Мелодиите на Мелъди Гардо

Мелъди е любимка и на Дуенде (Mira!), и на Джаз+. Не само заради името си или трогателната си история (събужда се от кома благодарение на музиката). Досега ни изненадваше с търсенията си на хора и звуци от пътешествията си (с тъмни очила и доскоро с бастунче). През юни излиза новият й албум Currency of Man. Свободни сме в интерпретациите на заглавието му, Мелъди само пояснява, че това са историите на реални хора и срещи в последните години. Preacher man вече е звучало от концертите й в Европа преди две години, сега ви представям видеото с кратката версия на първия й сингъл Same to you. Но дали тя е същата спрямо себе си?

Аналоговата апаратура и черно-бялата естетика ме карат да мисля за нарочен флаш-бек от продуцента й Лари Клайн, започнал кариерата си като басист на Фреди Хъбърт и впоследствие на Боб Дилан. А че разбира от лейдис, които пеят не само блуз се вижда и от спътничките му в живота (Джони Митчел, а сега – Лусиана Соуза) – и двете, любимки на Дуенде. Не е случайно намигването към стила на соул-музиката от 80-те – никога не стигащо до ретро-звучности а ла Арета Франклин.

Първите заглавия на Мелъди са по-скоро танцувални, отколкото лирични, но фактът, че излизат успоредно с колаборациите й в бразилския проект на Пиер Адерн (особено „Мелодия и текст“), ме карат да си мисля за неслучайно съвпадение, подсказващо диапазона на мелодичните й способности. Да не забравяме все пак – Мелъди е сред малкото композитори сред ефектните вокалистки в джаза.

Share

×

За смъртта на един лейбъл

Струи светлина

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :