За 25 години преход – портрети на срама!

Portraits_of_Shame 2„Портретите на срама“ е личен проект на професионалния фотограф Ивайло Петров, който предствя ужасните условия за подготовка на спортистите в Гребната база на Видин. За идеята си фотографът включва някои от най-изявените спортисти и треньори от Видин, които се съгласяват да вземат участие като застанат пред обектива на фона на мизерията.

„Въпросната разруха за мен дойде по един много шокиращ и директен начин. Преди няколко месеца трябваше да направя портрет на един от най-сериозните видински състезатели – Борис Недялков, който ме заведе на мястото, на което тренира. Това бе първият ми досег и останах потресен от въпросните условия“, разказва за Бинар Ивайло Петров.

„Още тогава разбрах, че ще се върна специално, за да направя материал по темата и ето, че той вече е реалност. Но срамът не е за тези, които спортуват и тренират. Те извършват геройство всеки ден, а срамът е за други хора. Дали проектът може да помогне за разрешаването на проблемите? След отзвука, който получи, не просто се надявам, но съм уверен, че нещо може да се промени. Често в България нещата не стават така, както трябва и дори, за съжаление, трябва да се случи нещо лошо, за да се вземат мерки. А това не опира само до спортната сфера, а за много-много неща“, допълва фотографът.

Слаба държава – слаб спорт

Stefan_Iliev

Единият от участниците в галерията „Портретите на срама“ е Стефан Илиев, дългогодишен състезател в спортните клубове Бдин (Видин), ЦСКА и Академик. Печелил е многократно републиканските първенства и е участвал на редица европейски и световни шампионати, а в момента е треньор в спортен клуб „Ванто-Видин“. Има бронзов медал от Световното първенство в Белград през 1975 г. с двуместно кану на 10 км. Стефан Илиев отдели от времето си, за да изложи своята позиция за проблемите на Гребната база във Видин.

„Тъжна е ситуацията, ние сме в безизходица, но няма как да затворим вратите на една гребна база, която повече от 60 години изгражда шампиони, било то републикански, европейски или световни. Според мен това, което снимахме, е реалната действителност и независимо от това, че става въпрос за публично-общинска собственост към Община Видин и че ни е предоставила базата безвъзмездно, без да ни искат наем или средства за електроенергия, вода и др., това въобще не е достатъчно.

Трагедията идва от това, че нашият Северозапад след някоя друга година може би ще бъде изтрит от картата на Европа. Онзи модел, по който трябваше да тръгнем преди 25 години, когато покойният президент Жельо Желев обяви демокрацията в нашата страна, ни предлагаше два варианта. Единият бе да остане всичко така, както е било по времето на социализма и тоталитарния режим, но бе ясно, че нямаше как да се случи и тръгнахме по другия път, който обаче изобщо не го изградихме и осъществихме. Това, което трябваше да се направи в рамките на 7-8 години в началото на 90-те години на ХХ век, е да бяхме поне преполовили прехода, за да осъществим онова, което хората на запад правят. На първо място държавата трябваше да се погрижи за стандарта на северозапада, а след това вече да тръгнем по т.нар. „професионален модел“, който включва демокрация, пазарна икономика и така нататък“, анализира ситуацията Стефан Илиев.

„В нашия клуб има двама треньори, един Управителен съвет с един директор и около 117 деца, които са картотекирани в Българската федерация по кану каяк. За да сформираме бюджета на нашия клуб, следвайки модела на западните страни, който е най-правилния към настоящия момент, ние трябва да събираме такси на децата. А за да се осъществи това, едно семейство трябва да има нормален стандарт, че да може да отдели 30 евро на месец за тренировки на детето. Така с по 2 лева на ден от всяко дете при 100 записали се ще може да се сформира някакъв бюджет и да има средства за треньорски заплати и консумативи. Всичко това, обаче, се обърка и този модел на подражание не се спазва.

Вървим по една урболешка пътека

и от снимките ясно се вижда какво представлява нашият преход: катастрофа! И това се отразява на децата ни. Все още има ентусиазъм и желание у нашите треньори да продължат традицията, която има нашият спорт. Защото кану каякът във Видин е като религия, всеки пети дом има своя шампион и няма дете, което да не е преминало през Гребната база. Но това няма да продължи дълго време, защото след 12-ти клас децата си хващат пътя и масово напускат страната. Всичко това, което имаме в момента, ще свърши в един момент, ако не вземем крайни мерки и не решим нещата кардинално.

Ние сме избрали този път и сме преценили, че най-сигурното срещу съвременните пороци е спортът извън училище. Но погледнете училищата – в почти 90 % от тях няма дисциплина към преподавателите, няма униформи, няма никакъв ред, а в някои няма дори и физкултурни салони! И пак идваме на въпроса: защо преди 25 години не се направиха салоните и басейните, баскетболните и волейболни игрища по училищните заведения? Всичко е свързано с този объркан преход. България се обсеби в някакви схеми, които работят за 5-6000 човека, а всичко останало е нулирано. А знаем колко спортна нация е българската и втора в света друга такава няма.

Ще дам един пример: най-силната за България Олимпиада е тази в Сеул през 1988-а, а тогава страната е била сред първите 30 държави по икономика в световен мащаб. И тогава имахме 38 медала. И почти до края на Игрите сме били на трето място по отличия. След като сме били икономически добре, е логично и в спорта да сме постигали успехи.Големият проблем при нас идва от това, че не се набляга истински на образованието, а там трябва да се хвърлят много пари.

Ще дам още един пример. 11 години живях със семейството си в Нова Зеландия и се прибрах преди 3-4 години. Моята лодка я държах в хангар, където имаше още 400 и плащах 240 $ на година или по 20 $ на месец. Получаваш карта, с която можеш да ползваш когато поискаш лодката си, а след това, когато си вземеш душ в съблекалнята, имаш точно 3-4 минути (за толкова си си платил). Разбирате ли за какъв ред става въпрос? Защо не следваме такива модели и защо преди 20 години не започнахме по този начин вместо сега да се сърдим на община и управляващи?“, пита се Стефан Илиев.Както казва Стефан Илиев, резултатът от прехода през последните 25 години е виден: катастрофа!

Стефан Илиев: „Резултатът от прехода през последните 25 години е виден: катастрофа!“

Дали проектът на Ивайло Петров може да помогне?

„Възхищавам се на това, което е направил, заради това отразяване, което се получи в обществеността. Повярвайте ми, ние работим без заплати и правим всичко с огромно сърце и желание. Благодарен съм на Ивайло, че се е сетил да направи това нещо. Така трябва да се върви напред, с такива млади хора. На нас ни е ясно защо се получава така. В нашия град всяко второ семейство е безработно и когато в хладилника му няма нищо за ядене, как да му поискам за детето такса? Няма шанс! И затова сме отворили широко вратите на Гребната база и сме благодарни на Общината, че ни е предоставила хангара. Но нищо не е ремонтирано, нищо не е пипнато, а трябваше много, много отдавна да се случи. Ивайло да продължава в този дух, защото отзвукът е изключително положителен.

Гаранция ви давам, че ако тази сграда съществуваше през 1944 година, сигурно немците щяха да я срутят и да си направят нова гребна база.

По принцип съм оптимист и вярвам в младите хора, но ако ме попита някой дали виждам светлинка в тунела, трудно ще му отговоря. В нашия град няма работни места, какво остава родителите да купят на децата си гребло, екип или нещо за спорт? Или пък да осигури транспорт до гребния канал в Пловдив, който е един от най-хубавите в света… но това са разходи за транспорт, все пак са към 800 км“, казва в заключение Стефан Илиев.

Спортът – на самотек

Bogomil_Petrov

Богомил Петров е друга легенда, която се включва в проекта на Ивайло Петров. Той поставя първия световен рекорд за българската тежка атлетика – през май 1964 г., когато в София преодолява щанга от 140 кг. 8 години е национален състезател, като участва в 101 състезания, от които печели 67. Петров постига завидни успехи и в гребането, като през 1977-а с туристическа лодка изминава разстоянието от Видин до Русе (300 км) без прекъсване за 41 часа и 40 минути. С каяк е преплувал Дунав от изворите в Германия до устието на реката в Румъния.

Ето какво сподели за състоянието на Гребната база днес Богомил Петров за Бинар:

„Вдигна се доста шум около тази среща с Ивайло, по време на която той засне най-нелицеприятните места. Защо се стигна до тази ситуация? Защото за 20 или 25 години преход не се обръщаше внимание на спортни съоръжения, а спортът е едина истина за децата, където могат да намерят своя отдушник, а не по барчета и с незаконни средства.

За Гребната база преди 20 години съм писал, че се нуждае от ремонт, като бях изчислил и сумата, и начините, тъй като е построена като наколни жилища. Отдолу са колове от железобетон, които обаче корозират. При, не дай си Боже, земетресение може да стане много лошо, въпреки че нашият регион е най-предпазен от сеизмологична гледна точка.

Основният проблем през последните 20 години е, че пари няма.

Всяко управление прехвърля спорта на следващото

Ако може да се оправи от само себе си. А спортът е много важен за една нация. По другите страни се набляга в училищата на спорт не за да се изграждат на всяка цена олимпийски шампиони, а за собствено удовлетворение и за физическо развитие. Спортът обаче е последна грижа на държавата и всичко върви на самотек. Ако някой намери пари, ги влага както намери за добре и това е. Губи се основата, а трябва да се предостави възможност на учениците, от които може би единици ще хванат пътя на професионалния спорт.

Ако погледнем по другите страни, съм възхитен от една Турция, където има страхотни бази в много по-малко населени места. Там тренират срещу заплащане и през нощта! Учуди ме именно това, че имаше хора, които тренираха в 2 часа през нощта… Представете си за каква мотивация става въпрос!

Може ли да помогне проектът на Ивайло Петров?

По-скоро положително ще въздейства и малко ще разбуни духовете. Видин е град с много малки възможности в момента, но тази база продължава да дава спортисти, които заемат първи места.

Аз по принцип винаги съм оптимист. Тренирал съм при тежки условия, но тогава не ги приемахме за такива. Имахме страхотна мотивация и това беше основното. Видин е люлката на българската тежка атлетика, има големи традиции и при гребците. Може би нещата се подобряват, но темповете са много бавни“, коментира легендарният спортист.

Примирени с разрухата

Boris_Nedyalkov

Борис Недялков става причината за галерията „Портретите на срама“, след като Ивайло Петров „се вдъхновява“ след среща с него. Роден през 1993 година, Недялков е осемкратен републикански шампион на едноместен каяк. Участва на младежките олимпийски игри в Сингапур през 2010-а.

Ето какво каза Борис Недялков специално за Бинар:

„Самият проект на Ивайло Петров е наистина добър в отразяването на реалната обстановка на гребната база във Видин. Много добър фотограф е и е успял да вкара детайлите и елементите. По моя информация базата е построена през 1970 г. и оттогава, доколкото съм запознат, единствено козметични ремонти са правени. Базата всекидневно се посещава от минимум 60 деца, които спортуват активно, за да участват по републикански първенства. Факт е, че тази сграда в окаяно състояние е дала на България доста шампиони и призови места.

Може би вече всички ние, които тренираме, сме се примирили с проблемите и понеже си даваме сметки, че може би никога няма да бъдат разрешени, затова никой не говори за тях. Всички знаем, че проблеми има, ни никой не предприема мерки и не говори за тях. Силно се надяваме, че проектът на Ивайло ще даде някакъв резултат и ще настъпят промени.

Сравнявайки с това, което съм виждал по другите европейски държави по време на състезания, трябва да призная, че малко ме е яд. Всички населени места, където има подобни бази, ги използват активно. Докато при нас идват само спортистите, правят една тренировка и след това не искат и да се връщат. Разруха както при нас другаде не съм виждал“, казва каякарът.

Cvetelina_Cvetanova

Последната участничка в галерията на Ивайло Петров е Цветелина Цветанова, състезателка по самбо, която обаче се подготвя за Европейските игри в Баку… в Австрия (и напълно логично, с оглед на условията във Видин!). Тя е четирикратна световна шампионка за девойки до 18 г. и два пъти европейска шампионка в същата възраст.  Сред успехите си има златен медал и европейската купа по джудо за 2012 г. и 2015 г.

Всички снимки от галерията „Портретите на срама“ може да разгледате ТУК.

Световният футбол пред исторически позор

Европейски игри с дъх на петрол

Facebook коментари

Бинар коментари (2) :

  1. Оставете управляващите да си сменят автопарка …. Няма пари, не разбирате ли???? Долни, крадливи, безочливи твари – политици!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!