Гриоти, кора и красота

Балаке Сисоко и Венсан Сегал

Може ли традиционната африканска кора в съчетание с виолончелото да сътворяват джаз? Ако не сте били на концерта на ДиДи Бриджуотър, когато за пръв път в България дойдоха малийски майстори на кората, Дуенде е мястото, където може да я откриете.

Според африканските легенди, 21-та струни на кората идват от косите на наяда, 7 – за миналото, 7 - за настоящето и 7 – за бъдещето. А според виолончелиста Венсан Сегал (екс-Жюлиен Луро груп, екс-Бумчело), когато засвириш в компанията на кора, ушите ти се превръщат в листа/цветове на магнолия.

Музиката е неописуемо красива. Идеята за сливане на традиционен африкански с класически инструмент идва след свирене на живо на двамата музиканти, но не пада от небето. В семейството на Балаке Сисоко кората е това, което е виолончелото в семейството на Венсан Сегал – традиция, предаваща се от баща на син.

Преди срещата си с него, завършилият класическо виолончело в Консерваторията Венсан работи с Жюлиен Луро (един от кръстниците на Джаз+) и после с барабаниста Сирил Латиф създава трип-хоп дуото Бумчело, където името обяснява всичко. И в двете формации електрониката е съществена част от проектите – нормално е, в периода между двете хилядолетия тя е сред елементите на т.н. French Touch. Само за сведение, един от другите ни „кръстици” – Ерик Трюфа, също е работил с тях. Затова радостта от акустичното музициране не може да бъде скрита, особено ако си припомним репетитивната обреченост в концертите на Бумчело, останала единствено като свидетелство на едно отминало не толкова отдавна време. Първият им студиен епонимен проект отдавна е изчерпан, но е сред нещата, без които общата ви музикална култура ще бъде недостатъчно пълна откъм електроакустични идеи с адекватни реализации. Въпреки че проверката на живото свирене е нещо, което не винаги минава, особено пред напреднали.

Горе-долу по същото време синовете на двама малийски майстори, открили кората за широкия свят с албума си от началото на 70-те „Cordes Anciennes” решават да направят римейк на бащите си. Единият съм горд, че съм представял в Джаз+ още в началото на 90-те при гостуването му на Кетама – това е считаният в момента за кора номер 1 в света Тумани Диабате. Откриваме го и сред сайдмените на Ди Ди Бриджуотър в малийския й албум, но на концерта й, организаиран от Джаzz+ в София тя бе с друг майстор. Точно тогава българската публика можа за пръв път да види и чуе на живо този безкрайно фин и поетичен инструмент. Тумани слушаме и в проекта Афрокубизъм, оригиналният замисъл за среща на африканската с кубинската музика, който не може да стане в 1996 и като резултат събраните около Елиадес Очоа кубински музиканти създават Буена Виста Сосиал Клуб. Премиерата на Afrocubismo звуча по Джаз+ малко след световното й представяне на фестивала Mar de Musicas в Картахена (gracias a Radio 3 de RNE), а в последните си предавания неведнъж съм споделял лекото си разочарование от току-що излезлия студиен вариант на проекта. Толкова за Тумани, и без това доста се отклоних, а става дума за неговия партньор отпреди 11 години, съседът му и далечен негов роднина Балаке Сисоко. След известна пауза, белязана от три албума ориентирани към гриотските традиции (съпругата му пее в няколко композиции), Балаке e лидер на проекта на тримата майстори на струнни от трите края на Африка, заедно с Раджери (Мадагаскар – вайлиа, вид бамбукова цитра) и Дрис ел Малуми (Мароко – уд). Групата им затова се казва просто 3МА - като „маестро“ и като началните две букви на държавите им. Затова са и част от редовния плейлист на Дуенде.

И сега следва стъпката към европейската класика. Венсан е автор на по-малката част от албума, записан в Бамако през нощта. По време на стилния им концерт в Невер, където имах щастието най-после да ги гледам на живо (merci Nevers D’Jazz & Roger Fontanel!), кората, която по принцип трудно минава от една тоналност в друга, трябваше да бъде настройвана почти след всяко парче и това обтягаше също така любопитството на публиката. За доста професионални критици концертът бе прекалено стерилен и статичен, подреден и измислен. В такива случаи пресищането с нови форми е нещо обикновено, не бих казал чак оправдано, но поне обяснимо спрямо подобна позиция. Разбира се, в определена степен не мога да не съм съпричастен към нея, особено след иконокластния подход на следващия ден към виолончелото от страна на Дидие Пти и не на последно място след като колегата от Victoires du Jazz Джонатан Дюкло-Аркилович ми сподели няколко файла от един друг непознат за широката публика майстор на кора от съседен Сенегал, Аблайе Сисоко в компанията на тромпетиста Фолкер Гьотце. Да, тромпетът е традионен за джаза, но комбинацията му с кора? Вкусете я. Илюстрациите са тук и всеки от вас е свободен да направи своя избор. Подкасти на същия концерт на дуото Балаке Сисоко – Венсан Сегал предлагат архивите на две любими ми европейски обществени радиостанции – френската FIP за концерта им в Париж и испанската Radio 3 за концерта им на вече споменатия по-горе фестивал Mar de Musicas в Картахена.

Tropical Tribute to the Beatles

Арналдо и Тумани

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :