Кой подава ръка на бездомните хора?

16/11/2015
Миа, Йоана и Елеонор пред първата мобилна къщичка (отляво надясно)
Миа, Йоана и Елеонор пред първата мобилна къщичка.

В началото бе вниманието

Всичко започва от градинката на църквата „Св. Седмочисленици“, още преди да се познават. Миа и Йоана са съседки и разхождат кучетата си. Всяка поотделно помага с каквото може на бездомните хора, които често стоят там. С разговор, с лекарство, с дрехи. Един от другите кучкари пита Миа дали познава Йоана – че и тя се грижи за бездомните. Срещат се.

Започват да мислят заедно как да помагат по-ефективно. Оказва се, че имат и еднакъв подход – „grassroots модел“. Вярват, че хората, които са в ситуацията, са техните експерти. Търсят разрешението на проблемите в общността. Всъщност бездомните най-добре могат да кажат какво им e нeобходимо, а не някакви институции отгоре.

На Йоана й прави впечатление, че обичайно никой не обръща внимание на тези хора. Пък те всяка сутрин са в градинката. Нормално е, според нея, като виждаш някого толкова редовно, да го поздравиш, да го питаш как е. Като изградиш доверие, те споделят от какво имат нужда. Двете момичета правят проучване какво се прави по света за бездомните. Стигат и до мобилните къщички на американеца Грегъри Коен.

california
Мобилна къщичка в Калифорния.

Елеонор също се включва. С Миа са близки приятели и много добър работен тандем.

Ражда се проектът „Градски номади“. Стартират с дълбочинно проучване и набиране на доброволци. След това създават мрежа от организации, което се оказва много важно, защото така имат по-добър поглед върху всяка рискова група. Различни неправителствени организации като „Каритас“ и „Мисия без граници“ се занимават с отделни части. Съдействат на жени, претърпели битово насилие, занимават се с деца, които са напуснали домовете си, с реинтеграция на затворници, които често попадат на улицата. Върховният комисариат по бежанците също предоставя информация. Още в началото ги канят на кръгла маса по жилищна политика. Осъществяват добър диалог със Столична община, която им помага за поставянето на първата мобилна къщичка.

$RH6LZIV
Официално Градски номади съществува от април месец тази година.

Никоя от тях няма кой знае какъв опит в социалните дейности. Миа се е занимавала с корпоративна социална отговорност. Преди това е завършила история на изкуството, после археология и консервация. Сега е по майчинство.

Елеонор следва масови комуникации. Шест години и половина организира събития и фестивали. Така наречената тежка артилерия на шоу бизнеса. В момента ползва голямата си база от контакти.

Йоана пък се е дипломирала със специалност „туризъм“, магистратурата й е събитиен мениджмънт. Специализира в устойчиво развитие и е имала възможност да работи с подобни grassroots проекти на Хавайските острови, свързани с бездомните хора там. Фокусът е кой участник в обществото има най-устойчив начин на живот. Оказва се, че това са бездомните хора. Те консумират най-малко и рециклират най-много.

И трите работят на напълно доброволни начала за проекта „Градски номади“. Надяват се в един момент организацията да се самоиздържа.

Образът на бездомния човек в България

11139371_526428464163312_828706833329667305_n

Всякакви хора живеят на улицата като в едно общество – свестни, лоши, с образование, без образование, зависими.

Но момичета дават пример с човек, който често употребявал алкохол, докато бил на улицата. Когато му намират жилище и работа, този човек е вече като нов и няма такава нужда. Има разлика между това да си алкохолно зависим и да употребяваш алкохола, за да не умреш от студ или да запазиш себе си по някакъв начин, защото си на улицата и си пред очите на всички. В сдружението е много лесно да видят трансформацията на хората, когато вече имат дом и работа, в сравнение с времето, когато не са имали такива – и наистина говорим за един огромен контраст.

За опасни хора не се сещат. Имало е някакви ситуации, но те могат да се случат в напълно нормална ежедневна среда. По-скоро много от бездомните стават мишена на агресия.

Всъщност и трите споделят, че бездомните са изключително грижовни. Създали са силни приятелства с хората от улицата, които им подаряват съкровища – цветенца, книги, а на Йоана и кънки…

Как идва помощта?

$RHV88MN

Лека-полека. Често, когато отидеш и предложиш помощта си направо, те отказват. Изграждането на доверие отнема време. Нямат причина да вярват на случайни хора, тъй като не се видели много добро от околните.

Наскоро на любимия бездомен човек на Елеонор – чичо Генчо, намират работа като учител в неделно училище. Преди това той създава нов модел, по който да се издържа, докато е бездомен – препродава стари книги. Единството нещо, което е запазил от старото жилище. Скоро ще си има отново дом.

За Йоана Бъки е  много специален.  Той сам избира да бъде бездомен. Заминава за Варвара, там се чувства най-добре. Дълго време живее в градинката на „Св. Седмочисленици“ с туристическа раница. Бил е лесничей, знае много за прилепите. Бъки не вярва в системата, индивидуалист е. Всяка седмица се обажда на Йоана, намира отнякъде телефон. В слушалката прокънтява Перфектна буря, вместо стандартното Ало. Обикаля по планините, намерил е къде да живее през зимата.

Тодор е най-близък за Миа. Той е бил първият, на когото намират работа – след развод, семейни проблеми, загуба на жилището и две години на улицата. На интервюто го водят за ръчичка в една пекарна. Тодор се е занимавал професионално с тестени изделия. В момента е пекарят на традиционна родопска пекарна. Наскоро е спечелил конкурс, в който е направил хляб по своя рецепта, който издържа 126 часа и се яде. Вече има къща.

Целта на „Градски номади“ е да покажат на обществото, че бездомните са хора, които просто са имали лош късмет в живота. А нито един от нас не е имунизиран срещу ударите на съдбата.

План за действие

„Градски номади“ е единствената организация с тристепенна програма. Имат мерки, които в краткосрочен план подобряват положението на бездомните хора. От една страна това са мобилните къщички, мобилните бани и перални, които още са в проект. Дрехите са за еднократна употреба, затова е необходимо бездомните хора да имат достъп до перални. Скоро ще бъдат раздадени и колички за рециклиране, съобразени с градските условия.

Идеята е нещата да са гъвкави, да могат лесно да ги променят, а не да следват една твърда схема, която са решили, че е много готина.

Средносрочна задача е да организират предприятие, което да помага на хората да си намират работа и да изкарват пари. Да се създаде мрежа от такива центрове.

Дългосрочни са проучванията, промени в политиките и в начина на преброяване. Реално това е най-големият проблем. Когато не знаеш за какъв брой хора става дума и не знаеш какви са им нагласите, няма как ефективно да помагаш. Но това не е работа за година-две, а за поне десет години напред.

Но момичетата вече виждат разликата от преди 4-5 месеца. Когато отидат на едно от местата, където се събират бездомните, чуват често „готов съм да започна работа“. Защото когато не си работил две години, загубваш работни навици и те е страх, че ще се провалиш. Но когото някой повярва в теб и ти каже никакъв проблем – действаме. Стъпка по стъпка се изкачваш отново по тази стълбица.

Марк Зъкърбърг, благодарим ти!

Обявите им във фейсбук са особено успешни. Покрай едно CV успяват да намерят работа и на други хора. Последната обява е разгледана над 94 хиляди пъти. „Градски номади“ вярват, че някой трябва да подхване даден въпрос, да го направи силно видим и тогава ще има отклик от обществеността.

Да, дом на колела е позволен от закона в България

1

Първата мобилна къщичка се намира в Княжеската градина. Собственикът й се казва Боби. В ударните последни два дни момичетата сами довършват къщичката на колела. Тя е съобразена с климатичните условия в България. Изолацията е страхотна. Самата конструкция е по-тясна, защото нашите алеи не са толкова широки. Изработена е и според начина на живот на самия човек. Боби си харесва цвят, много искал да има шкафче за обувки. Чувства се идеално. Прибира се вкъщи.

Е, има и негативни коментари за дейността им… „Градски номади“ не казват, че това е решението, но може тяхната дейност и да е част от него. Евтино е, лесно се прави и може да помогне. Бездомните не са на показ, което ги прави крайно уязвими.  По този начин получават елементарен комфорт, което е човешко право на всеки един от нас.

Сдружението помага и на възрастни бездомни, които получават пенсия да си попълнят документите и да бъдат приети в домове за стари хора. Пенсионерите често си мислят, че никой няма да ги вземе. Чувстват се напълно отхвърлени. Смятат, че щом най-близките им са ги изхвърлили на улицата, никой няма да им подаде ръка. А не е така, те имат своите права. Дядо Ренато е настанен отскоро в дом. Радостта му е била неописуема.

Има и случаи, в които просто няма как да се помогне. Момичетата разказват за две наркозависими братчета, които са преминали на субистол. Вещество, подобно на методона, чийто прием, ако се прекъсне рязко, има реална опасност човекът да умре. Затова трябва контролирано спиране в болнични условия. Не успяват да намерят такъв медицински център…

Разбира се, класическият случай е, когато бездомните не искат да променят ситуацията. Има и други, които умират в деня преди да им помогнат.

Здравето и липсата на емпатия

Скоро „Градски номади“ ще поемат инициатива за психично здраве заедно с психолози, които изявяват желание да им помогнат.  Ще се проведат консултации и диагностика, когато е необходимо.

Като цяло медицинската помощ е най-сериозният проблем. Идва зима, бездомните са на улицата и са най-уязвими. Когато човек няма дом и претърпи операция, той не може да получи държавна помощ от лекарства, защото трябва да дойде социален работник и да оцени жилището му, а той няма такова, съответно не получава еднократна помощ за тези животоспасяващи лекарства. Сдружението работи с единствените двама социални работници в Пета градска и Пирогов, които помагат по всякакъв начин и уреждат лечението на бездомните. Но това не трябва да бъде начинът. Често не получават и спешна помощ, лекарите отказват да им помогнат. Няма документи, няма помощ.

Трябва промяна в политиките, в законите, съответно и в наказанията за служители, които постъпват по този начин. Не може лекар да не помага на човек, който буквално умира пред него, независимо от статута му.

Статистиката или широко затворени очи

Още преди да започнат проекта „Градски номади“, момичетата написват в Гугъл „бездомни хора“ и получават няколко хиляди резултата, след това пробват с „бездомни кучета“ имат няколкостотин хиляди резултата. Те и трите имат кучета, много обичат кучетата, само че човешкият живот е особено важен и когато забравим за хората до нас, това означава, че имаме голям проблем в обществото.

По отношение на статистиката, която събират още преди да започнат, били изумени от данните на Националния статистически институт – според тях в България има само 1 370 бездомни, което е крайно нереалистично. Освен това мерките, които държавата взема за бездомните хора, са неефективни. Няма проучване за тях, което да е направено, пък да не говорим за адекватно преброяване.

В центровете за временно настаняване има малко над 600 места. България е една от малкото държави, в които тези центрове не са разделени на мъже и жени и охраната също е рехава. Бездомните хора споделят, че не искат да отсядат там и предпочитат да отговарят сами за себе си.

2

Освен това правилниците на тези центрове не съвпадат с начина на живот и препитание на бездомните. Много от тях се изхранват като събират отпадъци, които да предават за рециклиране, което се случва вечер, когато те вече трябва да са се прибрали. От друга страна, трябва да имаш лични документи, за да влезеш в такъв център, и адресна регистрация в съответния град. А голяма част от бездомните хора нямат лични документи. Процедурата е адски сложна.

Точно заради това трябва да се изготви адекватна стратегия за преброяване, защото в момента съществуващите политики се основават на подадената нереалистична бройка. Ако има реална представа какъв е мащабът на проблема, тогава можем да говорим и за конкретни мерки.

В София по наблюдения на „Градски номади“ и на други неправителствени организации, бездомните са малко над 4000 души. А според „Каритас“ в страната ни има 500 000 бездомни хора, това е официален репорт от 2014 година.

Евростат информира, че 48% от българите са в рискова бедност и социално изключване. Так че въобще не звучи странно и стряскащо числото половин милион…

„Градски номади“ поставиха началото на обществен разговор върху проблем, на който никой до момента не обръщаше внимание. Те вярват, че гражданите могат да променят политиките. Сдружението неслучайно прави проучване на обществените нагласи. Над 60%  от запитаните смятат, че броят на бездомните се е увеличил. Трябва да се изгради мрежа от социални центрове, които дългосрочно да помагат, а не да се разчита на кризисни мерки. Да не позволяваме проблемът да остава неадресиран и да се разраства неконтролируемо.

P.S. Миа Агова, Елеонор Генова и Йоана Богданова са номинирани за Човек на годината.

Белослава Димитрова

от

публикувано на: 16/11/2015

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: