Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

История с шапка, тениска, кубинки и полицаи

Милен Димитров
Преди 2 години

policiqНали знаеш как става прекачването в метрото на „Сердика“? То е малко досадно, но пък оттам можеш да се качиш в посока Централна гара, за да отидеш на гости на най-добрата си приятелка. С влак, защото се е преселила на село. Преди се беше преГРАДила в града, ама после се роди кръщелникът ти и сега вместо един булевард се налага да пресечеш границата на две различни културни територии, за да я видиш.

Дотук това може и да е твоята история. Оттук-нататък дано не е.

И така, Климент Младенов си пътува в метрото в посока Централна гара в един весел приятелски съботен следобед.

Седи си и не безчинства нещо, да не си помислите. Просто е един нормален човек, който си чете. Облечен е с кубинки със зелени връзки, камуфлажни панталони с карабинер с ключове, фланелка на Германия от последното световно и черна шапка. Да, вестникът е „7 дни спорт“, а на шапката пише „White Power”. Просто обича футбол, интересува се от процесите в него и харесва анализите на този вестник. И просто в метълския магазин, където заради носталгията на 36-те си години си купува шапки, тази се оказва единствената достойна да покрие попорасналата му неподстригана къдрава коса. С много хубава кройка, за разлика от останалите, с които прилича на идиот.

Значи, аз съм човек с шапка „White Power”, с тениска на Deutschland (демек „Uber alles”), с кубинки с не-черни връзки, с камуфлаж. А, и с нож, нали отивам на село, там и планина има.

И се появява полицай. Започва да ми задава въпроси, на които не знам дали съм длъжен да отговарям, но отговарям. Като първо ме извиква за малко за справка. Оказа се, че във всяка метростанция има полицейски стаи. Пита ме много неща (за някои от тях можеше да научи и от телефонната справка с данните от личната ми карта):

Съден ли сте?

Ами, да, два пъти. Първият път бях много влюбен в днешната ми най-добра приятелка (да, същата) и много й досаждах. Веднъж бях и пиян, и й се натресох след работа. Тя не ме познаваше добре и след като не успя да ме изгони, се обади на полицията, а аз обиждах и заплашвах с „Вие знаете ли кой съм“. Та, оттам съпротива при арест и обида на длъжностно лице. Условна присъда. Вторият път ме съди жената, с която имах некратка връзка – адвокат по професия, а последната ни среща  завърши с нейни юмруци и един мой. Еми, не издържах. После дело, нали е адвокат, подходи професионално. Оправдаха ме.

Защо връзките на обувките Ви не са черни?

Еми, защото не са черни.

Защо ходите с тениска на Германия, хитлерист ли сте?

Защо да не ходя, Германия е най-големият бизнес партньор на България.

Защо на шапката пише „White Power”?

“Black Power” ли да пише?

Имате ли някакви намерения към малцинствата?

Не съм тръгнал към Орландовци, а към Курило.

Вие, скинарите, обичате ли да побивате мангалите? (да, именно „мангалите“)

Вашата институция е по боя.

Момченце, много ми се отваряш, да внимаваш, щото ще те стрОша от бой. (и изядох два не-бих-ги-нарекъл шамари)

……………………………………………………………………………….

Дойде друг полицай.

Ще трябва да Ви задържим за допълнителни уточнения.

Какви уточнения, аз нямам провинение, а си имам и работа.

Нямате право да ми говорите така.

Ама аз отивам да си видя кръщелника и жената, на която съм кум.

Как ти ще си й кум, като си съден след като си я тормозил, бе!

Моля Ви, спрете с Вашата селящина тип Бареков.

Тука явно много сбърках. Закопчаха ме отзад и ме заведоха в районното с една „Астра“. Установяваха някакви неща. Какво установяваха, след като дори не са се обадили например на приятелката ми или на някой друг.

Къде бях през това време ли? Трамвай знаеш ли какво е? Едно време му викаха така, защото беше една висока тръба, на която си закачен с белезници. После се намесиха някакви Бриджит-ки (тип Бардо) и сега е по-хуманно. Тръбата е смъкната и си закачен седнал на пейка. С гръб към вратата. А тя е отворена, защото полицаите са с едни дебели дрехи и се потят като кучета. Не можеш да идеш до тоалетната, трябва да се молиш. И ти блъска едно зловещо течение в кръста, с който имам проблеми от едно време. И те боли. Е, после, след писане и на обяснения, ме пуснаха.

Междувременно така извадиха батерията на телефона ми, че счупиха две зъбчета, а след изтръгването на слушалките куплунгът вече не става. Ще го изплащам още една година. Не куплунга, телефона.

Значи, може да ходят хора с фланелки с лика на Че Гевара, който е терорист, с тениски на СССР или Сталин, обаче Германия – не. Обичам Германия като държава, ходил съм много пъти, обичам си кубинките, камуфлажите, какъв скинар съм аз с тая коса, дето и шапка не я събира? Ако ходя с италиански надписи и ми пише на шапката „Forza Italia“, няма проблем. Те просто се чудят как да отметнат някаква работа.

Ако си я бяха свършили както трябва, можеха да видят, че работя в БАН, че родителите ми са професори. Може и да имам някои провинения, но те са от лични взаимоотношения, не съм обществен враг. И според никой закон не съм нарушил нещо.

Съгласен съм да ме обявите с истинското ми име, няма нужда да си избирам друго.

А, да, може да съм Хайнрих Химлер. Ама ако се казвах така, щях да щракна с пръсти и тази история да изчезне.

Най-важното е, че те не могат да ми върнат онзи следобед. В който трябваше да съм с най-добрия си приятел, който замина същата вечер и не е ясно кога ще се видим пак. Нямам проблем да стоя в районното, но не можах да я видя, да я гушна. Как може да ми причиняват това? И да ме разплакват и сега от безсилие. Как може да са такива изроди? Тая работа просто не е хуманна, не е европейска, не граничи с никакви европейски практики и това просто трябва да спре.

На кого да се оплача? На арменския поп?

"Благотворителност" не е мръсна дума

Надежда Дерменджиева: Да си феминистка тук е най-вече вълнуващо!

Facebook коментари

Бинар коментари (5) :

  1. Който е познавал Климент би се усъмнил в някои подробности от историята.

  2. Ники Русиновски

    Ми не – няма как вие двамата коментирали по-долу да сте по-неправи. Не е това работата на полицията. Прочетете си закона, ако имате съмнения; аз съм го чел. 1. Работата на полицията не е да задържа лица по неясни причини, непосочени изрично в закона. Макар че тя има това право. И го е превишила в случая (поне както ни е описан). 2. Не е работа на полицията да бие шамари. Тя отново има право (да прилага физическа сила и принуда), но отново – при изрично посочени в закона условия. И отново го е превишила. 3. Полицията по закон има репресивни функции – тоест правото да прилага насилие. Точно затова гражданският контрол върху действията й е абсолютно задължителен. Тоест – отделните граждани са напълно беззащитни от полицията и полицейския произвол. Точно тази функция – да защитават гражданите (и закона!) от полицията изпълняват НПО-та (не знам откъде ги извадихте, няма такива в текста), медии и т.н. 4. А вие кого защитавате с вашите мнения – полицията и полицейския произвол ли? Може би сте полицаи или роднини на такива? Тогава ще ви разбера. Или просто се кефите на това някой да шибне два шамара на човек с белезници (или без) и тайно ви се ще и вие да можехте да упражнявате такова насилие срещу когото си щете, когато си поискате и законът да ви дава такива правомощия, защитавайки ви от отговорност. Е, тогава няма да ви разбера. И не ви разбирам. Аз съм гражданин. И журналист. Не съм полицай и не съм насилник. Като гражданин съм против полицейския произвол. ((Нееднократно държавата ни е осъждана в Страсбург за полицейско насилие (включително и такова довело до смърт), а сумите изплатени за обезщетения се поемат от данъкоплатците. Само по делата, заведени срещу държавата в съда в Страсбург, бюджетът е изплатил на пострадали граждани общо 13 749 400 лева от 2001 г. насам, сочи справка от Министерството на правосъдието.)) А като журналист защитавам определено гражданите, това ми е работата. Вие какви сте и какво защитавате не знам. Дано вие самите знаете.

  3. Това е работата на полицията. Можеше просто да отговори нормално на въпросите, а после -да разказва вицове, ако ще.Аман от НПО-та и kleti жертви…

  4. Съжалявам, но това си е чисто мрън-мрън! Изглеждал е подозрително, правил се е на умен вместо да покаже на ченгетата, че не отива да създава проблеми някъде. И това „нашите са професори“ – ами ок, живи и здрави да са му! Него прави ли го неподлежащ на проверки? Познавам такъв тип хора – като се усещат в силна позиция много им знае устата да се пъчат, а после се разплакват (цитирам факт текста) и се представят за KLETI жертви.