За циганската престъпност: Как стигнахме дотук?

ромиПротест срещу циганските своеволия и бездействието на държавата“ е мотото на инициатива, организиранa във Фейсбук. Протестът е насрочен за 2 май в градинката между Народното събрание и Софийския университет. Участие в него до днес са заявили вече над 19 000 души. За същия ден и час има насрочени паралелни подобни протести също в Пловдив и Варна. Като инициатор е посочена организацията „Да спрем циганските своеволия“.

В призива, с който се подканват хората да се включат в протеста, се казва следното:

„Българи, призоваваме всеки един от вас, независимо в кой град живее – подкрепете протеста, организиран в името на майка България и в името на всеки, който тръпне и милее за съдбата на прекрасната ни Родина. … Нека покажем, със страшната сила на която сме способни, че никой по целия свят и още по-малко в България, не може да нарича българина-гяурин ,да скандира „българите на кайма“ и това да остане безнаказано. Нека именно под надписа „Съединението прави силата“, да онагледим и да дедем пример, колко силни всъщност са тези отдавна забравени думи… И нека Бог бъде с нас!“ (правописът на оригинала е запазен – бел.ред.)

Според организаторите основните цели на протеста са две. Първата е всеки българин да има право на огнестрелно оръжие, което да може да използва само в дома си, без да бъде съден. Втората – забрана за гласуване на хора, незавършили основно образование.

Събитието обаче е пълно с призиви „циганите на сапун”, плакати и постове, величаещи Адолф Хитлер и „анти-циганската му политика”, и линкове към грозно расистки текстове за престъпления на цигани от сайтове като bezcenzura.com.

Организаторите видимо са положили огромни усилия протестът да бъде мирен и да мине без инциденти. Те многократно призовават за спазване на закона и дават конкретни указания как да стане това и да се сътрудничи на полицията. Разпространява се дори видео послание на „Атака“ от днес, в което се призовават хората изобщо да не участват в тези „анти-цигански“ митинги, тъй като според партията те били провокация.

Под всичко това обаче следват псувни, закани, призиви за клане, насилие, саморазправа, геноцид и конкретни уговорки „не се разотивайте след митинга, да отидем както сме всички заедно и да ги избием тия цигани“.

Има и призиви от типа: „Протестът трябва да е срещу политическата мафия, а не срещу циганите! Това е чисто настройване на хората в България, за да може партиите да си крадат колкото искат, докато ние се боричкаме едни с други! А анти-циганско шествие е гадно, защото ще се възприеме буквално от масите и ще прерасне в сблъсъци по махалите. Хората искат да си излеят гнева и буквално ще го излеят не където трябва. Освен това с такъв протест с такова име се дава „карт бланш“ на ДПС да „обединява“ циганите и турците.“ Това мнение обаче не се радва на особена популярност в групата.

Как стигнахме дотук?

10-12 години по-рано. Срещам А., двайсетинагодишна британска девойка, във влака за Видин. Тя работи по доброволческа програма на ЕС за подпомагане на местното население в страните кандидат-членки (тогава още не бяхме в ЕС). Получава 600 евро за това. Парите сигурно изглеждат ужасно много в очите на средния видински гражданин в ония години, но за нея са горе-долу колкото би получавала като безработна (каквато тя е) в родината си. Затова предпочела за същите пари да иде на другия край на континента и да прави нещо, от което има смисъл и полза, обяснява ми тя. Сама е избрала да дойде в България.

А. работи с циганите във видинския квартал „Нов път”. Общината й е дала една стая в порутена къща сред панелните блокове на забутано, некомуникативно място в града. Всяка сутрин в дъжд, пек и сняг тя става и поема пеша към „Нов път”. До гетото всъщност път няма и тя трябва да прекоси няколко безлюдни извънградски участъка, няколко железопътни линии около гарата и по една от тях стига до входа на квартала. Няма охрана, кола, нищо.

Никога не са ме били, нападали, крали или нещо друго”, казва А. Тя помага на хората в квартала да се справят с проблемите си – безработица, глад, мизерия. Събира храна и дарения, търси им работа, кара ги да ходят на училище, помага им в контактите с институциите, учи ги как да постъпват в определени ситуации – всичко, каквото се наложи.

„Никой, освен мен не стъпва в квартала – само аз и евангелските църкви, които са си вътре в гетото. Няма болница, няма полиция, няма община, няма държава тук. Изоставили сте напълно тези хора”, казва А.

Не мога да не я попитам. „Намираш се в най-бедния град в България, тук безработицата е огромна, хората са смазани, нямат никаква перспектива, населението се топи, всеки втори е без работа. Има огромно количество българи, които са в същото мизерно положение, дори сигурно са повече на брой от циганите. Те не заслужават ли твоята – вашата – помощ? Защо помагаш само на циганите?”.

А. клати глава: „Вие не разбирате проблема – точно защото сте ужасно бедни. Когато има криза в едно общество, страдат най-много най-бедните социални прослойки. Всички страдате от бедността, но циганите са най-отдолу в това общество. Те нямат никакъв шанс. В такава безработица, ако циганин дойде да търси работа – на него ли ще я дадеш или на един по-образован и по-кадърен българин? И това е така за циганите навсякъде и във всяка друга ситуация. Това не е расизъм, тук при вас просто хората (има предвид българите – б.а) са толкова отчаяни, че им се налага да спасяват себе си и не могат да мислят за другите, които са по-зле от тях”.

„Добре, но не отговори на въпроса ми. Има ужасно много българи, които са в същото положение. Защо помагаш само на циганите?”

„Защото и най-закъсалият българин има повече шанс от тях. А циганите нямат никакъв. И знаеш ли какво следва? Започват да крадат. После – да убиват. Оставили сте цяло поколение роми без образование, расте второ такова. Тези хора никога не са работили, не са видели положителен пример в живота си, не познават нито правила, нито задължения, закони, нищо. Те са извън обществото. Старите цигани, расли и работили заедно с вас някога, предпочитат да умират от глад, вместо да крадат, но те полека си отиват. Новите стават все повече и в един момент ще напуснат гетото и ще ви нападнат. Те могат да бъдат само престъпници, не сте им дали никакъв друг шанс”.

Не мога да й възразя, затова питам; „А знаеш ли как изглежда това в очите на българите?”

„Знам – казва тя. – Но ние сме наясно, че вие не разбирате проблема и не можете да се справите с него. Ние помагаме на циганите, защото вие не можете да го направите. Вършим вашата работа, защото вие като общество сами сте още твърде бедни и твърде късогледи, за да го направите“.

„И не го правим от любов към циганите – продължава А. – Ако не им помогнем тук и сега, утре те ще нахлуят не само във вашите къщи, но и при нас на Запад. Не ни е страх от емигранти, при нас идват всякакви хора от цял свят и намират мястото си в обществото. Но една вълна от бедни, неграмотни и асоциални престъпници е заплаха за всяко общество. Не искаме такива, не можем да се справим с тях, имаме си достатъчно от тях и при нас вкъщи, включително цигани и всякакви други“.

„Затова предпочитаме да отделяме средства и да им помагаме даже не да се интегрират, а поне да преживяват, докато са още тук. Налага се да го правим, докато вие можете да поемете сами тази работа. Все пак интересът е ваш. Ако вие не го направите, ще пострадате най-много. Аз съм тук няколко месеца и си заминавам. Вие оставате. И ще трябва някак да живеете заедно с тези хора утре. Не го ли разбирате?„, пита ме А. и аз мълча, защото нямам как да й обясня, че не, не го разбираме и много от нас не просто не могат, а не искат и отказват даже да разберат неща, които са безпределно ясни дори за една 20-годишна безработна британка.

Този разговор се състоя преди повече от 10 години. А какво се случва днес – в продължението на този текст, в което отиваме в плевенските села, за да видим има ли там „циганска престъпност“ и какво казват хората за това.

Съдебна справедливост в България?

За циганската престъпност II: Плевенска панорама

Facebook коментари

Бинар коментари (2) :

  1. Потресаващо! Изумителна „логика” вади тази толкова мила англичанка: „Аз съм тук няколко месеца и си заминавам. Вие оставате. И ще трябва някак да живеете заедно с тези хора утре. Не го ли разбирате?”
    Интересно: не се ли е сещала тя поне веднъж да се обърне със същите думи – но не само към българите, а и към циганите, и да им каже:
    „Аз съм тук няколко месеца и си заминавам. Вие оставате. И ще трябва някак да живеете заедно с тези хора, с българите, защото това е България, и тук има българи. Не го ли разбирате?”

    Според тази мила англичанка, циганите толкова „съвършен” етнос ли са, някаква „висша раса”, та затова не следва ТЕ САМИТЕ да се учат от другите, и не следва ТЕ САМИТЕ да се учат да живеят заедно с другите – а трябва да се прави обратното: всички останали трябвало да „разберат”, че ще трябва да живеят „някак” с циганите!?!?

    Ето, ТАКА стигнахме дотук: чрез тъпо, но упорито прилагане на двойни стандарти, и то насочено винаги против хората, които милеят за страната си.

  2. Скоро не беше излизал текст на място…