Един млад арменец от България, който знае и помни

11181451_10153408140823900_1010144405_o

Познавам Камер Телалян от ученическите години. Той е приятел и пътешественик, човек със силно изразено гражданско мнение и винаги има позиция по различни важни и наболели въпроси. Избра да продължи да живее в България, въпреки че успешно завърши образованието си във Франция. В момента се занимава с автоматизация на производството в химическата индустрия. Нямаше как да не попитам Камер за  решението на Народното събрание за признаване на масовото изтребление на арменците в Османската империя в периода 1915-1922 г.  и най-вече какво мисли днес съвременната арменска общност по този въпрос.

Какво знаеш за съдбата на твоите баби и дядовци, живели по това време?

Историята на семейството ми е пряко свързана със събитията от 1915 година. Семейството на дядо ми произлиза от Истанбул и се е занимавало с търговия. При започването на първите гонения прадядо ми заедно със съпругата си и четирите си деца оставят всичко и бягат към България, където се установяват в град Пловдив и започват живота си отначало.

Как гледаш на годишнината като наследник на арменския народ?

Това е повод  да погледнем назад във времето, да възпоменем жертвите, невинно избитите жени, деца и мъже, но и да си направим равносметка за събитията, да погледнем отрезвително на фактите през  призмата на 21 век и да отстояваме твърдо историческата действителност, без да изпадаме в опасен популизъм и реваншизъм.

Това кауза ли е за младите арменци – приемането на конкретните исторически факти?

Разбира се. Това е и моя лична кауза, както и на всички приятели и познати арменци от нашето поколение. Тук обаче трябва да се направи едно много важно уточнение – приемането на историческите факти трябва да се прави напълно трезво, с ясната цел, че се преследва историческата справедливост, а не се търси повод за „лов на вещици”.

Българската реакция твърде закъсняла ли е или…?

Никога една такава реакция не може да бъде закъсняла. Едно общество и политическата му класа трябва да бъдат напълно узрели, за да могат спокойно, отговорно и без излишни емоции да приемат дадено явление или историческо събитие. Само и единствено тогава може да се избегне излишната полемика, която вреди на каузата ни. Според мен българското общество отдавна е стигнало до този момент, но част от политическата класа се страхува твърдо и ясно да изрази глобалното обществено мнение.

photo (1)

Камер заедно със своя баща Бедрос и приятелка.

Как възприемаш формулираното от българското правителство „масово изтребление“, което подменя думата „геноцид“?

Като липса на политическа воля и криворазбрана дипломатичност. С какво масовото целенасочено изтребление на 1.5 млн. души е различно от геноцида над 1.5 млн. души? Българският парламент признава, че тези хора са били избити, но се страхува да използва правилния термин. Тоест има пълно съгласие за съдържанието, но не и за формата. Това ми се струва доста инфантилно и глупаво. Въпреки това, трябва да отчетем, че стъпката е направена в позитивна насока, така че аз лично предпочитам да се съсредоточа върху това.

Какво следва от това решение според теб?

С повече политическа воля, надявам се, пълното признаване на геноцида в бъдеще. България направи важна крачка към признаването на историческата справедливост. Сега трябва да направи още една, за да може пътят да е напълно извървян.

Посланикът на България в Турция Красимир Тулечки беше поканен тези дни на среща във външното министерство на южната ни съседка във връзка с решението на Народното събрание. Какво смяташ за политиката на Ердоган по арменския въпрос?

За жалост процесите, които наблюдаваме в съвременна Турция са тревожни.Наблюдаваме едно общество, което върви на две скорости. От една страна имаме една сравнително малка, но изключително образована прослойка, чиято интелигенция не само не отстъпва на европейската такава, но и в някои отношения я превъзхожда. Тази част от обществото напълно се солидаризира с историческите факти и не се страхува да понесе историческата отговорност. Това е лицето на светска, космополитна и образована Турция, тази, която се бори срещу фундаментализма от всякакъв тип, която дава на света автори като Орхан Памук.

На тази част се противопоставя една по-голяма прослойка, привързана към едни мистични ислямо-османски традиции, облечени във великотурски шовинизъм. Много често тези хора живеят далеч от икономическата, идейна динамика на съвременния свят, в икономически  условия не много по-различни от тези през 1915 година. За жалост политиката на Ердоган е насочена точно към тези хора, като успешно се насажда страх и омраза към различното. Дали това различно са арменците, кюрдите, образованите елити, светски настроените хора е въпрос на моментна интерпретация.

Според теб кое е най-важното в едно общество?

Това е чувството за принадлежност към това общество, правовата рамка, към която то спада.

1052250_10151768678233900_1362538081_o

Виолета е най-добрата приятелка на Камер. Момент от протестите през лятото на 2013 година.

През годините как гледаш на манипулациите от партии или определени хора, които насаждат разделение в българската нация и на какво са резултат те?

Това е един изключително опасен процес, най-често предизвикан от хора, които са проводници на чужди държавни интереси в България. Никога не трябва да забравяме, че преди да сме арменци, евреи, турци или цигани, ние сме български граждани живеещи в едно дефинирано правово общество, чиито закони трябва да важат с еднаква сила за всички. Заиграването с етническата нетърпимост и ниските страсти на част от обществото води до избягване на истинските проблеми -ширещата се корупция и чувството за недосегаемост на определени кръгове от хора.

Ти лично чувствал ли си се дискриминиран под една или друга форма в България?

Абсолютно никога.

Норвежецът Юстайн от Лакатник за различните култури и равните хора

Бай Ганьо в Манхайм

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :