Това не може да стане

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Отивате на интервю за работа в социално отговорна фирма, т.е. такава, която освен да спечели някоя стотинка повече, експлоатирайки вас, природата и всичко останало, се грижи и за това вие, природата и всичко останало да запазите относителното си добруване. Одобрен сте. Заплатата е по-висока от мечтаната, дейността ви ще е интересна, колегите са повече от нормални. Имате въпроси обаче.

- Тъй като имам куче, а няма кой да го гледа, може ли да го водя на работа?
- Разбира се, имаме незрящи служители, които също идват с кучетата си. Организирали сме дневен кът за домашни любимци.
- А имате ли басейн?
- Да, той е част от рекреативната ни зона.
- А има ли спасител на басейна?
- Не, за съжаление нямаме.
- Ами тогава няма да мога да започна работа при вас. Кучето ми не може да плува.

Понякога сте готов на всичко, за да докажете, че нещо не може да стане.

Твърде високо квалифициран съм, за да работя за 5 хиляди лева.
Твърде ниско квалифициран съм, за да работя за 5 хиляди лева.
Абе, много е далече другата страна на тротоара.
Не разбирам нищо от управление на горите и затова нямам възможност да стана министър на здравеопазването.
Не мога да купя хляб, защото духа вятър и може да ми падне мазилка на главата.
Не може сега, много съм зает.

А всъщност:

Не ми се работи за 5 хиляди лева.
Не ми се пресича улицата.
Не ми се работи министър.
Не ни трябва хляб.
И без секс ми е добре.

Посочените скатавки са от най-елементарен вид. Скатаването често е грандиозно и обхваща цялото ни съществуване. Понякога дори не знаем защо го правим. Правим го и някъде дълбоко в себе си усещаме, че е супер да се работи за 5 хиляди, да се пресича, да се министерства, да се яде хляб и да се прави секс.

Кой е щастливият човек? Самият човек. Т.е. човекът, който е сам. Който не носи отговорност за Другия. Скатавката обаче не може да ни превърне в Самия човек, единствено в Скатаващия се човек.

Който ще ви каже:

Абе, стига с тея 5 хиляди лева.
Пътят е по-важен от целта. Този тротоар ми харесва.
Министрите са боклуци, трябва да ги е срам от самите себе си.
Ако нямаме хляб, има шанс да си вдигна задника и да направя спагети.
Никога не съм правил по-малко секс, отколкото когато съм можел да правя най-много секс. Когато се уредих с жена и вече не трябваше да давам по 70 лева на час, сексът ми се стори безинтересен.

И още по всъщност-но:

Когато правя нещо, което обичам, не се скатавам. Тогава подарявам себе си, целия себе си.

Ти си роза, ти си крем, следващият, моля!

Предложение в 5:45, развод в 5:50

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :