Норвежецът Юстайн от Лакатник за различните култури и равните хора

 

Юстайн над Лакатник

Отиваме на върха на Лакатнишките скали и сядаме близо до масивния социалистически паметник, построен там в чест на загиналите септемврийци през 1923 година. Заради гледката. С наредени каменни блокове зад гърба ни или без, тя си остава удивителна.

Юстайн Вигеруст е от Флам, Норвегия. Дотук той сумарно е прекарал около 2 години в България, идвайки през няколко месеца да си поживее на слънце и спокойствие в Искърското дефиле, в семейството на приятел–българин, който преди време среща като свой колега в туристическото влакче, за което работи в родината си.

Първоначално дойдох като на екскурзия. Но се случи така, че пожелах още веднъж да посетя България, заради гостоприемството на хората тук. То не е клише. Мисля, че източноевропейската култура е много по- щедра. Историята тук е научила хората да са приятелски настроени към чужденците, канят ги и ги приемат по начин, доста по-различен от този в Западна Европа, особено в Скандинавието.

Интересно твърдение, имайки предвид, че нали уж скандинавците са супер толерантни, широко скроени и свободомислещи, отворени към другите и различните. А ние, ако следваме стереотипа, в сравнение с тях сме някакви консервативни, да не кажа тесногръди хора, страдащи от спорадични изблици на ксенофобия и неадекватност в общуването с несебеподобни.

По-добре ли е да си черна жена-гей, отколкото бял хетеросексуален мъж в Норвегия?“ – питам аз, докато ехото от свирката на навлизащия в гарата бърз влак отеква продължително в скалите. Едва на около десетина километра оттук, някъде във вечността, Вазовият дядо Йоцо, сляпо и нетърпеливо, също очаква железницата – този все така отминаващ крилат змей на българския прогрес.

Честно казано, не познавам нито една чернокожа жена-гей. Изопачено звучи, че едва ли не в Норвегия сме достигнали някакво по-висше ниво на съзнание, както и че откритите хомосексуални хора са под път и над път в стандартното норвежко общество. Просто в закона, в конституцията са заложени равни права между мъжете и жените, без значение каква е сексуалността им. Ако някой атакува това – отива в затвора. Това е.

Утвърждаването на ЛГБТ организациите и движенията се случи много рано в Норвегия. Това важи и за правото за гласуване на жените, равните права в работата, еднаквото заплащане. Тези неща са като традиция. Ако разглеждаш нещата конспиративно, то това е бъдещето на капитализма. Искаш жените да работят не само за поколение и демографски растеж, но и за повишаване на брутния вътрешен продукт повече и повече. Това е в интерес на правителствата. Ето защо хомосексуалните е добре да не бъдат преследвани.

В миналото са ги пращали в затворите, но някак са установили, че това не е много умно. Затворът струва пари на държавата. Затова преценяват, че е по-добре там да стоят престъпниците, а това кой какво прави в кревата си не е точно работа на държавата. Ето как се е появила по-либералната гледна точка към тези въпроси и аз мисля, че в крайна сметка дори Путин в Русия ще разбере, че правата на ЛГБТ общността са съставна част на всяко демократично общество.

С колега във влака в Норвегия, където работи

Снимка с колега в Норвегия.

И все пак Юстайн е сигурен, че ако в Норвегия баща от село научи, че синът му е гей, това ще бъде проблем. „Гейовете са в градовете“, казва той и се смее на собственото си крайно обобщение. Но аз разбирам какво иска да каже.

Моят словоохотлив събеседник вярва, някак библейски, че е добре да не съдим другите, а да се вглеждаме повече в собствените си животи. Той е на 40 г. и е несемеен. И заговаряме за самотата. Един от най-сериозните проблеми в живота на норвежците, който, по думите му, се задълбочава все повече и повече. А аз си мисля, че сякаш всички сме така, че самотата е глобална зараза, която се предава по цифров път. Че изобилието от избори, в което плуваме, не значи свобода. Още по-малко щастие.

Хората живеят сами. Става все по-популярно да нямаш партньор. Мисля, че провинцията, откъдето съм аз, е един от районите в Норвегия, където най-много хора живеят сами. Със сигурност това не е естествено, защото е постигнато заради възможността да бъдеш финансово самодостатъчен, независим. Една от основните мотивации за мъжа и жената да живеят заедно е да си поделят товарите, отговорностите в живота. Но в съвременните условия на икономическа и финансова стабилност повече хора искат да живеят сами. Понякога може би не са щастливи с изборите си, сигурно им липсва другият, но са решили да са сами. Статистиката за браковете и съвместните съжителства върви надолу, а популацията расте. В България не, но в Норвегия – много бързо. Заради имиграцията и броят на ражданията е висок. В моя личен живот, ако погледна своите избори, може би не съм обмислил добре нещата, може би съм труден за съвместно съжителство, може да има много причини…

Преди 20 години Юстайн имал безгранична вяра в науката. Обичал университета, искал да стане доктор по философия и да достигне щастието чрез връзката си с момичето на своите мечти. Мислел си, че я е открил, че с добро образование може да получи много хубава работа, която да го направи пълноценен човек. Защо не и да работи в една компания 40 години и всичко да е подредено и прекрасно…

Но, както обикновено се случва в живота, нещата се подреждат по друг начин. И сега той работи в туристическото влакче по няколко месеца в годината, когато в Норвегия е топло, а след това идва тук или просто пътува.

Още не бях навършил 27 г., когато много от илюзиите ми се разпаднаха. В годините между 20 г. и 40 г. се опитваш да станеш голям човек. Преди много, много години си бил възрастен на 13 г. Налагало се е да защитаваш майка си и да събираш храна, а сега се тревожиш за това, едва когато си на 35. Може би норвежците сме привилегировани, но не мисля, че аз идвам от много привилегирован дом. На 20 г. трябваше сам да си плащам образованието. Сега имам финансови проблеми, но не се тревожа много за това. Сигурно тук, в България, животът ми излиза по-евтино, отколкото вкъщи.

Аз съм късметлия. Избрал съм да имам специален живот или пък този живот е избрал мен, не знам. Но понякога нещата просто се случват. Преди 20 години не съм очаквал нищо от това, което стана дотук, не съм планирал да пътувам и не мисля , че дори съм искал да го правя. Бях по-консервативен като млад. Не бях особено политически и социално ангажиран. Пукаше ми само за личното ми щастие. Бях егоцентричен. Но като пораснеш малко осъзнаваш, че светът не се върти около теб.

Юстайн в Африка.

Юстайн в Африка.

Слушала съм какви ли не легенди за разюзданото поведение на младите скандинавци. За това как няма да те прегърнат за „здравей“ и за „довиждане“ във вторник, но пък може да си спретнете една бърза оргия в събота вечер. С много алкохол и наркотици и с голямо изключване от света. Чудя се така ли е и какво може да ми сподели този 40-годишен ерген от Флам по въпроса. Наблягам на това, че големите запивания и купони далеч не са чужди и на нас, българите. Той всъщност много добре знае това. Но ние сякаш винаги имаме някаква граница в поведението, отвъд която не се преминава дори на 7 ракии.

Алкохол, алкохол… Вечната тема. Защо пият? И има ли връзка това със самотата, за която вече говорихме. Защо пием? Наливам си бира в пластмасова чашка и си паля цигара. Той отказва. И двете.

В човешката природа е да се нуждаем от нещо различно от обичайното, от ежедневното. Колко често го правиш е до възможност. Мисля, че норвежците не сме много различни от българите, защото сме просто хора, но някои неща все пак са различни. Културата на пиене като резултат от климата, историята и т.н. може да обясни много от поведението на младите норвежци през уикенда, който за някои започва още в сряда. Когато си млад можеш да стоиш буден, да пиеш, да се забавляваш, да взимаш наркотици, дори в селата в Норвегия има подобно поведение. То е типично. Има един израз „уикенд алкохолик“. Това е вид култура – да бъдеш пиян като свиня от петък до неделя. Като студент нямах толкова много пари сравнено с онези, които работеха, но дори аз пиех.

Алкохолът е … Може би съм прекарал почти 25 години като алкохолик. В началото не пиех всеки ден, но накрая така се приключва. Помня първия път, в който пих, в който пуших, в който правих секс, това са неща, които никога не забравяш. Кой не иска да има добър живот? Но алкохолът не значи добър живот. В семейството ми алкохолът е довел до много трагедии и много хора умряха в моята среда. Загубих приятели и роднини от наркотици…

Трудно е да се каже дали причината да пиеш е това, че навън е вече тъмно или тъмнината те подстрекава към повече алкохол. Алкохолът винаги е там. Но не мисля, че хората в Норвегия са по-депресирани. Как може да бъдем? Ние сме най-успешната страна на планетата. Можем да си купим слънце. Колко хиляди са дошли в България миналата година? Навсякъде сме добре дошли. Понякога се държим добре или зле. Не мисля, че има обяснение за тези неща. Просто кофти примерите влизат в пресата, пише ги във вестниците и оттам правят впечатление. Забравяме за обикновените случаи, които са повече.

vlak4e

На работното място.

Да, пресата. Медиите. Въпреки, че говорим повече от час доста задълбочено и доста човешки, имам чувството, че Юстайн не ми се доверява съвсем. Все пак съм българска журналистка. Нормално. И аз не бих.

Откровено споделя, че не смята, че българските медии са толкова свободни, колкото норвежките. Казва, че очевидно журналистите тук не са убивани, преследвани и т.н. Не е като в някакъв фашистки режим, но със сигурност тези, които искат да посочат лошите с пръст, ще усетят последствия върху работата си. Подчертава, че в Норвегия има корупция, престъпност, лоши неща, но журналистите са свободни да пишат каквото си поискат за когото си поискат.

Свободата на словото, тези неща за мен, в моето общество, са гарантирани. Може и да е илюзия, но така го усещам. Журналистиката изисква посочване на проблемите, за да бъде възможно тяхното решаване. Цялата българска медийна среда сякаш се интересува само кой за какво е похарчил тези и тези пари и кой какво е откраднал. А има много малки неща, които лесно могат да се оправят междувременно, но това не се случва. От пет години идвам тук, но не виждам промяна.

Поредният влак минава и заминава. Промяна може би няма, но вятърът духа все по-силно и навярно ще се наложи да си тръгнем скоро. Да се разделим и след седмица той да се върне да поработи малко в Норвегия. Както навярно и много българи биха направили с радост. Но дали ни искат? Не гледат ли западняците на нас като на някакви варвари, сеещи хаос и кич в подредените им общества?

Юстайн не  вярва, че имиграцията е проблем. Според него някой има интерес да го превърне в проблем. За пари.

Тези, които се занимават с имиграцията, използват много силна бюрократична система във всяка страна. Полицията. Имиграционният контрол, разни институции, които са много силни във всяко общество. Те трябва оправдаят своя бюджет. Когато няма война, а има мир, трябва да създадеш някаква илюзия за война. Ако искаш повече пари, ще описваш проблема като по-голям. Едновременно с това има призрачни градове с празни къщи.

Какво ще е един Лондон без имигрантите? Какво ще са без хората от Индия? Кой казва в медиите, че хората от Индия не са добре дошли? Никой. Може да се говори нещо за иракчани и сирийци, но не и за индийците. Това е просто политика.

Причината за растежа в икономиката на Норвегия и на други европейски страни е в това, че има огромни маси имигранти, които продават труда си за по-малко пари от местните. А след това плащат много данъци. И не мисля, че някой дори с най-бегла представа от математика би казал нещо лошо за имигрантите, защото всички цифри са в защита на имиграцията.

С приятели от Лакатник през зимата някъде над селото.

С приятели от Лакатник през зимата някъде над селото.

И дори да е прав, дори имиграцията да е решение за тях, за нас емиграцията остава проблем. Просто хората си тръгват. И на всички е ясно защо.

Според Юстайн българите не сме много заинтересовани да  говорим за проблемните въпроси. Харесва ни да замитаме нещата под масата. Обичаме да се оплакваме, да сочим с пръст някой друг, но не и да поемаме лична отговорност. Склонни сме да чакаме някой да ни спаси, да ни оправи. Това сме го говорили толкова много с приятели, че сякаш слушам нещо зверски забило на рипийт. И все пак да ти го каже чужденецът е друго.

Първото нещо, което научих, като дойдох тук беше, че е имало 500 години турско владичество. Това съм го чувал и преди в часовете по история. Но това, което следва от цялото нещо е, че българското общество не е точно българско. За много дълго време България не е била България и сега това е нова държава. Винаги има проблеми в началото. И някой трябва да ги реши, но кой? Цар Бойко? (казва го с широка усмивка на чист български – бел.ред.) Царят на България? Месията? Спасителят на българския народ? Хората се нуждаят от своите герои и своите злодеи. Но прогресът и успехът на България не зависят от злодеите или героите. Обществото принципно се развива, без това да зависи от някакво малцинство, което да носи отговорността за всичките проблеми.

Има нещо в манталитета на българина, което усещам. Може би нещата се движат бавно, но понякога бавното също е хубаво. Досега лично аз не съм имал никакви проблеми в България на практика. Успях да се науча да обичам това място, дори през зимата, когато не е толкова красиво. Туристите идват да се наслаждават на хубавото време, на зеленото, на природата тук, но аз идвам, когато е студено и сиво и кафяво, и ми харесва. Имах късмет да срещна семейството, с което живея. А и самото място, Лакатник, е много позитивно откъм среда. В много отношения. Мисля, че има проблеми, но хората все още опитват да са оптимисти, имат надежда за бъдещето.

Повечето му познати ще кажат, че е много щастлив човек, социален и контактен.  Самият той не може да потвърди дали това е точно така, или не. Но сутрин се събужда с добро настроение. И никога не сънува кошмари.

jo1

Юстайн твърди, че норвежците са късметлии. Всички там са уцелили шестица от тотото. Понякога обаче, казва той, това е нож с две остриета. Защото имаш повишени очаквания за другите по презумпция. Но българите не го разочароват. Далеч не. Смята, че тук е доизградил себе си по някакъв начин. Избира да живее в България не защото трябва, а защото му е приятно.

Наистина се наслаждавам на престоя си тук. Искам да остана в България и идните години, да науча повече за езика и тези неща, но не знам как ще се стече животът ми. Не винаги сме господари на съдбата си. Понякога си мислиш, че имаш тотален контрол над нещата и след това някак си нещо се случва и прави живота ти друг. Нещата се променят. Животът се променя.

С Бог?... Оммм!

Един млад арменец от България, който знае и помни

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :