Записът си е запис, концертът – концерт

rogerD'Jazz Невер 2015 не свърши както бе замислено. По разбираеми причини, финалът на 14-и с Джон Скофилд и Джо Ловано не се състоя. Всички участници във фестивала изпратиха свое отворено писмо по повод трагедията в Париж, в което четем: "Ces événements tragiques nous rappellent que la liberté, de création, d'expression est fragile. Parce que les spectacles nous font vivre et vibrer ensemble, parce qu'ils incarnent des valeurs d'ouverture et de tolérance, ils sont des cibles mais peuvent également être des remparts à l'obscurantisme et au fanatisme." ("Тези трагични събития ни припомниха колко е крехка свободата да твориш и да се изразяваш. Спектаклите ни настройват на една вълна, споделяйки ценностите на отвореността и толерантността - едновременно цел, но и отпор на обскурантизма и фанатизма". Благодаря за поканата на Роже и Женвиев, за снимките на Аит и Максим.

Срещите, за които става дума тук и плейлистът са с представители на „най-добрата музика след тишината“. Ето ги в хронологичен ред.

Бяхме се запознали със Сюзане Абюел преди около 15 години в Гренобъл. Тогава ЕСМ – лейбълът на „най-добрата музика след тишината“ току-що бяха издали първия й авторски албум. Почти по същото време започна и официалното им присъствие в България – след успешното им програмиране в Джаз+ приятелите от Дюкян Меломан с радост приеха да представляват артистите на Манфред Ейхер в България и дълго време те бяха естествения ни избор за гости на Джаз+ фестивал (имената на Ян Гарбарек и Торд Густавсен са достатъчни като гаранция за избора ни).

susanne-abbuehl-maxim-francois

Сега отново открих Сюзане на сцена – този път в Невер Д‘Жаз. Новият й албум The Gift отдавна е част от плейлиста ни, но не е излишно да я чуем освен като автор и вокал какво ще ни разкаже за особеното място на индийската музика в търсенията и изразяването им. Концертът току-що е завършил с източна версия на ‘Round Midnight (единствен стандарт, като за бис – в малкия екран) и някои от колегите ми откриват влияния на Blue Rondo a la Turque (Брубек), други – на A Night in Tunisia (Гилеспи), докато за мен неравноделността идва от още по-далеч и затова искам да проверя от първа ръка доколко не греша:

„Занимавах се с индийска музика не за да стана индийска певица. Когато започнах да я изучавам си дадох сметка, че тя е невероятно богата, най-вече на ритми, които така се наслагват във времето, че ми дават основата, на която да изграждам импровизациите си“.

Импровизациите дали винаги са водещите за основателя и директор на фестивала Роже Фонтанел?

„В повечето случаи, но не винаги. Например в този спектакъл върху „Чужденецът“ на Камю импровизации почти липсват, структурата е много здрава. При всички случаи целта ни е да срещаме зрителите си с разнородни спектакли, където повече или по-малко присъстваме на взаимодействия между различни жанрове с много потенциал, а това винаги е добре дошло за вярната ни публика, избрала нашия фестивал именно заради новите неща, които може да открие.“

L'EtrangerАко се върнем към Сюзане, която пее собствена поезия, откриваме едно интересно противопоставяне на индийската музика. По нейните думи, това не е музика, която остава много място на поезията

„Когато слагам музика на своята поезия, преди всичко мисля за звучността на думите, не че смисълът няма значение“

SusanneМалко по-късно приятелите на Джаз+ Аня Лехнер (гостувала ни в София с Дино Салуци) и Франсоа Кутюрие (част от триото на Ануар Брахем) добавят своите щрихи към опита за ескиз на тазгодишния Д’Жаз в Невер. Авторите на музиката, която изпълниха, варират в палитрата от Гурджиев през Момпоу до Брахем.

anja-lechner-franc-ois-couturier

Аня: „За мен най-важното е да мога да предам наследството на автори, които вече не са сред нас. Но иначе няма място за сравнение между музиката на сцената и тази на диска, записът си е запис, концертът – концерт.“

Франсоа: „Музиката ни е дотолкова джаз, доколкото си взаимодействаме чрез импровизацията. Въпреки принадлежността на някои от авторите, които изпълняваме към класическата музика, нашата музика далеч не е класическа.

Творческият ни процес е абсолютно същият както при джазмените, интерпретиращи стандарти. Какво е по-различното от подхода на един Колтрейн например, когато свири песни от американските мюзикъли? Ние правим същото с класически репертоар.

Учудващо и за нас, албумът ни по музика на Гурджиев, която е, честно казано, по-особена, по-мистична музика, се продаде дори по-добре от предишните. Не съм сигурен дали защото и класическата публика е била привлечена към джазовата, в Европа много трудно можем да бъдем класифицирани като класически, джазови или импровизиращи музиканти.“

duo_longueur_bw-1-655x470

Учудвате ли се? Струва ли ви се прекалено предвид вечното противопоставяне на „сериозната“, „написаната“ и импровизираната джаз-музика, да не говорим, ако към тях се добавят и традиционните музики на света.

Франсоа Кутюрие:

„Попитах приятеля ми Ануар Брахем дали би написал нещо специално за мен и за Аня, защото и тя много харесва композициите му. Той обаче е много мързелив и ми каза да свирим каквото си искаме. Така избрахме едно любимо и на двамата ни парче – Halfaouin, той си го свири навсякъде, дори и в последния албум го прави с други струнни“.

Всъщност, някой казал ли е, че в джаза трябва да има мейнстрийм?

Share

×

Лекуона: сюити, сарсуели, джаз

I Remember Paris/Lookin' Up

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :