Ние и другите

aliens-ETyesВинаги ми е било криво от тази мисъл. Нали знаете – теорията на конспирацията, че извънземните отдавна са тук и даже са в контакт с нас, но правителствата го крият, защото не сме дозрели и не можем да понесем истината за това. Че разкриването на факта за съществуването на (по-висши от нас) извънземни ще прeдизвика вълна от паника, страх, ксенофобия и религиозни, икономически, културни и военни конфликти. Ефектът от които върху човечеството и цивилизацията би бил като от удар на Земята с по-едричък астероид.

За човек като мен, расъл в годините на космическата надпревара и изчел де що има издадена и неиздадена фантастика, това е обидно, неприемливо, нечестно, възмутително. Та ние вече сме толкова напред научно, знаем толкова сложни неща за природата – и отчаяно имаме нужда да не сме сами. Да има… смисъл. Някой да отговори на въпросите ни: кои сме ние, откъде сме дошли, защо сме тук, какво следва „после”. Дори на най-забранения – има ли… Бог?

Знанието не може да е за малцина, засекретено и тайно. Аз вярвам в истината и нейната сила. Това, което не ни убива, ни прави по-силни. Ако Те искаха да ни убият, вече щяха да са го направили.

А истината може да ни отвори вратата към един невероятен, прекрасен нов свят. На фантастични технологии, утопични знания, социална мъдрост…

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people sharing all the world

Докато мечтаех за това светло бъдеще, един ден ми хрумна друга мисъл.

Ние всъщност не можем да търпим другите. Мразим всички други, различни от нас. Мразим хомосексуалните, евреите, циганите, руснаците, американците, мюсюлманите, християните, дебелите, слабите, богатите, бедните, умните, глупавите, хората с увреждания, по-слабите от нас, по-силните, по-талантливите, бездарните. Мразим всички и всичко, различно от нас.

Избиваме се един друг – заради абсолютно безумни неща. Заради ресурси, политически възгледи, религии, националност, вярвания – или просто така. Ние сме зли, опасни и агресивни към себеподобните си. Трима тъпи примати, убили по особено жесток и мъчителен начин безобиден и невинен в нищо психично болен в мол…

Ние всъщност не можем да търпим не само различните от нас хора, но и различните от нас видове. Избиваме безогледно всичко живо наоколо. Масово избиваме животните – и де да беше само за ядене… Избиваме ги за удоволствие – и това се нарича лов, и е легитимно, обществено уважавано занятие. Хоби! Изтезаваме и избиваме дори видове, които сме опитомили да ни служат, като кучета и котки – просто така, за удоволствие и от необяснима, напираща у нас жестокост, злоба и агресия.

С навлизането на интернет всеки вече е гледал десетки клипчета как животни, дори от различни видове, си помагат един на друг, проявяват ясно видим интелект, емпатия, чувства и… душа, ако щете. Но отказваме всякакви права на тези животни – дори правото на живот, дори правото на съществуване! Затрихме вече хиляди видове, изсичаме безогледно горите – а отдавна знаем, че дори растенията не просто са живи, а имат чувства и даже емоции, могат да реагират различно на конкретни хора/личности и на конкретно отношение… „Всичко живо е трева”, помните ли?

Но ако някой заговори за права на животните, срещу него скачат хиляди озъбени муцуни, от които капе пяна от злоба, ярост и неграмотност. Ние отказваме права на други хора, какво остава за права на животните. Ние не се интересуваме от това. Изтребваме, избиваме, разрушаваме всичко. Когато нещо ни е нужно, имаме някакво формално оправдание за това, а когато нямаме оправдание – го правим просто така. Най-често обаче дори не се замисляме.

Ние всъщност… не можем да търпим дори себе си. Повечето от нас имат безумно невярна представа за това кои са и как изглеждат действията им в очите на околните. Ако някой се опита да им каже истината, реакцията е отхвърляне и агресия – обида, физическо нападение, опит да се отрече всичко.

Лъжем себе си колко сме добри, красиви, умни и интелигентни. Отричаме дори елементарни неща, ясно видими за всеки друг около нас. Надали сред нас има някой, който да не страда в една или друга степен от някакво психично увреждане – но с лекота даваме акъл на всеки друг наоколо. И ама такаааа мразим някой да ни поучава нас или да ни казва истината… Смачкайте го! Убийте го!

Не можем да понасяме различните от нас. Нищо различно изобщо. Не можем да понасяме другите хора. Не можем да понасяме другите видове. Не можем да понасяме дори себе си!

И ще понесем истината за извънземните? Истината за нас самите?…

Надали.

Адът – това сме ние. И ще се пържим в него, докато не еволюираме достатъчно и не се променим. Дотогава вселената ще е празна. Поне за нас.

Нямаме нужда от извънземни. Нито от отговори, дори от въпроси нямаме нужда. Имаме остра нужда от едно-единствено нещо.

Емпатия.

Много ясно, че всеки ще си кърми, където реши

Скаридата - традиционно българско ястие

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. СИЛНО !!!!!!!!!!!!