Аз не искам да раждам тук!

bebeКазвам се… Х. Тук може да стои всяко женско име. На 29 години съм, нямам деца и не искам да раждам в България.

Да, гледах записа с битото бебе. Причиних си този ужас. Не, не смятам, че това е инцидент и резултат от професионално прегаряне. Мисля, че  е практика. Регулярни движения, които не едно дете е получило. От акушерката… Y. Тук може да стоят и други имена. Не само това, което научихме всички.

Чрез записа влизаме в окото на злото, в еманацията на злото, минаваме отвъд човешкото. Стигнахме края, оттук насетне ние като общество трябва да променим всичко. Всеки един от нас неведнъж е получавал грубо отношение, чувствал се е безсилен и едва-едва е споделял с близките си. Защото знае, че лекарите решават, на лекарите се носят бонбони, цветя и пари. На медицинските служители също, независимо как е минало всичко, важното е, че си оцелял…

А когато не става въпрос само за теб, а за твоето дете, си просто на колене. Чувала съм от близки мои приятели зловещи истории за прекарани моменти в родилното. Истории, които аз като слушател едва издържам и се отразяват на мен, на съзнанието ми, на желанието ми подобно нещо да ми се случва.

Видяхте как зашеметяват (не знам какъв друг глагол да използвам) нашите деца, как се спира звука от плача. Това е резултат и от нашето бездействие в хилядите ситуации, когато мълчим и преглъщаме отношението, което получаваме. За да не стане по-лошо. Ето – стана ужасяващо, сега как го понасяме? Не можем. Защото удар върху бебе не може да се понесе по никакъв начин.

Докато системата в родилните отделения и болници не се промени, аз лично не искам да ставам част от цялото това безчинство със своето тяло, душа и сърце. И то с още едно човешко същество, което водя на този свят със себе си. Засега това е моето решение. И знам, че е временно… (Ето тук можете да прочетете разказа на майка с три деца.)

Но когато и ако дойде този момент, нямам намерение да плащам за специален екип, който да ме изражда. Да давам пари под масата, за да бъда третирана като животно. И да мълча, да не издавам звук. Искам да получа нормално отношение, без да се притеснявам имам или нямам пари. Това частна клиника ли е или държавна. В провинцията ли се намирам или раждам в София.

Смятам, че моментално трябва да се въведа гореща линия за насилие на подобен тип места. Както и 24-часово видео наблюдение навсякъде в тях. Всяко едно лошо и грубиянско отношение травмира завинаги майката, а това, че персоналът се проявява по този начин, говори, че би могъл да  проявява жестокост на всички нива. Да, дори към бебета.

Скъпа Никол, ударите към теб няма да отекнат безшумно. Всички ние ще изкрещим за теб като общество и ще променим системата. Обещаваме ти!

Омазахте се

Свободата на словото е лична отговорност

Facebook коментари

Бинар коментари (12) :

  1. Какво общо имат домовете в случая? Статията е за „системата в родилните отделения и болници“. Авторката говори за раждане, а не за изоставяне. За отношението към родилката и бебето ѝ. Приписваш ми думи, които никъде не съм ги казал.

    В статията никъде не става дума за домове и изоставени деца. В коментарите ми никога не съм твърдял, че няма грубо отношение, откровено насилие и други проблеми в болниците или където и да е другаде. Критиката ми е, че в статията е взет един случай и е пренесен на цяло едно съсловие безкритично и без дори да знаем всички обстоятелства.

    Не би било коректно да наречем всички журналисти „слуги на Пеевски“, само защото няколко медии леят помия по негова команда. Всъщност би имало много повече резон от това, което виждаме в тази статия. Може би това би било аналогия, която ще разбереш. Не пришивай обаче към тезата на авторката домовете за сираци и ужасните неща в тях, с които се борим като общество от години.

  2. Ники Русиновски

    Само този случай е известен?! Сериозно?! А може би НА ТЕБЕ само този ти е известен?

    Чети (и виж датата) – http://news.ibox.bg/news/id_169075799 .

    И това – http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/doklad-s-uzhasiavashti-razkritiia-za-domovete-3273971 .

    И това – http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/ivan-fisher/2007-09/izostavenite-deca-na-blgariya/.

    Или самият доклад на БХК (който не е най-ужасяващият текст по темата) – http://deca.bg/decacont/uploads/2014/07/Doklad-DDMUI-Mogilino-10.09.2010_bd.pdf .

    Десетки, стотици, ХИЛЯДИ случаи на малтретирани, осакатени, пребити, убити, починали деца в обществени институции, вкл. болници! Или тези не са „нашите деца“, щом не са били в скъпа софийска болница и за тях не ни пука, не мислим, не пишем, не призоваваме за тях и в тяхна памет, защото е било „преди“ – и само за Никол става дума, макар че изрично сме написали „нашите деца“?… Това са факти, не генерализации и общи приказки. И да, иска малко повече време от това да плюеш наизуст по „лошите журналисти“.

    Бояне, все повече се съмнявам изобщо да си чел текста на Белослава. Няма как да знам, разбира се. Но съм убеден в едно – не си разбрал дори и една дума от него. Нито дума! Съжалявам, но ще бъда брутално рязък и откровен – изказваш се абсолютно неинформиран и пишеш ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. За трети и последен път се заричам, че няма да продължа този диалог. Нека всичките откровени простотии, които изписа по темата, тежат на твоята съвест. Аз лично никога повече няма да се доверявам на човек, който по такъв начин борави с фактите и се питам колко хора съм заблудил, цитирайки написани от теб цифри и изводи като верни. Нека това пък остане на моята съвест – за урок…

  3. Не съм казвал, че съм прав, защото много хора са ме подкрепяли. Казах, че изглежда достатъчно хора са имали благоприличието да не обърнат внимание на видеозаписа. Основната ми критика е, че авторката взима една лична трагедия, преекспонира я на национално ниво и върху болката на това семейство гради цяла теза за отношението към родилките и работата на лекарите. Ако говорим за ниво на дискусия и професионализъм, защо смяташ, че всичко това се различава много от заглавията в жълтите медии. Целта на горния текст и онези е една и съща – да стряска читателя без оглед на работата на всички останали акушери и лекари.

    „Видяхте как зашеметяват … нашите деца, как се спира звука от плача.“ В текстът се говори за „нашите деца“. Говори се как това се случва постоянно и скрито, а само този случай е известен. Настоява се, че това е зло, което постоянно стои около нас. Всичко това се смесва с логични изводи – че трябва да знаем права си и да ги отстояваме. Внушенията около този извод обаче са причината за първия ми коментар.

  4. Ники Русиновски

    Съжалявам да го кажа, Бояне, но не мога да приема нито един твой довод (както и обвиненията, които продължаваш допълнително към първите да сипеш). Нито един. Включително и този последният, че си прав просто защото много хора те подкрепяли. С това дискусията окончателно слезе на ниво, на което не бих искал да участвам по никакъв начин.

  5. Ники, в коментара си говоря за морална вина, а не наказателна. Всъщност административна отговорност носят всички качили клипът и въртели го из мрежата. Споделилите го са просто съучастници. Гледалите го обаче за мен имат същата морална вина като предишните. Да гледаш този клип с ясното съзнание какво можеш да очакваш, как е сниман и какво причинява разпространението му на родителите на детето за мен е нищо повече от начесване на собствена краста за лоши новини. „Ама то си беше споделено, на кой му пука?“ Как си мислиш, че се чувстват родителите като виждат колко хора са видели записа? Нужно ли е?

    Отворих статията с надеждата, че заглавието е просто мухоловка, а текстът ще бъде негова антитеза – че ще осмее паниката, която се всява от действията на една жена и реакцията на притеснително много хора към случая. Оказа се точно това, което заглавието рекламираше – преекспониране на един случай и генерализирането му в мащабите на цялата държава.

    Когато написах коментара си, въобще не видях кой е авторът на статията. Едва след като реших да го копирам и в статията погледнах кой все пак е написал текста. Мислех, че е написано хипотетично от името на някоя отчаяна от живота жена. Затова промених рода в коментара си. Твое предположение е, че не съм чел статията като съм я коментирал.

    Не познавам Белослава, предполагам, че е прекрасен човек. Този текст обаче не е свидетелство за това. Дали коментарът ми беше прекалено рязък – навярно и се извинявам за това. Не бих се извинил обаче за смисъла му. Не нападам нея като човек, а отношението ѝ към темата. Тя взе един ужасяващ случай и още в първите 6 изречения успя да го генерализира върху цялото лекарско съсловие. Развива тезата, че зад този случай се крият незнайно много пребити на крачка от смъртта деца. Къде тук намираш журналистическа отговорност, етика и професионализъм?

    Случаят наистина е трагичен и жената ще си понесе последствията. Слава Богу детето е добре и се надявам родителите му да преодолеят шока както от конкретния случай, така и от лешоядното отношение на журналистите. По-горе говорих за моралната вина на тези споделили и гледали клипа. Не, не знам дали Белослава го е споделила – по-важното е дали е подала сигнал до ДАЗД. Това е единствената реакция към такъв клип, която може да има някой от благоприличие и уважение към мъката на родителите.

    Да се взима техният случай обаче и да се всява паника у всички настоящи и бъдещи майки какво ги очаква в родилните, е най-малкото безотговорност. Възмущението и скандалът е лесен път за журналиста. Не изисква трезва преценка, факти или обективност. Няма нужда от проверка колко известни инциденти в родилните има, колко са осъдени, какви са индексите на детска смъртност и заболявания. Има нужда само от патос и призиви за абсолютен контрол включващ мерки, който всъщност вече са налице и заради които този случай е хванат на време, процедури заради които детето и добри и от които знаем точно какво се е случило.

    Болниците ни имат много проблеми. Отноешението в родилните е един от тях. Има много сигнали и оплаквания и определено трябва да се промени нещо. За щастие има хора и организации, които работят в тази насока. Има обаче и жени, които са доволни от отношението и грижите. Често очакванията ни към болницата се разминават с реалността и лесно може да ги наречем неглициране и грубост. С хиперболизирането на едни случаи като добавка към наистина грубото отношение към родилките се цели фокусиране на вниманието върху проблема. Това е съвсем разбираем, макар и опасен похват. Пълното пренебрегване на добрата работа и префесионализъм на не малка част от лекарското съсловие въпреки всичко – финанси, условия, отношение и очаквания на самите пациенти – всичко това постига единствено всяване на паника и търсене на шок. Нищо повече.

    Затова реакцията ми беше такава. Не, ние не се възмущаваме просто на клипа – той ни е потребен. Ние знаем, че някъде там има зло и ни дебне отвсякъде. Как иначе ще обясним проблемите си, нали причината трябва да е отвън? Примери като този ни служат за потвърждаване на вече известното ни. Ако се пусне информация оборваща това твърдение, то тя е платена реклама. Представи си какво ще стане сега, ако някой заговори колко е доволен от акушерките и лекарите? Някой ще обърне ли внимание?

    Този начин на мислене е изключително натрапчив, когато опрем до подобни случаи. Намираме го с изненада у хора, които иначе уважаваме. Той обяснява и защо авторката толкова прибързано зачеркна цялото лекарско съсловие в страната. Просто знае, че това е така и този пример ѝ служи като повод да го покаже.

    За щастие, явно предостатъчно хора не са на същото мнение. Докато събирах линкове към клипове и статии за сигнала ми до ДАЗД, пресметнах, че поне 2 милиона души са ги гледали в мрежата. Това е повече от половината от българите online. Замислете се всички как би се чувствала една жена, ако запис на изнасилването ѝ се върти из всички медии, се гледа от 2 милиона души и взимайки нейната травка се правят обширни анализи как всички мъже са изнасилвачи и прочее. За щастите достатъчно имаха благоприличието да не го правят.

  6. Ники Русиновски

    Бояне, следя от много години това, което пишеш и правиш. Имаш уважението, адмирациите и подкрепата на много хора, сред които и мен. Този ти коментар тук обаче е, меко казано… изумителен, сякаш е писан от съвсем друг човек. Позволи ми да ти обърна внимание на няколко неща:

    1. Кой е виновен, дали и за какво, решава съдът, не ти.

    2. Твърдението ти, че авторката, написала един ангажиран текст по актуална тема, е „виновна“ за каквото и да било, особено пък виновна „също толкова“, колкото акушерката, пребивала бебето с юмруци, не просто не лежи на никакви факти и логика, то е лишено от всякакъв здрав разум и е направо цинично.

    3. Предположението ти, че всеки, гледал клипа, го е и споделил, е напълно произволно. Нито авторката го е направила, нито други хора, които познавам.

    4. Вменяването на вина в тази връзка (второто изречение от коментара ти) е просто абсурдно. Не знаеш към кого се е обърнала авторката и какво е направила след написването на този текст. Ако се окаже, че е направила нещо друго обществено полезно по темата като журналист, ще й се извиниш ли?

    5. Всичко написано по-нататък от тебе са лични обиди и квалификации към авторката, пълни с откровена агресия и омраза, които нямат никаква връзка с тезата в текста й. Всъщност, те говорят много повече за този, който ги е написал… и това, което ми казват за тебе, е просто потресаващо, то променя изцяло погледа ми към теб като човек.

    6. Не на последно място, почти същият коментар като този си постнал под едно споделяне на този текст другаде във Фейсбук. От една дребна грешка в него (поправена тук) става ясно, че когато си го писал там, дори не си бил прочел текста – коментирал си само по заглавие и 3 изречения откъс.

    Предполагам, че точно това е довело до тези твои изумителни коментари. Едва ли има нужда да ти припомням, че да коментираш публично нещо, което не си чел, е не просто неетично и некоректно, но и непрофесионално. Това е и разликата между журналист като авторката (запознала се с фактите по темата преди да напише коментара си) и блогър като теб, който просто пише каквото си иска – и не носи никаква отговорност за това. Да си неетичен и да обвиняваш някого в липсата на етика – това не ми се иска да коментирам.

    Разбирам емоцията ти. Самият аз и много мои близки хора също още сме в пълен емоционален шок от тази случка. Това обаче не е основание да сипем агресия, безсмислени емоции и обвинения в пространството. Те не помагат. Помага кротката и системна работа по определени проблеми – нещо, в което именно ти си доказал, че си добър и с което си заслужил уважението на страшно много хора.

    Разбирам и тезата ти, макар че тя почти напълно отсъства в този ти коментар. Тя обаче не е оправдание за подобно поведение от твоя страна. Ако искаш да я защитиш или поне дискутираш, не е това начинът. (Така ставаш част от проблема, не от решението му.) Принципно съм готов на публичен дебат с теб по тезата ти – но тук и сега не е нито времето, нито мястото.

    Тук и сега смятам този диалог за приключен и няма да участвам повече в него. Просто споделих някои свои мисли. Желая ти плодотворна работа с нещата, с които се занимаваш.

  7. Не, ти си също толкова виновна. Гледалите и споделилите клипа вместо да пратят сигнал до Агенцията за закрила на детето, го правят единствено и само от лична садистична нужда да гледат нещо гадно. Не, не си влязла в никакво око на злото. Ти имаш досадна като гризене на нокти нужда да се потвърждава с какво ли не това, в което вече си убедена. Няма значение дали е вярно или не – всичко наоколо е виновно за проблемите и недостатъците вътре. Това е повтарящ се рефрен на всички говорещи колко са лоши всички останали българи и как държавата им е виновна. Всеки говорещ против убеждението ти е платен, а всеки доставящ ти гадости, с които да запълваш тази нужда, е готин, защото „показва истината“.

  8. И разбира се, че каузата е обща! всичко най-добро и на Вас!

  9. Г-жо Димитрова, сигурно не сте имали това пред вид, но така сте го написали. Цитирам ви : „Искам да получа нормално отношение, без да се притеснявам имам или нямам пари. Това частна клиника ли е или държавна. В провинцията ли се намирам или раждам в София.“

  10. Белослава Димитрова

    Г-жо Узунова, не съм имала това предвид и цитатът Ви не е точен. В този пасаж изброявам всички възможни ситуации, в които мога да попадна. Искам да наблегна, че независимо в кой град съм, трябва да получа еднакво отношение. Като се има предвид, че ужасяващият инцидент се случва в София, определено не давам дадено населено място като пример, а обратното. Съжалявам, че не съм била достатъчно ясна в тази част от текста. Най-малкото разделение съм целяла. Всичко добро на вас, каузата е обща, вярвам…