Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Антонио Замбужо, повече от Fadista louco

Илиян Ружин

Замбужо в София с Джаzz+

Португалия далеч не е само фадо и порто, както Алентежу не е само туристически рай. Роден в тази благословена от Господ крайбрежна ивица, Замбужо навигира успешно както до недалечните Кабо Верде (кавакиньото в групата му) и Азори (хитът му Chamateia, за който по-късно ще стане дума), така и до Бразилия, откъдето са част от музикалните му влияния и автори, с които работи (Винисиуш де Мораеш, Марсио Фарако).

Съвпадението на концерта му с този от предишния ден на Фрий фламенко трио бе по-скоро случайно, отколкото закономерно, но не можем като организатори да не обърнем внимание именно на тази неочаквана допълнителна окраска на фламенкото, джаза и етно-ритъма при триото Давид Пеня Дорантес – Рено Гарсия-Фонс – Теодосий Спасов и в случая на Замбужо – филигранното му фадо с орнаменти на морна и боса нова.

Вокал в регистъра на Чет Бейкър, но без следа от болезнената му крехкост, инструментални търсения, достигащи до електронните полета, но оставащи по-скоро близки до античните арфи и най-вече отвореност към другостта, далеч надхвърляща повърхностния микс и приближените цитати, които са в основата на толкова много „суперхитове”.

Да твориш на границата на познатото е въпрос на личен избор и баланс между възможността да бъдеш приет от следващите утъпкани пътеки и риска да се залуташ из шубраците с неминуеми одрасквания, но и с по-голяма вероятност да откриеш аромата и вкуса на малката горска ягодка. Радостта да я подариш със сигурност ще бъде последвана от засилващи се желания при следващите ти странствания, преживяванията ти да бъдат споделени. По този повод Антонио ми разказа как на представлението си в столицата на Азорите българският хор „Ангелите”, с които представя традиционната за там Chamateiaе, бил изпратен със standing ovation.

В София бисовете бяха цели три – и за проникновението на срещата, и за съпровождащите го музиканти, и за солото му на Fadista louco, както шеговито се самоопределяше. Но без тази лудост на откривателите и досега в представите ни Земята щеше да е плоска и тези, които се смятат за център на вселената щяха да бъдат оставяни да го наложат като единствено правилното нещо, за което да има съответен химн.

Благодарности за снимките на Илиян – галерията му заслужено е от най-аплодираните в съответния сайт, както и видеоклиповете, представени от Руми, която без да искам пропуснах в благодарностите в предишния си текст за Фрий Фламенко Трио.

Брасенс

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :