За циганската престъпност II: Плевенска панорама

жандармерияЯ. е 45-годишен жител на едно от плевенските села, постоянно страдащи от ромски кражби през годините. Срещам се с него, за да разбера точно колко е голям проблемът.

Селото е около 800 души, към 350 от тях са цигани. Почти всеки от българите е пострадал по някое време от кражбите, повечето – по няколко пъти. Хората се чувстват излъгани, обезверени, изоставени от държава, полиция, власт, община, кмет, от всякакви институции. Живеят в страх. На ръба са на гражданско неподчинение. Обсъждат да пребият или застрелят някого, да бият цигани и да палят къщи. Мнозина вече отдавна са въоръжени. До прозореца в кухнята на Я. просто така стои облегната на стената пушка с оптичен мерник. Не е за самоотбрана.

Каквото и да съм очаквал обаче, това, което ще науча, за мен е пълна изненада.

След като дълго описва какво е положението, колко пъти и как са обирани, как полицията си прави оглушки и отказва да им помогне, Я. внезапно млъква и неочаквано казва: „Абе, аз ги знам кои са тия, които създават проблеми”. Поправя се: „Не знам точно кой е, но това са три семейства. Точно три семейства цигани, които правят тия мизерии. И подозирам най-вече ония улавите. Те са изроди, малоумни са по рождение, ненормални. Той даже баща им е вдигнал ръце от тях, дори не им говори. Изгонил ги е и те живеят в някакъв хамбар като животни и крадат”.

Всички описани от него нападения и кражби напоследък наистина изглеждат като извършени от такива хора. Не е нужно да си кой знае какъв детектив, за да се досетиш, че най-вероятно Я. е напълно прав. Опитвам се да обобщя всичко казано от него по темата.

„Значи, имате абсолютно битова престъпност от кокошкарски тип, но за сметка на това масова и постоянна. Искате да биете и стреляте циганите заради това. От всичките 350 цигани обаче имате проблем само с три семейства, нека това са около 30 цигани. Даже подозирате съвсем конкретни хора, които са толкова асоциални, че дори самите цигани са ги изолирали и изхвърлили от своето общество. И наричате това циганска престъпност?!”

Я. мълчи. После казва: „Ама аз не съм расист”. Обяснява как от години вика един циганин от селото (няма кой друг) да му помага срещу заплащане в селскостопанската работа. Досега не му бил откраднал нищо, бил добър човек. Няма как да не му вярвам.

„Добре, но на мен това ми изглежда не като циганска престъпност, а просто като престъпност. И как така не можете да се справите с това, та сте тръгнали да се биете и да стреляте? Какво сте правили досега, за да решите този проблем?”

„Всичко”, въздъхва Я. Обръщали се към полицията. Полицаите отказвали дори да заведат жалбите им (за което Я. казва, че вече ще пише оплакване в прокуратурата). Вместо това от тях получавали отговори като: „А ние как да разберем кои са крадците?”, „Ама откъде да знаем че ти изобщо си имал това, дето твърдиш, че ти е откраднато?” и най-фрапиращото: „Абе, я не ни занимавайте с глупости, идете там, претрепете някой мангал и повече няма да смеят да ви закачат”…

„Полицията „работи” така навсякъде, дори в София”, „успокоявам” го аз.

Идвал някакъв полицай в селото, стоял 2-3 нощи с колата си и дебнел. Обещавал, че ще им помогне и ще хване „тия мръсни цигани”. Я. не казва нито защо не са използвали услугите му (вероятно им е поискал пари), нито дали е бил наистина полицай или частен такъв.

„Защо тогава не потърсихте охранителна фирма? Те имат свои канали за въздействие в такива случаи, понякога използват методи на ръба и дори отвъд ръба на закона, но ефективно решават проблема за доста време?”.

Я. не вярва на това. Имало една къща с договор за охрана в селото. Влезли двама с качулки, пребили възрастната жена, откраднали каквото си харесали. „И какво? – казва Я. – Не й възстановиха нито лев от откраднатото, а уж гарантираха. Казаха й, че за компенсация следващата една година няма да плаща такса за охрана. Жената след 6 месеца умря от стреса от кражбата. За какво са ни охранители, като не ти връщат нищо, ако те ограбят?

Знам, че Я. не е прав (вероятно отново е въпрос на пари, не на друго), затова опитвам да му обясня: „Срещу няколко лева на месец няма как да ти възстановят кражба за 3000, да речем. Те са охранители, не застрахователи. А и няма как да си решиш проблема сам, защото той е общ. Съберете се повече хора и платете на фирма за по-читава охрана. Няма как да е няколко лева, но и не е толкова скъпо. Има фирми, които се занимават само с това”.

Системата, за която съм чувал, проучвайки въпроса, е проста. Фирмата отива при циганските тартори и първо кротко ги предупреждава: било каквото било – дотук, иначе ще ви се случи случка. Ако последва кражба, хващат първия заподозрян и го спукват от бой, докато не каже кой точно е свършил тази работа; циганите си знаят кои сред тях са мърша и кой какво върши, твърди охранител от такава фирма. После фирмата отива и прави демонстративно „събеседване” с въпросния крадец, след което той известо време трудно може да причини щети комуто и да било. Демонстрацията обаче дава много ясно послание към останалите потенциални крадци и за известно време всичко утихва. Ако има рецидив, вече се работи и със самите цигански тартори, обяснява многозначително охранителят.

Всичко това не е законно, но… може би върши работа в държава, в която дори полицията отказва да спазва закона. Поне временно. Обяснявам на Я.: „Ако ти или група от вас отидете да биете или стреляте някого, ще предизвикате конфликт. На другия ден ще дойдат поне 100 души цигани и ще ти подпалят къщата. Ще пострадате всички – и цигани, и българи. А ти най-вероятно ще се окажеш в затвора. Това звучи ли ти като добро решение?”

„Какво друго ми остава?”, пита мрачно Я.

„Насилието ражда само насилие, не решава проблеми, а ги задълбочава”, обяснявам търпеливо аз. „Проблемът ти не е личен, той е обществен. Обърнахте ли се към кмета?”

„А, кмета…”, маха с ръка Я. Обръщали се, многократно. И нищо. „Кметът сутрин като дойде на работа, първо тях поздравява”, казва Я. Има предвид циганските първенци в селото. Я. подозира, че кметът, който е представител на управляваща в момента политическа сила, е избран с помощта на циганския електорат в селото. Не знае дали са давани кебапчета или пари, но циганите гласували масово на изборите. Обичайната на много места политическа история – на циганите се казва да гласуват за определена партия или кандидат, срещу което им се обещава, че след това няма да бъдат закачани и ще правят каквото си искат безнаказано. Българите пък масово не гласуват, защото са убедени, че „всички са маскари” и „от това няма смисъл” – и накрая се оказва, че някой друг е избрал вместо тях и избраните не защитават техните интереси.

„Имаш проблем със системата, не с циганите”, казвам на Я. „Законът реално в момента не ти разрешава въоръжена самоотбрана, когато си нападнат ти или твоя собственост вкъщи. Полицията отказва да си върши работата. Съдебната система е корумпирана. Политиците и кметът работят против твоите интереси, защото са избрани от други хора. Мислиш ли, че за всичко това са виновни циганите?

„Не са – признава Я. – Но те ме грабят и аз искам да им го върна”.

Последно са откраднали 40 буркана с консерви от мазето на майка му. „Но са ми оставили все пак половината, има и за мен“, казва примирително майка му. „А последно бръкнаха в джоба на всички ни и откраднаха оттам 4 милиарда лева чрез КТБ – само че не бяха цигани„, припомням му аз.

Съгласяваме се, че проблемът в България е безнаказаността на престъпленията, големи или малки, и липсата на законност. Институциите, отговорни за това, не преследват престъпниците, били те роми или други. Понякога дори са част от тях. Поради което липсва всякаква справедливост. Говорим какво може да се направи и как да се променят нещата.

„Не можеш да се изправиш сам срещу системата, тя ще те смачка – казвам му аз. –  Това не е холивудски филм… Идват местни избори след няколко месеца. Съберете се поне 20-30 души, разберете се един от вас да се кандидатира за кмет. Като независим, никакви партии. Обиколете всички български къщи в селото, обяснете на всички какво правите и защо. Седмица преди изборите минете и им напомнете пак да гласуват и за кого. Вие се познавате всички, разпределете си селото на по 20-30 къщи за всеки от вас. В деня на изборите гласувайте рано, после на обяд обикаляйте и който не е гласувал, вдигате и го водите да урната. Циганите никога няма да гласуват всички, колкото и да им плащат. Вие сте повече, ще победите. Кметът е власт, има много правомощия”.

Я. мълчи и гледа в земята. Иска да възрази, но не знае какво да каже. Усещам обаче, че не е съгласен, затова продължавам още малко лекцията по политпросвета.

„Трябват ти хора. Съберете се такива като теб – около 40-годишни…”.

Няма хора – прекъсва ме неочаквано Я. – Тука има само баби. Възрастни жени, повечето самотни. 40-годишните сме 5 човека на кръст”.

„Не може да сте 5 човека – възразявам му аз. – Само идвайки насам, ти говори и поздрави сигурно поне десет души на видима възраст около твоята. И това са само съседите ти от околните улици. В цялото село сте поне 10 пъти повече”.

„Няма хора – повтаря упорито Я. – Това са овце. Мислиш ли, че не съм опитвал вече всичко това – да говоря, да убеждавам, да пробвам да организирам нещо. Даже за кмет мислех да се кандидатирам – като няма кой друг… Всички си мълчат, скатават се, всеки си стои вкъщи, не се интересува от нищо, бил зает, имал си работа, той не можел. Нямало смисъл, политиката била бошлаф работа, ако можело само някой да иде там да пребие тия цигани и всичко ще се оправи. Ама пак някой друг, не той… Не мога да се справя сам. Аз не съм роден тук, аз съм пришълец, израснал съм в града. Дойдох в това село преди 20 години. А те цял живот са си живели така тук. Никога няма да се променят. Това не са хора, това са овце. Овце…”

Последната фраза от тази кратка реч увисва в мълчанието помежду ни със силата и обречеността на четирите въпросителни от онова „Народе????” на Васил Левски. Няма какво повече да се каже.

Първата част по темата – „Как стигнахме дотук?.

За циганската престъпност: Как стигнахме дотук?

Предлагаме супер яката работа

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Това е най-смисленият текст който съм чел по въпроса!!!

    Тъжното е че е писан преди 2 месеца, а няма нито един коментар.

    Предполагам хората предпочитат текстове внушаващи идеи от рода „циганите на сапун“ и други подобни расистки теми…..

    Я. го е казал най-добре „Това не са хора, това са овце. Овце…“