Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

От Кара дере през езерото Пауъл до остров Гавдос

Къмпинг 1

Може би и вие някога сте били глобявани за спане на чувал на площада във Варвара.

Причината обаче е била това, че сте се разположили в гранична зона, а не замърсяването, което (предполагаемо) сте оставили след себе си. Казали сте си: „Национална сигурност, какво да правиш“ и сте забравили за случая. Сега обаче сте свидетел на първите масови проверки на излегнали се в чували и палатки край морския бряг. Дори и вече да не ползвате своите, дори и никога да не сте имали свои, дори и да изпитвате отвращение към подобно летуване и да не сте спали на площад дори пияни в собствения си град, вероятно ви се е приискало да споделите мнението си по темата.

Не само на вас. Дебатът продължава.

Проследихме разговора на хора с различни позиции, обединени от едно – категоричната си не-мутреност. Познаваме ги, а и те се познават помежду си, но през лятото, когато всеки е тръгнал нанякъде (с чувал или без), разбираемо ги срещна Фейсбук.

Колко цапа една палатка? Колко цапа един задник? Смесиха ли се чалгарите с хипстърите и хипарите? И дали възхваляващите проверките публикации са дъното на журналистиката и на посредствеността на никога неспалите в чувал или палатка?

Според собственика на сервиз за мобилни телефони в малко градче до София Емо Йорданов къмпингуващите, за съжаление, масово превръщат къмпингуването в пиянски оргии с чалга и опустошаване на всичко живо. Що за култура и каква почивка е това, пита се той.

Собственикът на столичния Egg Bar Иво пък все още си мисли, че чалгарите си почиват на бетонните „изаканици“, не на палатки. Ако беше попаднал на Джулая на Камен бряг сред хиляди москвичи от Добрич, чиито собственици надуват чалга от касетофоните им и пекат кебапчета на платото, нямаше да сбърка така.

Собственикът на фирма за ремонти Христо Александров е категоричен: няма как да си опъваш палатка в разгара на сезона на място извън къмпинг. Същото важи за кемпер и каравана. „Опитайте в Гърция тази практика, особено през последната година – отнасяш стотици евро глоба, има пресен пример за това. Харесва ми дивото къмпингуване, но все повече ще се затяга контролът. Да попитам – къде отиват акитата, има ли тоалетни. Това антропогенно натоварване без създадени условия също уврежда природата.“

Отговаря му Ивайло Милев (е, точно него не познаваме): „Фекалната консистенция е от голямо значение. Ако притежаваш нормална перисталтика при липса на диарична струя дори спомагаш за увеличаване на биоразнообразието.“

Така, информирани сте по този въпрос. По въпроса за публикациите пловдивският бг комунист логично пита тези сайтове журналистика ли са изобщо. Смята, че проблемът е в това, че незаконни строежи няма да се бутат, а все пак трябва да се отчете дейност – проверките на палатките стават за дейност.

Зрял поглед внася Димитър Генчев, който на 54 години никога не е бил на море по не-палатков начин: „Ако бъдем честни, имаше и има много наши безобразия. Аз лично съм изхвърлял купища чужди боклуци, защото ми е тъпо да оставям боклуци след себе си. Дълго защитавах Иракли, но ми писна, защото пак ми писна да изхвърлям боклуци. Изобщо не бях сам, напротив, бяхме някакви хора отвсякъде, които и без дума се погледнахме и изхвърлихме боклуците. По-точно, събрахме ги в чували, та после, ако някой реши да мине след нас, да му е по-лесно. Това се случи един, два, пет, двайсет, сто и двайсет, триста пъти и тогава решението си дойде само. От близо 10 години ние не сме на море в България, но няма да кажа къде, защото там ми е чисто и няма пак да чистя боклуци.“

Стоян Германов също е категоричен, че няма да ходи на море в България. Предпочита фалиралите и ислямските ни съседи.

Ето, вече се появи посоката „навън“.

Нея най-добре познава пътешественикът Стефан Хаджианастасов:

„Аз съм прекарал поне 30% от последните 14 години в палатка, обикаляйки с раница, колело или кола разни диви места на няколко континента. В добри години – по 180-200 дни. Имам някои скромни наблюдения.

В американската wilderness (това е юридически термин, не географски) няма да видиш боклук. Забранен е и достъпът на автомобили. Палатка обаче е ОК. В повечето федерални земи с ниска степен на защита е съвсем свободно. В националните паркове из САЩ и европейските планини има добри легални възможности за диво къмпингуване, обикновено са указани големи зони или надморска височина, над която е разрешено, понякога се иска регистрация. Плажните ивици в близост до населени места и курорти, като правило, са затворени за диво палаткуване. Има и достатъчно изключения – но все са в далечни и труднодостъпни места. В почти цяла Скандинавия достъпът до всички некултивираните земи и бивакуването е гарантиран със закон, но само ако си с НЕмоторно превозно средство. Обаче – паленето на огън е забранено – и се спазва стриктно.

В България нещата са пълна каша. Като всичко останало. Супер-рестриктивни и нелогични правилници, които никой не спазва, но могат да бъдат използвани за натиск и саморазправа от страна на властимеющите. Какъвто е и описаният случай. Статията, която четох в един варненски сайт, е поръчково-гадна с внушението, че „така наречените еколози“ са най-големите замърсители, което е много далеч от истината. Цели се дискредитиране на движенията, които се борят срещу незаконното строителство по морето.

За съжаление обаче, фактите са верни. И за огньовете, и за боклуците. Срещал съм доста такива из българските земи. Къмпингуващите са ги оставили, не народните представители, последните почиват в лукс. Друг въпрос е какъв е профилът на къмпингуващия, който оставя след себе си боклук. Не вярвам да е планинар от екодвиженията.

Ползването, в това число бивакуване и къмпингуване, на публичните земи в България, включително националните паркове, трябва да се преуреди с нов закон, който хем да го разрешава (освен в резерватите), хем да ограничава къде какво може и какво не. После законът трябва да се спазва, независимо дали ни харесва или не. Ама то това се отнася за още 999 неща в България.“

В диалог със Стефан Хаджианастасов Петко Георгиев заявява, че не намира за нормално 200 души да обитават едно място в продължение на месеци без елементарни хигиенни условия.

„Това не е като да си опънеш палатката някъде в планината, да преспиш една нощ и да продължиш нататък. За безразборното палене на огън пък изобщо не ми се говори. То такива опитни запалиха напоследък зоната около Рилския манастир. От друга страна, местните власти проявяват пълно безхаберие. Организирането на места за сравнително културно къмпингуване, с определени граници, минимум с кенеф (подвижен) и осигурено сметоизвозване, не е кой знае каква инвестиция (въпросите ще са от екологична гледна точка – щото еколозите пак мощно ще нададат вой) и ако вложените пари не носят печалба, то поне мястото ще се самоиздържа и ще създаде две-три работни места. А иначе както са я подкарали, след Кара дере ще вземат да си направят и къмпинг на Яйлата, което решително няма да ми хареса.“

„Това казвам и аз“, продължава мисълта си пътешественикът, „достъпът и ползването на публични зони за „рекреационни цели“ (отдих на трудещите се, с други думи) да се регулира разумно, после да се спазва. Тоталната забрана – както и тоталното осиране, не са варианти.

Скромният американски опит – има места с напълно свободно „разпръснато“ къмпингуване, има места със свободно разрешено само в дадени зони (там като правило има тоалетни), има и места, където е обект на квоти, за да не се товари природата. Според натовареността и уязвимостта на местото, от хората се иска ОТ да си закопаят лайната надълбоко, ДО да си ги изнесат в раницата. Общо взето, спазва се.

За плажни и брегови зони, в местата където няма уредени тоалетни, изнасянето е задължително. Например, в района на огромното лейк Пауъл (lake Powel), с около 3 000 км брегова ивица (много е начупено) – едно изключително красиво и популярно място за лодки и диво къмпингуване – си длъжен да си изнасяш екскрементите, като ползваш специални химически торби – или химическа тоалетна на лодката. Глобите, както сме чували, са огромни. Налага ти ги съдът, не полицаите или рейнджърите. Те само те залавят, бързо и качествено.  Това е на езеро с 3 000 КИЛОМЕТРА брегове. Навсякъде си длъжен да си изнесеш вторичния продукт. А българското Черноморие е колко? Само 354 км.

За Кара дере, традиционно място за палаткуване, може например да се определи максимален брой къмпингуващи посетители (20?, 50?, 100? – не знам) и да се направи лотария, който спечели – да отива. На много места, където желаещите са много повече от възможността на природата да ги поеме, от Флорида до Хавай, е така.“

„И тук топлата вода е открита“, ще ви каже Петко Георгиев, „просто трябва да се направи нещо, щото към бетонните простотии ще се прибави и буквалното осиране на небетонираните места. Пък аз от неделя съм на Камен бряг, ако не ми мине котка път… кееееф. Спомням си, навремето, като работихме с археолозите и ни бяха разрешили да си направим лагера на Яйлата, как при идването ни посочиха къде трябва да бъде и когато си тръгнахме, дойдоха да си приемат района. Така го бяхме рекултивирали, че не личеше, че сме били там. На следващата година не провеждаха тази процедура – решили, че няма смисъл, щото сме били същите хора. И още нещо – от къмпингуващите на Кара дере поне половината нямат подобни навици в тази дейност, а за да се осере всичко и 5% стигат.“

„Мдаа, явно Кара Дере е следващата „Градина“ (бившият Царски залив между Созопол и Бургас) или ще стане „див, но облагороден“ залив с мутренски каравани. То още миналата пролет като почнаха да строят заведенията в края на Кара Дере си личеше, че натам вървят нещата“, продължава Силвия Симеонова, която твори светове под името Zybo Sylvens.

„А че текстовете в някои медии са писани от хора, които никога през живота си не са припарвали в къмпинг (и едва ли някога са си позволили дори едно-единствено спонтанно вдишване, ей така по невнимание) е повече от очевидно. Не им се ядосвайте, съчувствайте им!“ Силвия ни напомня и да не забравяме коя е Асоциация „Българско Черноморие“, инициатор на случващото се.

Тук се включва Юлиан Начев (нали споменахме, че не познаваме всички не-мутри в България): „Хипарите и хипстърите са същите прости селяндури като строителите на хотелите, едните серат в резерватите и дивите гори, поляни и плажове, а другите ги застрояват с уродливи сгради, правейки масовката от пияни идиоти пълна. Защитете и реновирайте къмпингите с тоалетни, бани и обособени за огън места. Не че това ще спре нагона за среднощен вой на лагерните „бардове“ или „тупс-тупс“ от модерните мини-бас колонки, с които задължително трябва да заявите на всички диви птици и животни да емигрират. Но поне ще е на определени места. А боклука – в местата за това, ясно е че фасовете са в пясъка и на всички представители на туристите от кифлите и батките до брадатите дупета и хипи-сърфистките… мамавид*ба, прост народ.“

Певицата Ася Андонова надава глас: „Е, това е, всички сме длъжни да ходим на хотел или квартира по „чуднити“ ни кУрорти. Да го д*хате, мутриии.“

Иван Т. Иванов – философски: „Не е ли в конкретния момент и случай въпрос на закони, правила и на тяхното надлежно оповестяване, и съответно – спазване? Ако са лоши законите, правилата и се оповестяват недобре (т.е. хората не знаят правилата и забраните), нека нарушаването им да е съчетано с идейност и отчетлива борба-протест за промяната им. В противен случай нещата определено вървят към отявлено „мутренство“ на прослойки хора, в случая незаконно къмпингуващите. Знам аз що за прокълната е българската тълпа, имаща за същностна черта да произвежда боклуци. Понеже понякога ходя на риболов, макар и все по-рядко, съм свидетел на това, че тази уникално гнусна и огромна като процент тълпа е превърнала почти изцяло бреговете на водоемите и реките, а и самите водоеми и реки в истински бунища. Та и затова ходя все по-рядко. Ако и незаконно къмпингуващиге принадлежат – повече и ли по-малко – към този тип тълпа, бих искрено съжалявал, ако не са приложени възможно най-строги мерки от страна на властта, ако е имало основания за такива.“

Ася е съгласна с Иван по някои въпроси, най-вече за „прокълната е българската тълпа, имаща за същността черта да произвежда боклуци“. И според нея тази тълпа не спазва законите на елементарното възпитание и отношение към природните дадености и покрай нея изгарят и тези, които имат. „Дотук добре, но ако ми гарантираш, че подобни „акции“ се правят с цел опазване на девствеността на природните красоти на България, ще се съглася с теб и за „правила и на тяхното надлежно оповестяване, и съответно – спазване“. Не си ли играем на котка и мишка? Освен това, аз лично предпочитам така нареченото „диво къмпингуване“, на мен то ми носи наслада, а се опитват да ме вкарат в некви глупави „европейски“ рамки.“

Тук Христо Нейков се намесва още по-философски от всички философи: „Дефекацията е оптимална в клекнало положение!!! До този извод водят множество нАучни изследвания! Считам този акт за посегателство над личната свобода за здравословно акане! Страдащите летовници от неорганична енкопреза ще загубят уюта на частната собственост (гората) и дюните, уви.“

Почти последната дума даваме на Георги Димитров, който редовно е див къмпингуващ на о. Гавдос, най- южната точка на Гърция, пък и в Европа, който е защитена зона: „Българинът има един вкоренен недостатък – там, където отиде да почива и релаксира, трябва да се оцапа и омаже, и всички ще разберат за това. Казва си – че то все ще се намери някой да ми изчисти. Нямаме закони, които да прилагаме. Ако всеки знае, че при замърсяване и нарушаване на реда ще отнесе солена глоба, определено ще се замисли как да се къмпингува.

На остров Гавдос си има правила и всеки ги спазва. Никой не си и помисля, че може да нарушава правилата. Например там, ако запалиш огън на неопределено място, отнасяш глоба от 200 евро. Боклука всеки си го събира в торба и го изнася извън плажа на определените за това място. По биологични нужди се ходи на определени за това места и се спазват високи хигиенни правила.“

Познато за всички ни завършва непознатият Камен Петров: „Нека законите да са за всички, както за нас, така и за кметовете-феодали.“

Първият ти 1 август (у дома)

Как да си направиш къмпинг

Facebook коментари

Бинар коментари (4) :

  1. До г-н Орфей Малчев

    Запознайте се с правилата за диво къмпиране върху публичните земи, т.нар Crown lands, те са 89% от територията на Канада.
    Например, за Онтарио, Канада тук http://www.ontario.ca/page/camping-crown-land

    Накратко – „Camping on Crown land
    What you need to know about camping and other recreational activities on Ontario’s Crown land (this excludes provincial parks).

    Most Crown land and conservation reserves are available year-round for personal, temporary use, at no cost. Some restrictions apply to certain activities and areas.“
    Напълно разрешено е да си опънете палатката, има разбира се, някои ограничения, засягащи резервати. Ако сте гражданин на Канада е безплатно до 21 дни

    Всяка провинция има свои правила, достатъчно е да се спазват и има къде да къмпирате диво години наред.

  2. По презумция в България ВИНОВНИ НЯМА! Знаем защо! А тези които отиват да се насладят на малко останалата ни дива природа трябва да я пазят като очите си…!!!

  3. От Тома Белев/ Toma Belev – за разораването на дюните край Равда – виновни няма
    за застрояването на дюните в къмпинг Юг – виновни няма
    за застрояването на природна забележителност Дюни м. Бабата Слънчев бряг с 30 етажни хотели – виновни и наказани няма
    за заменките и продажбата на 1500 декара дюни на Камчийски пясъци за по 0.12 ст. кв. м. – виновни и наказани няма
    за подаряването на дюните край Корал – виновни няма
    за подаряването и застрояването на дюните край Аркутино – виновни няма
    за опъване на платки и палене на огън на плажа – десетки актове и цялата сила на държавата.

  4. …интересен материал, но не прочетох дали собствениците на терените / гори и ливади/ са щастливи от такива посещения на иначе природолюбиви люде. …идете в Канада и си хвърлете въдицата на някое езеро…..ще видите какво ще ви се случи много бързо….за палатка и през ум няма да ви мине..!