С палатка на море: зли мутри vs мазни хипари

30/07/2015
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

В началото на седмицата започнаха масови проверки на къмпингите по Черноморието, придружени от издаване на глоби и актове за нерегламентирано палене на огън и незаконно поставяне на палатки на общинска територия.

На фона на години наред незаконни и полузаконни строежи по плажната ивица на скъпата ни родина, осъществявани от разни недосегаеми мутри, това да си свариш леща на огън, възпламеняван от морския бриз, едва ли е най-голямото престъпление на света.

Най-добрият вариант за всички е просто да има недокоснати от бетона платени къпмпинги, в които да се спазват установени правила и всеки да знае къде се пишка и къде се ака, къде се паркира, до колко часа се шуми и т.н.

Лично аз съм изживявала страхотни летни емоции на опъната в нищото палатка на морето, без да давам една стотинка за това удоволствие и това са го правили повечето хора, за които почивката под открито небе в полеви условия, поради редица причини, е приоритет. Няма какво да се лъжем.

И все пак нека не се правим на ударени – всеки, който е ходил на Кара дере или Иракли в последните години може да потвърди, че измежду добрите, съвестни и грамотни къмпингари е пълно с различни крайни типове, които и по-малко да са на брой, са достатъчна причина да се замислим дали свободният достъп на всякакви хора до тези територии с цел почивка сред природата е добра идея.

Мисля, че малките диви плажове, останали по черноморието ни, или трябва да са абсолютно забранени за къмпингуване, или същото трябва да е регулирано и контролирано под някаква форма. Иначе настъпва анархия и всеки си прави, каквото си иска – мечтата на средния българин. Да няма никакви правила за нищо.

Да, обаче така все по-често ставаме свидетели на всякакви бесни селяндури с големи джипове, които паркират огромните си фризери и генератори по красивите необлагородени плажове на морската ни ивица, надуват си селската музика и никой не може да им каже копче. Най-вероятно дори тези, които сега правят проверките, ще погнат младите хипарчета с кухарките, а за тези може и да си затворят очите. България.

Има ги и другите. Онзи модел,  които са много био, обаче идват с брадви и резачки и почват мощно да секат гората, понеже ги мързи да мръднат километър по-надолу да си съберат дърва за огъня. Да оставим настрана регламентирано запален ли е той, или не.

Куцо, кьораво и сакато почна да къмпингува както си иска. Колко от тях знаят, че е добре да ходиш до тоалетна в гората с лопатка и да си заровиш следите след  това, а не да набомбиш целия терен за седмица и после да се спъваме и цапаме от потенциално заразните ти биологични отпадъци.

Да отидеш без два лева и никакво оборудване, надявайки се да изпаразитираш на нечий подготвен гръб като в замяна му разказваш досадните си истории за фотосинтеза при хората, Индия и левитация също не е особена оферта.

Да спиш под звездите е усещане, което всеки трябва да изпита, дори да не е фен на подобен тип преживявания. Има хора, при които от години това е семейна традиция. Деца на родители къмпингари, които помнят морето, когато то беше чисто и непокътнато от безсмислен бетон, жестоко излят там, за да си изпере някой парите, помнят и времето, когато не всеки притежаваше високопроходимо возило, с което да си транспортира селянията сред природата по необясними за разумния човек причини.

Ситуацията вече се е разгърнала до такова равнище, при което няма как просто да се надяваме на съвестта и отговорността на хората, че ще опазят просто ей така природата, отивайки абсолютно нерегламентирано да летуват на плажа. И това че има къде-къде по-големи гаври с  българското Черноморие не оправдава по-малките такива.

Това че аз, ти и Пенчо можем и ще къмпингуваме разумно, не значи, че Генчо и Траянчо ще постъпят по същия начин, ако имат мегдан да се разпищолят там, както намерят за добре.

Да си запалиш огън с приятели, да няма кьорав човек наоколо и да духа летният бриз – това са божествени работи, но за жалост няма как. Това е. Законите и правилата са измислени, за да спират и ограничават онези, които не могат сами да спазват неопасно поведение, но за добро или зло, важат за всички.

Супер много ми се иска ей сега да стана, да зарежа всичко, да си взема чувала и да потегля към голямото синьо, където да прекарам на пясъка две седмици само на филии с лютеница и без ток. Ако трябва да избирам обаче дали това нещо да се случи някъде, където нямам никаква гаранция за поведението и прищявките на човека в съседната каравана, който във всеки един момент може да мине с резачката си през малкия ми лагер или да дам 20 лева, за да спя в дървено бунгало и да имам тоалетна, душове и хора наоколо, които уж следят дали някой няма да ме гръмне, то избирам второто.

Самата опозиция „мутренски ол инклузив“ – „анархична неохипария“ в традициите за летуване по морето е изкуствена и безумно тъпа. Поредният сблъсък на крайности в тази държава, с който навярно се очаква да се примирявам. Ми не, аз търся нещо нормално. И се надявам, че е възможно. Пък може и в Гърция.

Антония Антонова

от

публикувано на: 30/07/2015

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Фънк & Соул
  • Класика
  • БГ Поп
  • Фолклор
В момента:
Следва: