Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Стефан Икога – лесен за мразене

Десетото, юбилейно издание на традиционния литературен фест София Поетики се проведе отново на Сцената в Борисова градина. Датата беше 13 юни (събота), а според водещия на събитието победителят (явно по данни от преброяващите) е бил категоричен и със сериозна преднина пред подгласника си. Стефан Икога каза, че си има фамилия (която, разбира се, не е Икога), но не си я харесва особено. На 25 е, пише поезия и проза, участвал е в четения с Тома Марков, Боби Петров, Иван Димитров, както и в платформата за неиздавани автори писателибезкниги.

Забавното в случая е, че след спечелването на наградата хора от т.нар. гилдия скочиха да обясняват из социалните мрежи как това не било поезия, текстът-победител бил изпълнен с омраза, конкурсът се превърнал в цирк и всичко от сорта. Публикувахме едно ясно и искрено мнение на Силвия Чолева за София Поетики и конкретно по казуса вчера. Преди всичко ето го и самият текст, който предизвика София Полемики:

ЛЕСНИ ЗА МРАЗЕНЕ

Мразя евреите,
в тях са всички пари,
а и всички ги мразят.
Мразя, че нямам пари,
а и че са набедени за умни, мразя.
Овци с пушки, Америка
и звезди с по шест лъча.
Мъртво море и мъртви души,
вкарани в тела, на парчета,
по Телавивски стени
от бомби разкашкани.
Севивонът си се върти…

Мразя и негрите,
с техния глад за права.
Черна кожа и мускули, като на животни.
Устни, носове и перлени зъби.
Мразя, че са гладни, някъде там из Африка и умират от спин.
Мразя и Мартин Лутър Кинг и Майкъл Джексън, който също
не харесва негрите,
а вече дори не му пука,
изгнива, обичайки своята Били Джийн.
Негри, с коса от тел, накъдрена
от боговете им африкански,
плачат и ходят голи,
развяват си пишките,
с които са толкова известни
а аз слушам рап и ги мразя.

Мразя и циганите, те са навсякъде.
Крадът и свирят и пеят,
и правят деца, по много.
От рано просят и нагли са
и обичат и мразят,
така както друг не може.
Гадаят и скитат, напред,
но най-вече назад по света.
В катуни, гета,
с каруци и колела , превземат
това, от което всеки друг бяга.
Мръсни са, изоставени,
боси, проституиращи,
бедни и всички останали лоши неща,
които просто не понасям.

Мразя и азиатците, с техните източни
методи да превземат света, със ориз и телевизори
,и комунизъм, и роботи, и роти от милиони,
червени китайчета с печати забити в челата им, „Made in China” .
Японци завиват си суши и пазят хилядолетна култура -
самураи и спомени за фашизъм, и
червена точка на бяло поле,
която някога е символизирала слънце,
днес в очите им е ядрена гъба.
Покорно затворени, за да се кланят на своите палачи.
И индийците, с техните нискобюджетни любовни бози
и касти, и мизерия, и Индира Ганди,
и още нейни роднини и крави,
които им пречат да минат.
Вишванатан Ананд мести коня си, после му го взимат.
Болести, всеки ден няколко хиляди, вероятно десетки измират,
но не е достатъчно, никога, не е достатъчно.

Мразя и арабите, защото се взривяват,
защото обичат бога си и мразят се помежду си, мразят и други.
Мразя мъжете им, имат по четири грозни, дебели жени,
които разменят за камили и нефт, и руски ракети.
Бурки и чалми и пустини и сонди, бежанци, реки
от кръв и и хиляда и една бесилки,
стоят хиляда и една нощи,
а Шехеразада, чака хиляда и втората.

Мразя и белите с тяхната сила.
Това че имат стил ги побърква.
Ходят по тънко въже, над всички останали
и им се присмиват, сякаш са порцеланови,
а тези отдолу са глинени.
Стига ми само, да се видя в огледалото,
за да ме хване срам, че съм бял.
Цялото бяло е в кал, изрита от френски прасета,
увлечени в стремежа си,
да грухат парчета трюфели от
Пер лашес!
бащи на огромен провал,
тези бели петна, самоувереност,
сигурност, страшно надменно се
носят по улиците, едновременно
имащи и искащи още, от всичко, по много,
и днес!
Обичам хората.
Мразя това,
че са разделени на групи
лесни за мразене.

––-

Нямам време да отида до бара, където работи Стефан, затова му пращам въпросите по фейсбук, а той обещава, че ще се постарае да отговори бързо. Прави го.

С какво чак пък толкова издразни всички, които от два дни се оплакват от жестоката несправедливост, че публиката те е харесала?

- Не знам. До мен почти нищо не достига, освен едно обвинение в плагиатство от филмa на Спайк Лий, 25th hour и по-конкретно монолог на Едуард Нортън, написан брилянтно, още по-добре изпълнен. Намирам прилики, особено между изпълненията ни, в текста също има копирани цели изречения, което нямам представа как се е случило.

И пак ли и без това малкото общество на поетите в България ще се разедини на още по-малки групички заради Поетиките?

Ами, да ти кажа, не знам и няма да се интересувам от въпроса. Аз сам съм си групичка и се чувствам удобно. Вероятно ще има хора, които няма да ме харесват, а може би и един-двама верни фенове, с които ще говорим зад гърба на тия дето не ме харесват. Нали знаеш как става, но групички, не, едва ли.

(Смее се.)

Добре, добре. Иначе то си е почти традиция победителят в Поетики да се появи с книжно тяло до няколко месеца. Имаш ли такъв план?

- Имам отдавна, но никога не съм сядал да подредя мои текстове, така че да има смисъл да са заедно. Най-вече поради липсата на дисциплина. Ще има ново парче наесен, клип с Б.Т.Р. и ще участвам в Шоуто на Слави, така че за книгата сега не знам.

Много читатели няма да ти разберат хумора, но съм сигурен, че не пишеш за тях. Извинявай за клишето, но кой трябваше да спечели, ако не бяха избрали теб?

- Ghostdog, ‘щото съм му фен от първия момент, като го видях да чете пред публика. На Поетики не изглеждаше на кеф, поради някаква причина, не знам защо, но за мен си е най-добрият. Искам тениска с лика му, честно.

Това го очаквах. А какво да очакват останалите догодина от подбора ти? (Б.а.: За читателите трябва да отбележа, че победителят избира и кани авторите за следващото издание на София Поетики.)

- Ще поканя само близки приятели и част от семейството, и, разбира се, хора, които ми пращат пликове с пари. На другите, пожелавам успех, следващата година, oк, ок, сериозно сега, планът ми всъщност е да поканя Ghostdog 19 пъти, за да не може някой да му отмъкне победата под носа, ще кажа, че е било печатна грешка, нещо се е объркало (тази година, въпреки че можеше да се гласува за него, поради объркване, името му липсваше от бюлетината).

Не са важни конкретни имена, а и надали си го решил за два дни – по-интересна е посоката. В Бинар се интересуваме доста от съвременна българска поезия, даже имахме няколко материала с инструкции (ТУК и ТАМ), а и пуснахме първото и единствено интервю с неповторимия Септемврин Госпожинов… Я кажи, какво мислиш за него – за Септемврин? 

- Мисля, че е изключително добър в това да иронизира Августин Господинов и ми е супер любопитно кой е толкова добър в това. От друга страна малко ми се изтъркаха ебавките по адрес на Илиян Любомиров, които щеше да заслужава напълно, ако е казал някъде, някога, че се нарежда, до някой голям български поет или дори, ако се взимаше насериозно като поет. Истината е, че той спечели конкурс, чийто победител се избира от публиката и толкова, на теория, може да го спечели и Джорджано, ето тая година го спечелих аз. Та, от Септемврин, не е имало по-добър в жанра анти-Августин. Септемвринеееееее, покажи ни сеее. Аз ще те запозная с Misho London.

Готово, стига толкова. Благодаря ти.

Коментари?

Хиндустани музика в анТраКт

Мартин Касабов за четенето, писането и турбофолка в двете

Facebook коментари

Бинар коментари (5) :

  1. И КОГА ще спрат да ни занимават с този бездарник?
    Тази поезия може да ти я напише всеки грамотен човек.

  2. Емилия, бях си казал, че няма да давам коментари и да защитавам текста си, защото не ми звучи правилно. Но го направих веднъж, когато ме обвиниха в плагиатство и сега ще го направя втори път, защото според теб стихотворението ми насажда омраза. Имам еврейска кръв. Ако си усетила омразата, добре си се насочила, но тя е на базата на стереотипи, които искрено ненавиждам и осмивам. В този ред на мисли, омразата, която описвам съществува, не я създавам, а само я посочвам с пръст, за да я видят и други. Поздрави.

  3. Иска ми се да кажа, че от същата сцена на „София Поетики“ тази година Амир Ор, поетът от Израел, който беше един от чуждестранните гости на фестивала прочете стихотворението си „Чаша бира“ като разгърна и неговия биографичен контекст – на поет, чийто баба и дядо са жертви на Холокоста, опитал се да си представи и на напише стихотворение за един нацистки офицер, какъвто Рейф Файнс ни показа като героя си Амон Гоц във филма на Спилбърг „Списъкът на Шиндлер“ (ако ше останем на филмова вълна да вмъкна и това). Та Амир Ор, според мен, изрази едно много по-важно послание, а именно, че поезията не е жанр призван да насажда омраза, нито да декларира такава. И именно затова аз не гласувах за стихотворението на Стефан Икога, макар че на два пъти ме разсмя при споменаването на индийските нискобюжетни бози и коня, който мести един прочут индийски шахматист, вярвам че темата му е добра, но би могла да се разработи и по друг начин, за да създава дискомфорт у слушащите го или четящи го евреи поне. Е, давам тук линк към стихотворението на Амир Ор, публикувано днес в сайта „Кафене.бг“ защото то не декларира омраза. http://www.kafene.bg/%D1%87%D0%B0%D1%88%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-18476/article/

  4. Силен Стефан. Ама мен ме е яд, че Августу=ин се пробва да е самоироничен, като чете стихче на Септемврин, а не видяхме самия иронизатор. Много як.! P.S. : ВИцът на Августо беше много показателен за интелектуалното му ниво, браво!

  5. Влизат Стефан Икога, Стефан Икъде и Стефан Итойквоо в един бар.