Света гора, Жан-Мишел Жар и машините на времето

„Времето не уважава нищо, в което не участва“. Цитатът е от 1941 и принадлежи на френския писател и дипломат Пол Моран. Спомних си тази фраза сега, когато чух за пръв път последния опус на един от царете на електронната музика – Жан-Мишел Жар.

Share

×

Тези, с които се познаваме, отдавна знаят моите пристрастия към твореца, когото имах щастието да представя за пръв път с нарочно интервю през юни 1989-а за „Хоризонт“ и в-к „(Народна) Култура“. Разбира се, преди време, когато най-после България влезе в планираните му турнета, той ми върна жеста, като ме направи свой „глас“ на сцената, когато искаше да бъде напълно разбран от феновете си. Сега с риск да настроя повечето от тях срещу себе си и да се превърна в безнадежден ренегат в очите на мнозина, ще си позволя да развия загатнатото в заглавието сравнение на Electronica 1 – The Time Machine с парка на чудовищата до Бомарцо в Горно Лацио, известен и с алтернативното си име Сакро Боско (Света гора).

Proteo Glauco

Proteo Glauco

Според легендата, след като похапва магически треви, рибарят Глауко става морски бог, Протео. Без треви, музиката на Жар от средата на 70-те ни действаше така. Разказваше ни истории. За океаните, Земята с равноденствията и магнитните полета/песни. И революциите в главите на децата, преди да се превърнат в двулик Янус.

Пан/Янус

Пан/Янус

Както дук Орсини създава първия в света тематичен парк още преди шест века , така и Жар създава градовете-спектакли – безкрайното въображение е общо за владетеля от Чинкуечето и за сина на филмовия композитор. Погледнете някои от заглавията в плейлиста ни и със сигурност ще го откриете като скулптура на митичен герой.

Orco

Orco

Watching you? A question of blood? Страшилището за непослушните деца неслучайно има маса в устата си – там послушните, вместо да са изядени, могат и да си похапнат. Привидно търсещ колаборации със следовниците си (за втори път след диджеите в 1990-а след финала на Световното), Жар се появява в повечето парчета като пакостник с аналоговия си звук. Изпетите залъгалки „затвори очи/включи (се)“ звучат толкова феерично (Air oblige), колкото и наивистично, като че ли и неговият Пегас е с толкова несъразмерни крила.

Пегас

Пегас

Манията за изтръгване от пълзящата прегръдка на времето не са експлицитни нито при Орсини, нито при Жар. Но са осезаеми, макар и маскирани като вечната битка между доброто и злото, Херкулес и гигантите (Glory, Conquistador).

Херкулес разчеква гигант

Херкулес разчеква гигант

С надежда чакаме – докато слушаме и гледаме – все нещо да се случи, че да се изтръгнем от усещането за безтегловност (с Тенджърийн Дрийм), да се появи неочаквано красивото и добро драконче, което наведнъж да се справи с лошите зверове и нашите страхове (Rely on me с Лори Андерсон).

Драго е само дракон, но (на) италиански

Драго е само дракон, но (на) италиански

Когато в средата на септември обикалях Парка на чудовищата от книгите, прочетени от Орсини, си мислех предимно за трансформацията му в роман в началото на 60-те от аржентинеца Мануел  Мухика, превърнат през 1972 и в опера, самата тя филмирана в 2007-а. Нищо (с изключение на книгата) не ми звучеше нито достоверно, нито актуално. Струва ми се, че с „късния“ Жар намерих търсеното съответствие. И той в началото създаваше приказни светове и канеше вселената на среща (Rendez-vous).

Сега като че ли е обратното. В духа на времето се измислят промоклипове-трейлъри, залага се на HD звук и съответните убедителности, каквито са били каменните скулптури по времето на битката при Лепанто. Къде е музиката е отделен въпрос, както и този от естетическата наслада след визитата в Бомарцо, част от която е опитът да запазиш равновесие в истински кривата къща.

По-кривата

По-кривата

Резултатът е пред нас. Върховното божество, Амон, Зевс, Юпитер, известно още и като маската или устата на истината.

Giove Amone - маската или устата на истината

Giove Amone

Гладомор в Лвов, скука в Лотарингия

Hugo Race & The True Spirit уикенд на Пън(к) дЖаз стрийма на Бинар

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :