Закони на безсмисления кратък разговор

small talkДа започнем с това, че разговорът с повечето хора обикновено е нещо напълно напразно и безсмислено. Пълноценната вербална комуникация е лукс, вярата в смисленото общуване с този или онзи – жалка илюзия. Таванът в интересите на масовия човек обикновено опира до цената на конкретен модел мобилен апарат и неговите характеристики, и съответно тегленето на бърз кредит. Всичко отдавна е обречено.

Щем не щем обаче, сме социални животни и ежедневно ни се налага да комуникираме с хора, с които няма какво да си кажем и никога не е имало. Нито ще има. Въпреки че далеч не е успокояващо, самите те често преживяват сходен на нашия остър дискомфорт при случайна среща, в която трябва да се убие време в безсмислени приказки. Това може да се случи в метрото на път за работа, в кухнята на офиса, докато си режеш салам в почивката, в асансьора до 11-я етаж или пред кабинета на уролога. В такива ситуации следните златни „small talk“ правила идват на помощ:

Прикрий неприятната изненада

Обикновено този тип разговори са нещо неочаквано. Влизат в живота ти с гръм и трясък в някое прохладно лятно утро, още преди първото кафе, и щеш не щеш, трябва да ги проведеш. Никой не си умира да говори за времето и тъпи нови филми целенасочено, но понякога обстоятелствата просто се стичат така и попадаш на онзи далечен познат, с когото  нищо смислено не би могъл да си кажеш, но все пак комуникация явно ще протече. Много важно в подобна ситуация е да запазиш самообладание и всячески да прикриеш омерзението от факта, че се налага да общуваш. Така или иначе краткият разговор е кратък. Прикрий агресията. Отпусни се. Всичко ще мине бързо.

Имай подготвен универсален набор от теми

Да, споменахме времето и тъпи нови филми. „Как е вкъщи“ също е тема, дори да не се сещаш точно кой е човекът срещу теб. При всички положения води някакъв битов живот, дори да живее сам. Поздрави на този и на онзи и как я карат общи познати е нелош вариант за запълване на времето заедно. Коментиране на обекти, събития и явления от заобикалящата ви среда си е оферта. „Я, улично куче. Много станаха напоследък“, „Да, в моето село ги тричат“, „О,нима?!“ – и ето, дългът е почти изпълнен и разговорът си върви към неизбежен финал.

Кимай и се съгласявай

Симулирането на интерес към приказките на отсрещната страна вдъхва кураж у събеседника и той решава, че може да говори още и още, което пък освобождава теб от необходимостта да се включваш. Кимай и повтаряй „да, разбира се“ или „така е“ на всеки 46 секунди. Не е нужно да слушаш какво точно говори, опитай се да хванеш поне ключовите думи от рода на „много дъжд“, „вчера в работата“, „ходих на театър“ и т.н. Така лесно ще добиеш обща представа за какво говорите, без да се затормозяваш излишно в детайли. Внимавай само да не се съгласиш на предложение за среща, въпреки че, както ще се разбере по-долу, инициирането на такава в рамките на подобен разговор обикновено дори не се допира до реални намерения за бъдещ контакт.

Задавай въпроси, чиито отговори не те интересуват

„И тя какво?“, „Вкусен ли е новият Subway?“, „Ходи ли на Прайда?“. Темата е без значение, важно е да се каже нещо. А когато няма какво, задаването на въпрос също е казване на нещо. Въобще, всяка реплика запълва безсмислено прекараното общо време и съответно води към неговото естествено изчерпване. Всеки следващ въпрос върху теми, които изобщо не те вълнуват, болезнено, но сигурно те доближава до мечтаното „довиждане“ и респективно спасението на страдащата ти душа.

Пускай шеги

Да знаеш вицове си е приоритет в подобни ситуации. Дори да не си от паметливите хора, добре е все пак да си наизустил два-три вица за всеки случай, тъй като винаги може да се наложи тягостно мълчание с неприятен събеседник да бъде разчупено насилствено по някакъв начин. От друга страна, смешките оставят усещане за добронамереност, което пък помага и за изпълнението на точка 1 от списъка със закони на small talk-a.

Съобщи, че „за съжаление“ трябва да тръгваш

Ако ситуацията сама не предполага скорошно прекратяване на изнасилената конверсация, краят ще трябва да бъде изкуствено иницииран. За целта винаги можеш да погледнеш часовника си и да кажеш, че закъсняваш за прожекцията на онзи много як нов филм, за който, след като го изгледаш, ще можете да си говорите с часове, понеже това е страшно интересно и вълнуващо, разбира се. Друг вариант е да се направиш, че ти пращат много важно съобщение и трябва да тръгваш поради независещи от теб обстоятелства. Като цяло се разкарай колкото се може по-бързо, но все пак демонстрирайки умерено разочарование от факта, че срещата ви трябва да приключи.

Заяви фиктивно желание за бъдещ контакт

Почти задължително. Боговете на small talk-a – абсолютни лицемери, лъжци и в крайна сметка хора с тежки личностни проблеми – винаги изявяват желание за скорошна бъдеща среща. Естествено, с ясното съзнание, че такава никога няма да се осъществи, поне не й по взаимно съгласие. Така че за финал кажи нещо от рода на „ми ще пием по кафенце скоро, беше ми приятно“ или „звънкай някой път след работа, нещо“ (когато и двамата знаете, че си нямате телефонните номера и това е невъзможно). Ако в бъдеще случайно наистина настъпи опит от отсрещната страна за контакт с теб, не реагирай, а после при евентуална повторна среща излъжи, че телефонът ти нещо е счупен и не получаваш съобщения от никакъв тип, заради което си в нервна криза…

Безсмисленият кратък разговор е нещо неизбежно за човека, който не бленува да изпадне в тежка социална изолация. Въпреки това честото му повреждане може да навреди сериозно на вас и на другите около вас. Понякога и една обикновена мазна псувня върши работа. А ако и след нея желанието за комуникация продължи, то навярно сте открили сродна душа за цял живот…

20 ярки цитата на тема "гей" в навечерието на София Прайд

Офисни табута

Facebook коментари

Бинар коментари (2) :

  1. Вярно си е.