Живот около хипермаркета

Не навсякъде ги има. Така звучи нямането.

В този крайстоличен район няма хипермаркети. Има малки и средни магазини, в които всеки познава продавачите и касиерите.

Запознаваме ви с двама собственици – от най-малките, най-местните, най-разпознаваемите.
Иван притежава един от първите частни магазини в квартала, всички го познават, а при сестра му, която продава доставяната от него стока, винаги е весело и разговорливо.

„Ако в района имаше хипермаркети, местният бизнес щеше да западне. Не можем да предложим такива цени. Те взимат директно от производителите, а ние купуваме от прекупвачи. Въпреки това имаме и по-ниски цени, но по отношение на основните продукти – хляб, мляко, сирене – не можем да ги победим, винаги вадят по-добри цени. Те избиват и от рекламата, пускат 30 или 50 артикула на ниска цена, а другите са на нормална, даже доста надута, защото те купуват тези стоки доста евтино. Според мен тук няма хипермаркети, защото районът е беден, нямат интерес, необходим е по-голям човекопоток.“

Таня е от по-новите собственици, има магазин от няколко години, но е човекът, при когото се отива за агнешко на Великден. Това всеки го знае.

„Ако тук имаше магазин от големите вериги, всички щяха да пазаруват там, а не при мен, това е ясно. Дистрибуторите не ни дават цени като техните, ние зареждаме много по-малко и получаваме много по-малки отстъпки. Според мен тук нямаме такива магазини заради интересите на местните магазинери, които имат по един обект или са част от по-малки вериги, като Супер Марио, Фреш, Фантазия. Справям се добре, въпреки че съм с много малък магазин встрани от потока преминаващи. Важно е как си предлагаш стоката, натрупваш постоянни клиенти и те идват при теб за всичко.“

Други притежатели на подобен бизнес разказват, че преди години голяма верига е планирала да изгради обект в района, но местните собственици са имали среща с кмета и някак са го убедили да не позволява това да се случи.

Преди дни парламентът гласува промени в закона за конкуренцията, засега на първо четене, с които ограничи привилегиите на големите търговски вериги спрямо българските производители. Усилията се предават от правителство на правителство заради това, че големите вериги налагат най-различни такси на българските производители, срещу които не се предоставят услуги. Пословична е таксата „рожден ден“ – от производителите се взима такса за това, че веригата има рожден ден.

Практика е и хипермаркетите да изискват от българските производители да не продават продукцията си на други купувачи на цени, по-ниски от тези за големите вериги. Освен това те прехвърлят риска от непродадената стока на производителите. Друга привилегия, която две от големите вериги са наложили, е да не плащат на българските производители по шест месеца. Законът забранява плащането да закъснява повече от 60 дни.

Ако новите текстове, приети на първо четене днес, бъдат одобрени и на второ, нелоялните практики трябва да отпаднат. Това ще позволи на Комисията за защита на конкуренцията да прилага правомощията си в случаи на наличие на „значителна пазарна сила“ - понятие, останало юридически изяснено и позволяващо интерпретации.

Бинар потърси аналитичната гледна точка на икономиста Димитър Вучев. И я намери.

„Ако можем да обобщим понятието „значителна пазарна сила“ в едно изречение, това е поредният опит на държавата да се намеси в свободния пазар. Поглеждайки по-детайлно в идеята можем да откроим няколко тенденции:

Опасенията на властите са, че в случая с търговските вериги има едностранно налагане на условия. В действителност свободният пазар именно затова се нарича така – всеки е в позиция да поставя каквито условия счита за добре и не е длъжен да преговаря. Ако тръгнем по логиката на едностранно наложените условия, то всички сделки могат да бъдат поставени под въпрос – едната страна винаги може да недоволства и да търси обществена/политическа защита от поставянето на „насилствени“ условия. Факт е обаче, че ако има реална сделка и двете страни виждат начин да спечелят от нея.

Друг интересен момент е, че се визират т.нар. „несправедливи търговски условия“, което може би е и разковничето в целия казус. Дори и да приемем, че дадени условия са поставени едностранно на зависими доставчици, то кой определя дали тези условия са справедливи? Всяка административно разсъждаване върху справедливостта на търговските практики е обречено на неуспех, а най-вероятно и на злоупотреба. Пазарната икономика именно затова е такава – тя няма нужда чиновниците да се заемат със сложни задачи като това що е то справедливост. Хората взимат тези решения ежедневно и преценяват дали едно предложение им допада или не.“

Така че, всичко зависи от вас. Подкрепете този, който смятате, че заслужава подкрепата ви. Не разчитайте държавата да го направи.

Успехите на българския дизайн по света и у нас

Хайде да (не) се видим на 24 май

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. …няма нужда чиновниците да се заемат със сложни задачи като това що е то справедливост…. :-D