Храмът на Кибела

31/03/2015

200Една от най-интересните и значими културно–исторически забележителности в Балчик е храмът на Кибела, открит случайно при строеж през 2007 г.

Това е единственият храм на Богинята Майка в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България, като находките се сравняват по значимост с тези от древния комплекс в Помпей.  Намерените надписи и мраморни пластики са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм.

201

Предполага се, че  е построен през 280-260 г. преди Христа и е функционирал до края на IV век. Вероятно природен катаклизъм е затрупал дълбоко храма и затова той се е съхранил.

Архитектура и интериор

202

Античната сграда с площ 93,5 кв.м.  има правоъгълен план и включва вътрешно свещено простраство и преддверие. Стените са изградени от каменни плочи и суха зидария и завършват с два красиво оформени йонийски фриза и корниз. Покрай източната и западната стена са стояли каменни пейки, а в средата е бил разположен мраморен лутерион (каменен леген) с жертвеник до него. Сградата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди. Срещу входа е открита ниша, украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос. В останките от храма са намерени повече от десет цели или полузапазени  мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи, костени игли, останки от жертвени животни.

Коя е Кибела

Най-много са откритите статуи и релефи на Кибела – фригийска богиня, считана за Майката Земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия. Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола. Статуите я изобразяват облечена в дълъг хитон и химатион, седнала  на трон, с тимпан и жезъл в ръце, а в скута или до нея е легнал лъв.

205

Към средата на I хилядолетие преди Христа, чрез гръцките колонии в Мала Азия култът към нея прониква и в Елада, където била отъждествявана с богинята на земята – Рея.  През 191 пр.Хр., в периода на Републиката, в нейна чест са въведени празниците Мегалезии.

700 години в служба на Богинята Майка

Откритите материали при разкопките – монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване повече от 700 години.

Намерените мраморни релефи имат разнообразни сюжети. Особено интересен е правоъгълен мраморен фриз с десет танцуващи жени, облечени в дълги дрехи, както и две оброчни плочки на тракийски конник, една от които с посветителен надпис.

204

В храма са открити и 27 изцяло или частично запазени надписа. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III век пр.Хр. , а най-късният текст е и единственият на латински, датиран в първата четвърт на IV в. Някои от посветителните надписи са  върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, намерени са и отчети за дарения и служене на богинята.  На храма били дарявани  имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се организирали празниците на Кибела. Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I  за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната „срещу общите отвъддунавски врагове“. От  писмените документи научаваме и за наличието на храмови роби, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон (през пролетта). От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.

203

Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития, от готите. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса – върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През 544-545 г. е засипан от земна маса, която се свлякла от североизток. Природното бедствие е запечатало плътно храма и, подобно на древния Помпей, го съхранило до наши дни.

206

Днес храмът на Кибела е обявен за национален паметник на културата, който предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България. Находки се намират в Историческия музей на Балчик – реставрирани са статуи на Богинята Майка, храмовият фронтон с изображение на бог Хелиос, много други пластики и епиграфски документи.

от

публикувано на: 31/03/2015

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: