Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Животът е кратък, изкуството – течно

Преди 2 години

Българинът и алкохолът винаги са били в една особена връзка. Става въпрос не просто за флирт, а за мръснишко съвкупление, в което винаги натакованият е човекът. Алкохолът винаги побеждава. Сега си представете финала на рунд в Mortal Kombat: да, alcohol wins. Fatality.

Защо българинът не умее да пие? Защото няма култура на потребление. Това се отнася и за отношението ни към наркотичните вещества, но да се върнем на алкохола.

Има една история за преподавател, който си купува денатуриран спирт, разрежда го с вода, пие го в междучасията, после дъвче дъвка и изнася урок пред учениците си. След време се оказва, че има проблеми със зрението, отива на преглед, а офталмологът не му казва, че, нали, най-същественото е видимо само със сърцето, а му обяснява, че прогресивно губи зрението си. Заедно установяват, че пиенето на спирт някак не е най-превъзходната идея по принцип. Защото – ето тук се намесваме ние – горкият преподавател не е могъл предварително сам да се досети, че спиртопоглъщането не е изключително интелектуално решение.

Българинът си мисли: „Ааа, ще им давам аз на тия мискини пари за водка?! Ми, че то си е като спирт! Я да си произведа аз бързо тука с любезната подкрепа на аптеката и вселената едно питие идеалничко!“. И го прави. И прецаква системата. Браво.

По-добрият вариант е скрит в прекрасния културологично определящ израз „Да има!“. Неотдавна популярен журналист беше разказвал в ефир как посещава човек на село, който с неприкрита гордост прави достояние на него и екипа му три сини бидона с тензух. И когато журналистът логично пита какво е това, собственикът-производител гордо казва: „300 литра ракия съм направИл!“.

Този българин екзистира (точно така, той не живее, а екзистира, да не кажа вегетира) с идеята за нямането – той си пази едно сако в нафталинения си гардероб за „специален случай“, има си кутия шоколадови бонбони в шкафа над витрината на стария бюфет за поводи и къта ревниво кристални чаши за гости.

Този българин е същият, който ще иде до друг магазин на един километър пеша, защото там бутилката е с левче по-евтина. И няма да си вземе качествен бърбън, а евтиното му и кошмарно копие, което изглежда като оригинала, ухае сходно, но на сутринта махмурлукът на същия този българин ще го прикове на легло, където да псува и обвинява съдбата и дестилериите. А след няколко дни пак ще си купи друг евтин алкохол.

Логично е да се предположи, че след многобройни екстремни преживявания от спиртен характер в гимназиалния период този, следностатистическият българин на 30+ години, вече знае как да се разбира с алкохола. Но това, разбира се, съвсем не е така.

В почивните си дни той започва с бира за изтрезняване на сутринта (или както е казал класикът Ицо Хазарта: „Бира и шкембе“), пие вино с обяда си, после идва известното „ракиено време“, а вечер: еее, няма как, трябва някое уискенце или водчица. А какъв ден е това, ако не поставиш финалната точка не с точка, а с бира? И на сутринта е кошмар.

Пък и трябва всичко да се пие бързо и в максимално количество, като през това време също ядеш, колкото можеш, че и малко повече. Ако ще имаш 4-ма гости, сготви като за 12 – няма да остане, пък и повечето ще ядат накрая с извинителната фраза „Да не се развали!“. Най-добре ще е да пробвате от поне 3-4 вида различни домашни ракии, ама без някаква логична последователност или мисъл за градуса. (Специалистите твърдят че градусите на питиетата трябва да се качват с напредването на времето, т.е. ако започнеш с бира, трябва да приключиш с уиски, а не обратното.)

Този наш модел на българин яде и пие винаги „на МАХ“, защото не знае кога пак ще му се случи. Яде, докато не му стане лошо. Пие до след това. По-чувствителните читатели ще извиняват, но той пие, повръща, а после продължава да пие. Не трябва да се изпуска възможността, особено ако е „на аванта“ при някого.

Пиещият българин е почти всеки българин. Не сте го забелязали? Огледайте се. В обедната почивка повечето ви колеги се вмъкват в кухнята при фирмения алкохол и удрят по една капачка, която понякога се превръща в две големи. Други излизат и директно си поръчват в близката кръчма ракии и салати. Трети бързат след работа, за да седнат на маса с алкохол и ядене – масата е магнит и просто няма как да ѝ се устои. И ако умерената употреба на алкохол е изкуство, този българин нищо не разбира от това изкуство. Както и от почти всяко друго, всъщност.

За абитуриентите с любов

Световният футбол пред исторически позор

Facebook коментари

Бинар коментари (3) :

  1. не стреляйте по аФтора-толкова може,явно….

  2. И аФтора нищо не разбира…….

  3. Бездарен и нелеп опит за оригиналничене от Нинко Кирилов.