Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Защо избрах да остана в България

Антония Антонова
Преди 2 години

Снимка: Destructive Creation

Остават ми 50 лв. до заплата и се чувствам идеално. Онзи ден карах колело напълно безплатно в компанията на група симпатични, здрави младежи, ядох от манджата на майка ми, а тази вечер ще излизам и ще похарча 1/5 от въпросната сума в компанията на приятелка в центъра на нашата прекрасна и вълнуваща европейска столица в заведение на открито, където бирата, голяма и наливна, е 1.80 лв. и има страхотна гледка. Защото мога.

Това не ми пречи да се уча, да работя, да чета, да имам усещане за развитие и да общувам с хора, с които обикновено си говорим за неща като космоса, международното положение, любовта и нанотехнологиите. Занимание, което, между другото, навярно изисква малко по-необременено съзнание от това на средния корпоративен човек-бачкатор в глобален мащаб, който разпуска я веднъж в седмицата, я веднъж в месеца по потенциално опасни за неговото и здравето на околните начини.

Сериозна част от малкото ми приятели емигрираха. В крайна сметка с цел по-висок стандарт на живот. Една непренебрежима част от сърцето ми е на майната си, особено погледнато от блока ми в Люлин. Някъде там, където всички изхвърлят разделно и „пенсия“ не е обидна дума.

Винаги съм мислила, че човек или може, или не може да се махне. Не просто физически, разбира се. Така всеки може. А изобщо.

Повечето хора, които си тръгват, трудно си представят отново да се върнат в мизерията, наречена България. И за себе си са прави. За повечето хора, които си тръгват, първото изречение на този текст е абсолютният аргумент в подкрепа на техния избор. Аз пък трудно си представям да заживея някъде, където вместо „бОли ме фара“ се употребява нещо, което звучи почти като „Ейяфятлайокутъл,  но се приема, че трябва да значи нещо подобно…

В този ред на мисли, навярно се изисква доза непукизъм, за да останеш тук. Умерено, но не опасно игнориране на всичко несправедливо и грозно наоколо. Всъщност, това важи за навсякъде и за всички нас – хората. И все пак, крехка е границата между здравословния непукизъм у нас и пословичния български нихилизъм. Името на тази граница е „щастие“ и за нея не трябват паспорти и визи.

Като много малка живях почти година зад граница и усетих с цялата чувствителност на крехката си детска душевност болезнената сила на носталгията. Слушах от грамофона една песничка от „Приключенията на Том Сойер“, в която се пее за живота по Мисисипи и си измислях мой текст по същата мелодия, в който се пееше за къщата и котката ми в България, за братовчедките и баба и дядо. Тогава разбрах, че страдам от един рядко срещан в последно време и трудно лечим синдром, наречен „чувство за принадлежност“.

Важно е да се знае, че някои хора оставаме тук, защото тук ни е добре . А не защото нямаме друг избор. Да останеш тук е избор само по себе си. Осъзнат при това. А не липса на възможност, потенциал, желание или амбиция за нещо „повече“.

Тук е хубаво. Тук има приятели и семейство, и пролет като пролет и лято на морето и не, това не са просто клишета и празни приказки от поредния българин, когото го мързи и си клати краката, и мисли само за почивки и гуляи. Или има ниски критерии и рехави планове за бъдещето. Което, между другото, утре може да приключи  просто ей така. Преди да си успял да си купиш мечтаното там нещо, което се купува… Не. Това са хубавите неща, които обикновено не се случват от 9 до 6 в делничен ден, но заради които всички, в крайна сметка, живеем. И които сами решаваме дали да оставим, или не и защо, по дяволите.

Човек не се жени за работата си, нито за образованието, нито за имиджа си. Каквито, да, навън би придобил в по-грандиозни мащаби навярно. Ако изобщо става нещо от него.

Човек се жени за някого, с когото може да си сипе една ракия след работа в градината на бабината къща, да си откъсне чесън от двора и да си каже „боли ме фара“ на чист български и напук на това, че бракът е отживелица. Образно казано. Не обиждам съпруга ви Джеймс.

Толкова сме се увъртели в клишета и стереотипи относно националната си обреченост, че упорито и автоматично вярваме  в невъзможността за човешко щастие в България. Пореден нелеп парадокс.

Уважителна е упоритостта на всеки, който върви по пътя  си, независимо далеч или близо от дома и на всеки, който създава своя дом, независимо от пътя си. И на всеки, който се бори за щастието си изобщо. Което е избор. И на всички, които, от своя страна, избрахме да останем тук. Ей така. В България. Защото ни харесва.

Световният футбол пред исторически позор

Опомнете се, бе! Възмутете се, бе!

Facebook коментари

Бинар коментари (37) :

  1. Надявам се,съвсем скоро,хората да осъзнаят,че не са безсилни и всичко,което харесваме навън да се случи и в България,но с мрънкане и негативизъм няма да стане!!!

  2. Всеки има право да живее където иска по света,не се оправдавайте,че сте избрали да напуснете България,но според мен най-лесно е да си тръгнеш!

  3. На времето Блага Димитрова издаде стихосбирката КАК. Ето един стих:
    Девет царства разменям за едно щурче под прага,
    чужбините – за насаме,
    победите – за оня поглед,
    славата – за една любовна нощ.

    Колко пропуснати възможности да се обичаме.
    Аз и моя мъж останахме в България. Имахме възможност за избор – Европа, Канада. Но както е казал Вазов за Италия- тук всичко говори на очите, но нищо не говори на сърцето. А ние искахме да се обичаме и всичко около нас да говори на сърцата ни.

  4. Българите в чужбина нямаме нужда да се обясняваме, защитаваме, пишем статии за избора си и доказваме пред който и да е. А и нямаме време от работа. Колкото по има нужда да се доказва един човек, толкова по-съмнителен звучи. Взимаме си парите, пътуваме по света и живеем в държави, където всички са равни пред закона и службите си гледат работата. А се връщаме за по седмица две да пиинем ракия и да хапнем или там каквото беше. Мама също и харесва повече в чужбина, така че ядем манджите и всеки ден. Това е една различна гледна точка.

  5. В България е яко, но в Русия е още по-яко…, ако си бг-русофил, разбираш ли.

  6. Права сте. Аз така ги изпитвах девойките…

    Човек се жени за някого, с когото може да си сипе една ракия след работа в градината на бабината къща, да си откъсне чесън от двора и да си каже „боли ме фара“ на чист български и напук на това, че бракът е отживелица.

    Ей това са ми критериите…чесън, псувня и ракия…

    Само се чудя авторката в кое село е отраснала, в нашето нямаше такива простовати момичета….

  7. България е супер яка. Затова така я клатят.

  8. Колко жалко, че има хора, които се чувстват добре от какво не е много ясно.Може би с това, че са останали България,за да похарчат последнуте си 5 лв.в кварталното кафе.Горди,че могат да отидат в къщата на баба или да хапнат от гозбата на мама.
    Мила ми Антония,скоро пътувала ли си с влак,заглеждала ли си се във човека срещу теб,а в този до теб,а през прозореца погледна ли? Интересно ми е дали видя всички онези пустеещи земи,изпочупените гари,всичко разграбено,зарязано и ръждясало.
    Стига глупости,България не е София.Живееш в държава,където жандармерия та пази череши, цигани и др важни…България, където линейка изоставя на пътя родилка,където безпаричието принуждава хората да дават 24 часови дежурства, където циганите безчинстват и живеят като пиявици на гърба на другите,там където инвалидите са забравени от Бога… Ще кажеш е да ама имаме прекрасно синьо небе,море,природа уверявам те навън не е по- малко зелено или синьо.България, в която те е страх да пуснеш детето си за хляб,там където 5 годишни имат мобилни телефони, запитвала ли си се защо.Ще спра до тук,защотото за голямо съжаление списъка е дълъг.
    Мила моя,докато ти си харчиш щастлива последните 1.80 за биричка,замисли се колко е хубаво и спокойно,тогава и аз бих си казала “ боли ме фара“ пък макар и да звучи“ сгйкшкжцдгхкл“. и все пак е добре,че има хора като теб иначе съвсем ще изчезнем ( от кафетата)
    НАЗДРАВЕ!
    Ps.Права си за едно ВСЕКИ САМ ИЗБИРА СВОЯ ПЪТ.

  9. Andone, ne ci razbral statiata tova da ne ti e face book.Ne komentirai neshta na po-visoko hudozestveno nivo.

  10. Ми, да, България хич не е лош опит, ако ти се живее качествено и не си семейно „обременен“. Тук, все още, можеш да срещнеш хора, които да можеш най-лесно да етикираш като светци. Това, което вече, уви, липсва на „уморена Европа“ (Ф. Лхамсурен)…

  11. Като бивш емигрант с 17 годишен „стаж“ в чужбина, завърнал се далеч не, защото не съм „пробил“ там, се присъединявам с две ръце към написаното на тази стена – БЪЛГАРИЯ Е СУПЕР ЯКА! ….Изпитвам органическо отвращение и получавам ортикария от писания на емигранти – живеещи в България или извън нея – които плюят по Родината си, под предлог на неуреденото, мафиотизирано и грубо общество. Това е само предлог, а истината е, че тяхната представа за Родина е убога и не надхвърля инфантилната представа за „уредено“ и „свободно“ общество – такова, каквото е, според техните представи, в САЩ, Германия, Швеция, Норвегия, Франция, Италия, Канада, Австралия, Великобритания и т.н. Абсолютно отсъствие за дух на вярност към саможертвата на предците, усет към тайнствения Промисъл, и на признателност. Величаене на съвременния, консуматорски и пронизан от користолюбие, натрапен на човека, стил на живот, който го води към погибел – както си е напарфюмиран, доволен и с натъпкан стомах. Отворете очи и вижте България! И уши – за да я чуете!

  12. Мацкооо! „Боли те фара“! Стой в България, за да гледаш материализираните си идеали и хич, ама хич да не ти пука! ;) Тук е яко, заради мен и тебе, заради всичко, което Е България, харесва ми литературния ти подход и изобщо уважавам това, че ТИ си тук и те кефи. :) Споделям възгледите ти и не забравяй „България е яка!“. Значението на този графит е двояко. Тоест: „България хем е силна, хем никога няма да се срине!“ И то заради хората, които я боготворят, независимо с каква лексика се изразяват! Уважение за Пловдив и за теб! ;)

  13. Хубаво е да си у дома, мама готви, тати плаща сметките, а на десетият ден заплатата свършва, но мама и тати дават пари за бира. Минават годините, родителите стават пенсионери и взичко со продължава така. А къде е семейството? Къде са децата? Къде е развитието? Тази статия ми звучи като оправдание пред всички за мързела на автора й, и то най-вече за оправдание пред приятелите, които са взели на подбив маминото глезанче.

  14. Защо така нападате автора? Въпрос на гледна точка е, пък и поднесена с доза „намигане“, което повечето коментиращи приемат доста буквално. Като цяло кадърните хора успяват навсякъде и печелят добре навсякъде.

  15. Макар че привидно щастието и успеха вървят ръкъ за ръка, това съвсем не е така.Редица изследвания го потвърждават.Най-много щастливи хора като процент от населението в страни с нисък стандарт на живот.Най-много самообийства- в най-развитите страни.В този дух на мисли автора на статията е права.Не бъркайте успеха и щастието.А на всички злобно пишешти ще кажа-може да си успял излобен, но не може на си щастлив и злобен.

  16. Баси тъпата статия е това всъщност. Супер повърхностна гледна точка. Много ясно, че в България е яко. Ако си небрежарка, която живее при мама и татко – животът ти е песен. Четеш книжки, цъкаш с колелото, купуваш си яки дрешки – много куул.
    Обаче като заплатата ти почне да отива за наем, който плащаш сама и за сметки, без да можеш да разчиташ на родителите ти, пак ще си говорим.

  17. А ние, които не сме имали двор да си късаме чесън и татко не ни е закърмил около казана с домашна ракия направо място не можем да си намерим- нито в България, нито в чужбина ;-) – написа една приятелка.

  18. В БГ е хубаво, и в други страни също. Имаме чесън , бира , при нас даже боза правят…и всъщност по-малко се работи за същите пари. А пък ако искаш можеш да живееш в „България“, но в чужбина – големите градове имат по няколко хиляди българи , магазини и т н . Познавам българи в САЩ САМО С С българи общуват. Тази тема престава да е тема е момента в който спрем да гледаме света през призмата на националност. Някой интересува ли го цвета на паспорта ми?
    .

  19. Има хора, на които не им е много добре с 50 лева до заплата. Мнението на подобни автори често се променя светкавично, след като пожелаят малко повече от живота и разберат, че с тези пари не могат билетите от София до морето да си платят, да не говорим за останалите разходи, които отиват за една нормална почивка. С цялото си сърце обичам България и с удоволствие бих се върнала, но докатоне искаш да си в тежест на родителите си и искаш сам да си изкараш парите за нормален дом, в който всеки да си има малко пространство и куп други неща, за които хората правят компромиси със себе си, не мисля да го направя. Не искам животът ми и този на децата ми да е един вечен компромис без липса на адекватна оценка и заплащане, в който да се притесняват да си купят нещо или да излязат някъде, защото имаме 50 лева до заплата. Смисъл не е готино да си квалифициран професионалист и заплатата ти е да е не повече от 800 лева, защото това е тавана на твоята сфера, а една сервитьорка без образование да изкарва повече. Не е готино да се задоволяваш с малко, трябва винаги да искаш най-доброто за себе си и семейството си. Има надежда и за България, но не откривате топлата вода с подобна статия, в която е заложен манталитета на онези българи, които не са постигнали много и в България. А много от тези, които са заминали някъде поне са опитали….

  20. Чужбина=пари е клише. Чужбина може да означава любопитство, трупане на опит, образование, търсене на себе си, ако щете. Не е коректно да се внушава, че българите, които в момента не живеят у нас, непременно са заминали за пари. Техните съдби и стремежи са най-разнообразни, начинът им на живот – също. В Южна Европа се живее по начин, подобен на описания от авторката, на север се работи повечко, изобщо всеки е свободен да избере своя начин на живот.
    Жени П., сега ми кажи, че българите в България не се оплакват, не мрънкат и не издребняват. Кога за последно си била на общо събрание на кооперацията?

  21. Напротив, г-н Дойчинов, има много вън и вътре в Европата, и източно и западно, и лево и десно… (Странно ми е къде ли сте локализиран Вие? В някой облак може би?) Попътувала съм и съм поживяла тук и там, дори в момента се намирам за месец-два в една зентралноевропейска държава. Българите я имат за еталон за подреденост, уреденост, благатост и т. н. Е, аз не бих се преселила тук за нищо на света. Макар да са около 4 пъти по-голяма средна заплата, местните масово се оплакват и мрънкат, издребняват за всичко възможно, не умеят да живеят по начина, който описва авторката на материала (не ми се сърдете, мили приятели от въпросната държава, ако прочетете тези редове – аз ви обичам всичките и много ви ценя, но просто съм съвсем различен човек и не искам да се променям). И, както неведнъж съм писала тук и другаде на тази тема – почти всичките ми приятели, които заминаха другаде, особено по на запад и по на север, се промениха до такава степен, че някак вече не изпитвам никаква необходимост да общувам с тях. Поздравления, Антоанета, и на мен ми е гот в Джендема и ме бОли фарА за цивилизованата Европа. П.С. И в България човек може да се реализира и да живее добре – аз съм живо доказателство :-)))

  22. Хубави думи, явно от младо момиче. А дали,ще можеш да ги повториш, когато спреш да ядеш „манджата на майка си“, защото това трябва да стане след 18, нали? А, когато имаш дете, ще можеш ли да го пуснеш в Борисовата градина, в европейска столица, без страх, че ще бъде изнасилено, убито или поне пребито? А когато ти си мама и ти трябва да готвиш мандата? А живота не е само манджа… Какво ще предложиш на детето си, ако оцелее? Да си говори с приятели за космоса? Да, но връстниците му в другите държави вече се готвят да го покорят! Това ли искаш за детето си, да бъде наблюдател на живота с мамините гозби? А за себе си това ли искаш?
    Живота е борба и трябва да нарушиш комфорта си, за да успееш в него, независимо дали е носталгия или друго! Нарича се порастване. Напиши това писмо отново, когато се грижиш за сама за себе си и семейството си и пак, че си говорим. Поздрави!

  23. Много… романтична статия. Явно авторката не знае, че и ние в Западна Европа си берем бресни зеленчуци директно до населеното място – отиваме, берем си и си плащаме. И ние имаме градини, никой не пробива с дрелка в 7 часа сутринта, не си прави гонки по булеварда всеки ден по десет пъти без ауспух, не ни е страх децата ни да излязат на улицата. Уважава се личното ни пространство. Явно тя не си служи с много чужди езици, защото не знае, че такива фрази като с фара в езиците на Шекспир и Гьоте има около 15 пъти повече, отколкото в българския. Но може би това я и пази – предразсъдъците и я пазят от грешки. Да не би да се обърка и да види, че другаде е по-добре. Ето, сега например върви, вече за 30ти път кола с мегафон, от който се говори на руски. Изобщо – идилийка. Всички имат нужда от клишетата си и да се самонавиват. А и в действителност има хора, които в България са по-добре. Това са няколкото десетки хабилитирани хирурзи – те за 4 пъти по-малко работа от Белгия получават белгийска заплата в БГ, защото това е законът на джунглата. По-добре са и хора, които нямат големи претенции, които не познават развитото и не искат те да са част от него. Онези, които изразяваме мнение и искаме да променим нещо – биваме системно осмивани и мачкани.

  24. Статията звучи окей за млади хора, понеже е писана от млад човек. За мен лично от статията изглежда: чужбина = пари, България = мизерия, но това не е проблем, защото човек не се жени за работата си и има чувство за принадлежност вкъщи.

    Убягна ми обаче перспективно мислене. Остават 50лв до заплата, което не представлява проблем за социалните дейности на авторката, но си мисля, че ако семейство и деца влязат в сметките, математиката не би била толкова проста.

    Както и да е. Всеки е индивидуален. България е хубаво място и винаги се радвам, когато се прибирам, макар и за кратко.

  25. Това, което казва Марк е много точно. Ако заминеш нанякъде като нещастен, недоволен човек, такъв ще останеш. Не можеш да заминеш без багаж или поне не и без този. Както се казва ‘ентшулдигунг’, ама това е реалността :)

  26. Не, сори. Всеки , който може да се развива в чужбина и е решил да остане тук, просто не е наред. Типично по български да се кефим на чесъна,ракията и 10 лева за следващите Х дни? Не мерси.
    А да , за тези които са се върнали и останали по една или друга причина. Съжалявам , че не сте успели в чужбина , но оправдания от типа носталгия,тъга и др са пълна простотия, просто си признайте , че тук ви е мястото.

  27. Написаното ми напомни за нещо четено от Хемингуей …“..Да си млад, без пари и в Париш това е един безкраен празник..“ „Да.Ама не.“ както обича да казва един БЪЛГАРИН.Защото държавата ни е потънала в помия и ния тук като щастливи прасета се въргаляме в нея.Опростачването е навсякъде.Крадците са на власт и който не иска да бъде краден -бяга…И как ще се оправи всичко това?…… Ние възрастните трябва да спрем да КРАДЕМ.ПОД ВСЯКАКВА ФОРМА, а децата ни да не преписват в училище. Да не се учат от малки на КРАДЕНЕ.Много е простичко, нали?

  28. МОГА САМО ДА КАЖА ..БЛАГОДАРЯ
    Винаги съм смятала, че аз, моят мъж / с който между другото си пием ракийката /и всичките ни останали приятели не сме сами..Е сега вече знам..

  29. Статията ми хареса, но все пак не бих се върнал в „мизерията“ България. Човек, който не е напускал родината по този начин няма как да разбере някого, който е решил да замине. Както и обратното. Това са просто две решения които човек трябва да вземе сам за себе си и да продължи да живее с тях.

  30. Писано от пич( готин човек, момиче или момче) без деца. Живея в България, но с тез 10 лева на ден до заплата с деца много трудно да си дзен в София. Харесва ми в България това, че има начини все още да живее човек по начин близък до природата.

  31. Всеки може да прелети няколко часа във въздуха и да се приземи в която точка на планетата.Вече никой никого не разубеждава и не принуждава. Някои от вас искат да са като другите, а останалите тук искат да бъдат себе си. Ругатните и обидите, само обясняват смътната надежда, че там някъде ще си по-добре защото е по-подредено, освен това можеш да си говориш със загубените в България по Скайпа, да ги поучаваш, но като затворите линията, едните излизат навън, за да изпият едно кафе в парка и да се пошляят, а другите броят спечеленото за деня.
    Изборът за всеки от нас е единствено правилният, все пак.
    На добър час на всеки от вас, деца мои.
    Бъдете добри към себе си и към другите.

  32. При условие, че света вече е едно голямо село и почти всяка точка е отдалечена само на няколко часа от коя да е друга точка на планетата, това да си някакъв псевдородолювец и да си мислиш, че като си стоиш в държавицата си някакъв герой, ми се струва много глупаво. Ако човек не е удовлетворен от работата и обстановката, логично е да търси алтернативи, пък били те и на другия край на света.

  33. В България наистина е хубаво и наистина много от нас си оставаме (или се завръщаме) точно заради това. Интересно обаче – въпреки, че текстът не е насочен срещу онези, които емигрират, а обяснява позицията на тези, които не го правят, той все пак е успял да генерира недоволство у първите. Това просто потвърждава моята лична теза – а именно, че ако си нещастен у дома, рядко ставаш щастлив навън. Моля ви, нека бъдем щастливи, където и да сме!

  34. Статията много ми харесва.

  35. Яко е да си пич( готин човек, момиче или момче) и да си живееш в България, спор няма.
    Особено ако имаш 5 дни x 10 лв до заплата и си дзен на мах, ръйш ли.

    От друга стана е някак си адски тъпо да си щастлив с чесъна на баба и 10те лева на ден до заплата,
    докато на по-малко от 300км от теб хора искат да обезвреждат мини за 250лв на месец. (Забравихме го вече това, а ?)

    Малко „петъчния оптимизъм“ звучи нелепо на фона на съдебната ни система и цялата тази дупка.
    И много още може в този дух…

    И така държете се „дзен“, ще ви трябва. Сори за хейта, просто прегорях.

  36. Аман от хора със слаби корени, които могат да растат само в саксийка, че се и гордеят с това!

  37. От тъпотия и идеализъм, за които съжалявам!