oт Итака до Карибите

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :