Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

На кой му пука за Бърд или Бърдленд?

jazzahead

Едно от последните изпълнения на Завинул

Ще си го спомняме най-вече като авторът на Birdland. Без значение дали предпочитаме вокалната й версия на Манхатън Трансфер по текст на Джон Хендрикс („Грами“ през 80-те). Или звездният момент с Джако Пасториъс, който отдавна го чакаше за небесен сешън.

Не мога да повярвам, че цели 30 години са изминали от интрото на същият този Джако в същата тази Birdland, с която започва поредният шедьовър – албумът Heavy Weather. За никого не е тайна, че името на парчето идва от нюйоркския клуб на 52-ра улица, кръстен на Чарли „Bird” Паркър. С това разбира се, историята не свършва – Завинул на младини също е минавал през митичното място, пак там среща бъдещата си съпруга Максин, а синът му (съобщил в утрото на 11 септември за очаквания край на баща си) ръководи едноименния клуб, създаден в 2004 от Джо. Не случайно в началото на програмния си албум Back on the Block Куинси Джоунс също започва с цитат на Birdland. Излишно е да казваме, че продажбите на албума през 90-те надхвърлят всички дотогавашни версии на парчето.

В есенното издание на Jazz magazine за същата 1977, в интервю пред Си Джонсън, Завинул разказва: „Birdland бе най-важното място в живота ми. Там срещнах и Майлз, и Дюк Елингтън. Всички, които значеха за мен в джаза…Затова се опитах в албума да пресъздам фийлинга на онова време. Началото ме върна към работата ми с Дайна Уошингтън. Все едно слизах по стълбите в два след полунощ, а долу бяха биг-бендовете на Дюк или Каунт Бейси. Сакс-блендата, която зададох на  Oberheim-а все едно вкара цяла старовремска секция духачи… Като че ли бях готвач с музиката си. Фразирайки, импровизирахме.” Не е зле да допълним, че изобретателят на инструмента, Том Оберхайм, при посещението си при Джо е останал с впечатлението, че инструментът му прашасва, а Завинул едва ли е запомнил много от обясненията кое как работи. Затова е бил шашнат от бигбендовото звучене на окончателния микс на Birdland, изпратено му нарочно от Джо.

Още малко за превръщането на парчето в един от символите на фюжъна или джазрока, ако предпочитате. Безапелационно е позиционирането му начело на годишните класации на Билборд и Даун бийт (844 гласа, втори е Хърби Хенкок със 196 за великолепието V.S.O.P.). Продажбите бързо надминават половин милион, групата е избрана за състав на годината с 1418 гласа, втори са Ритърн ту форевър с едва 277. дори и корицата е номинирана за Грами. Безпрецедентно е също изваждането на Birdland в сингъл. В самата студийна работа, освен продуцент, Джо е и оркестратор и за пръв път в джаза всеки инструмент има такова отчетливо звучене. Синтезаторите са едновременно неземни – Oberheim Polyphonic, Arp 2600, Rhodes и безкрайно сляти с акустичното пиано, мелодиката, китарата, таблата и гласа на Джо. Да не забравяме, че освен най-добрия му приятел (по думите на самия Джо, ‘катализатор” на бандата – Джако), там са и Уейн Шортър, и двама латино-перкусионисти с дебют: Маноло Бадрена и Алекс Акуня. Мениджмънта на Джо е скептичен за заглавието – „на кой му пука за Бърд или Бърдленд?” Джо им се опъва – „не ме интересува какво ми говорите, аз държа да се казва така!” Когато си създаден да летиш, не можеш да пълзиш.

Като че ли всяко десетилетие е белязано от нов прочит на пиесата. Не включвам версията на Бъди Рич – самият маестро Завинул я нарича едносрично shit. След вокализата и рапа (желанието на Куинси е било да покаже на младите чернокожи, че някога е имало Бърдленд), Лало Шифрин (автор между другото и на музиката на Мисията невъзможна) в навечерието на новото хилядолетие я включва в компилацията си Jazz Meets Sympony Collection.

Лично за мен, в албума Heavy Weather най-красивата пиеса е следващата, също авторска на Завинул – „A Remark You Made“. „Звучността на Джако е такава, че най-лесното е да му напишеш  нещо, особено балада.”  Едва ли ще мога да я слушам вече, без да си ги представя двамата с Джако Там Горе (ако Майлс не го е повикал за нов прочит на In a Silent Way)… В Дуенде присъства в две версии, като новата е от трибютния албум за Джако от 2010 „Who Loves You“. 

Джо Завинул еднократно свири в България през октомври 1998. В Зала 1 не можахме да се съберем дори и 4000…

На снимката © www.jazzahead.de: едно от последните концертни участия на Завинул – 8 март 2007, Jazzahead фестивал – Бремен, където му е връчена годишната jazzahead!-Škoda-Award. Напомняме, че той е най-добър музикант за 2006 в категорията електрически кийборд на Даунбийт, където Завинул е на корицата на майския му брой, а историята му е разказана от Джоузеф Уударт. Още на фенсайта на Завинул http://www.zawinulonline.org/.

El tiempo de la revolución

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :