10 тегави истини за живота, които научаваш между 20 и 30

person-731467_1920

„Най-хубавите ти години“, както ги нарича баба ти, всъщност са десетгодишна война, водена от теб срещу теб, по време на която от някакъв неориентиран тип с остатъчно акне трябва да се превърнеш в адекватен зрял човек. Времето между 20 и 30 е период, в който всяка следваща година си някой друг, много често изобщо не знаеш какво се случва, но определено разбираш, че се случват разни неща непрекъснато. О, да. Щеш, не щеш.

Едно от тях е така нареченото „помъдряване“, което всъщност представлява просто сбогуване с някои неработещи и често вредни представи, които си отглеждал в главата си като бледен юноша. Процесът е малко болезнен, но ще живееш. На тяхно място идват някои тегави, но полезни истини, които после ще ти бъдат от полза. Ето десет броя:

Нито си най-умният, нито си най-хубавият

Като цяло приятната идея, че светът се върти около теб, започва да губи от блясъка си, след като поредната „любов на живота ти“ те зареже като куче. Такъв е изразът. Всъщност той/тя обича животните. Със сигурност повече, отколкото някога теб. Изобщо внушената от безграничната родителска любов представа, че вечно някой с нещо ти е длъжен, се изпарява безследно в рамките на това особено катаклизмично десетилетие от живота ти и ако си късметлия едва ли някога ще се възвърне отново до последния ти ден.

Ако не вземеш мерки, ставаш дебел

Баничките, пиците, зрънчото и газираните напитки с дюнер в малките часове на нощта са приятно нещо. Когато си на 16. След 22-23 обаче нещо става с метаболизма ти и ненадейно нещата, с които си се тъпчел свински довчера, започват да ти личат свински днес. Не, не ти е бразилско дупето. Т.нар. бразилско дупе се прави със спорт. Твоето си е просто голям гъз. Нека не се заблуждаваме. Слава Богу, с малко повече усилия, човек лесно може да се вкара отново във форма. Иначе казано, хубаво е, че имаш книжка от 18-годишен, но имаш крака от много преди това. Случайност? (Б.р.: Не мисля.)

Приятелите не са това, което бяха

Клетви във вечна дружба, рискови пътувания на стоп в чужди земи след употреба на странни субстанции. Сутрини на плажа, рождени дни в районното…  Общите спомени и общата липса на такива…  Заедно сте, каквото и да става. Дори да не се виждате, вие пак…. Всъщност, глупости на търкалета. Истината е, че между 20 и 30 по-голямата част от приятелите ти изчезват, а тези, които остават, виждаш веднъж в месеца, защото работят, имат сериозни връзки, все повече от тях започват да раждат, а някои дори спират алкохола.  Последното може да е наистина фатално не само за дружбата ви, но и за самия човек. Ако наистина някога сте го обичали, кажете му, че греши.

А също и махмурлукът

Мъглив и неясен е обикновено моментът, в който от човек, издържащ на тридневни партита в някакви запустели горски хижи без ток и вода, се превръщаш в човек, който минава за половин час и бърза да се прибира, защото трябва да става рано. Един ден просто разбираш, че чисто физически нещата не са същите. Навремето ти беше лошо по 2 часа сутрин и то умерено, а сега след напиване два дни не знаеш къде се намираш. Хубавото е, че ако не си с диагноза “вечен пубертет“ и се развиваш нормално, настъпва мигът, в който просто предпочиташ да се размажеш на дивана в хола с чаша вино пред това да се размажеш с тийнейджърите и обърканите си трийсетгодишни приятели, които просто отказват да приемат прекрасния иначе факт, че вече не са на 17.

Парното струва пари

Често докато си студент вашите ти плащат или ти помагат с някой-друг лев. Ако баща ти не притежава фабрики обаче, а повечето бащи не притежават такива, в един момент осъзнаваш истинската стойност на парите. Понеже ти се налага да работиш за тях. Да дадеш половината си заплата за сметки е само част от горчилката, с която животът те сблъсква в тези златни години. Няколко години след като си навършил 20 осъзнаваш, че свободата не е да тичаш бос на самотен плаж, до който си стигнал на стоп и да гребеш русенско варено с пръсти от консерва, с цветя в косите и хипарски химни на уста. Свободата е бачкане. Бачкаш, изкарваш пари, самостоятелен си. Това е.

Родителите ти остаряват

Докато ти се бориш с бесовете на „най-хубавите си години“, вашите също се променят. След като години наред се трудиш по посока на тоталната си еманципация от тях, майка ти вече не напира да ти звъни всеки ден, както преди, което силно те озадачава. Разтърсващ е моментът, в който, както си бил център на вселената за тези хора цял живот, изведнъж осъзнаваш, че на тях самите им е супер, когато не си наоколо за дълго. Свикнали са си хората, к’во? Спокойно им е. Не искаше да те занимават? Ето – не те занимават. Хубаво е да намериш златната среда между „аз съм нехранимайко, ще горя в ада, защото не им обръщам внимание“ и „вие сте виновни за всичко“. След 20 натам само ти си си виновен. Никой друг.

Лошите ти черти се влошават

Изконна вселенска истина е, че колкото повече години трупаш, толкова по-неприятен човек ставаш. Просто всичките ти гадни навици и черти от характера рецидивират, освен ако не полагаш целенасочени активни действия в обратната посока. Тези десет години са най-доброто време, в което сам да видиш отвратителните си недостатъци и да се опиташ да ги промениш. Не че животът няма да те постави в един тон кофти ситуации, в които да се оперираш от детинския си егоцентризъм.  Ще. И още как…

Много често си напълно сам

Един от големите шитове и едновременно ползи на съзряването е самотата. И тук не става дума за физическа самота, липса на гадженце, малко приятели или някакво странно отшелничество, инициирано от теб самия. Не, не са изключени. Просто се оказва, че има страшно много решения, които никой не може да вземе вместо теб. Всъщност – повечето са такива. Съществуват безброй много ситуации, в които никой не може да те разбере и никой не може да се постави на твое място. И това е нормално. Не че не им пука за теб, просто всеки си носи това, което си носи. И си го носи сам. Всъщност, няма драма. И това е най-хубавият извод, до който можеш да достигнеш, преди да навършиш 30. Драмата е за тийнейджърите. Честно.

Човешките отношения не са просто нещо

„Никога повече няма да допусна някой да се държи с мен така“, „Не дойде на рождения ми ден, край!“ , „Щом се обичаме, нищо не може да ни спре“ и т.н. все повече губят смисъл и логика, като понатрупаш малко опит в общуването с хората. Колкото повече време минава, толкова по-редовно всякакви принципи и измислени закони във връзките с останалите се сгромолясват. Сякаш го е казал Паулу Коелю, но, да – хората идват и си отиват. Повече си отиват. По-малко идват. Някои остават. Последните са важни.

Не може всичко

Има безброй народни сентенции със същото значение. Като „Не може и кино, и сладолед“ и други, които са нецензурни, но се сещате. Ако на 20 изобщо не знаеш какво ще правиш с живота си, но не ти и пука особено, то на 27… пак не знаеш, но си доста наясно, че някои неща са с приоритет, други може да почакат. Трети си ги отписал напълно и по-добре. Няма как да си парти енимъл в перфектна физическа форма с невероятна кариера, страхотна връзка и всички да са луди по теб. Така де, все нещо винаги някъде няма да е наред. Което е добрата новина. Иначе просто ще умреш от скука…

Уди Алън ти го говори!

НаркоМани го тоя

Facebook коментари

Бинар коментари (27) :

  1. ТЕГАВИ – некой софеанец го е писал това статия ;)

  2. Vuzrastovata graniza moze malko da varira,no kato zialo gotino napisano!!!

  3. Това е повече определение, за човек дошъл да живее в големииииия град.И от тук нататък нещата са по прости.Общи неща в няколко изречения.Антония Антонова: много като теб се навъдиха наоколо.Не целя да те обиждам,но нищо ново и свежо.Само предъфкване на глупости.Ясно е че повечето хора са простовати,но да ми обяснява човек,който не го е Ударил живота е малко смешно.Стига просто писане на безумни гледни точки в тази „мрежа“.Носете си новите дрехи и не бъдете БУДАЛИ.Хубав ден или нощ.

  4. Статията много ми хареса. Не правя често комплименти, но няма смисъл сега да ги спестявам. Не е нужно нещо да е „титанично” написано за да е проницателно и отрезвяващо, като този материал.Аз лично мога да извлека по-скоро позитиви, защото почти всички факти съвпадат с действитвлното положение. Мога да се асоциирам и донякъде това успокоява,защото явно е нормално че всички работим за да сме независими и дори полезни и ( the funny one) след щур купон времето за възстановяване „малко” повече ;) Поздрави към автора

  5. Описанието на автора е твърде субективно и относително, за да важи за повечето хора. Но ако може да се каже с две думи, суровата истина е, че сърцата ни може да се стопят и нашата човечност да увехне.

  6. За хората,които са наясно с тези неща,не е нещо ново.
    И все пак с някои от написаните неща не съм напълно съгласна.
    Животът,става все по-труден,приятелите все по-малко,но ги има
    Лично аз имам.Може да се броят на пръстите на едната ми ръка,но ги има и са ми абсолютно достатъчни.
    Любов…трудно е да намериш човек,спътник,с когото да се разбирате,но не е невъзможно.всичко се получава с търпение и постоянство.
    Човек,когато има желание и воля,старае се и е упорит с нещата,с който се е захванал,винаги ще успява рано или късно и ще се справя с трудностите.
    Иска се борбеност!
    А,това за родителите….толкова съм свикнала сама да се оправям,че аз помагам на тях,както и много други млади хора.
    Прекалено песимистична ми идва статията.
    Хубаво е и донякъде вярна,но не прочетох нещо,което да не съм проумяла,както и повечето,които са я прочели.
    И освен,че има хора,които е душата са си лоши,има и такива,които са добри и въпреки гадния ги,заобикалящ свят,запазват добрината в себе си.

  7. Ей, животът е хубав и в края на краищата кой както си го направи…

  8. Добре дошли в отбора на възрастните! :) и не забравяйте песента на Ала Пугачова “ То ли еще будет“

  9. Fuck off… Баси клишето ! Отивам да си изкъпя кот-а с уиски! И знаете ли какво? И аз незнам !

  10. Едно нещо тук е пропуснато според мен. Смъртта. На 20 съм и през последните две години много хора покрай мен изчезнаха. Възрастни членове на семейството ми са почивали преди. Само наскоро започнах реално да усещам смъртта. На 20 вече съм имал достатъчно само-осъзнато време да се сближа с тези хора като мои равни и приятели, не само като някой „голям“. Вчера загина най-добрият ми приятел, на 21. Рак. Искрено смятам, че нямаше да възприема загубата му така, 2~3 години по- млад. А съществува и темата „Имаме 15 години разлика, но възприемам този човек като някой на моят акъл“

  11. Istinata so e istina I da bqga6 ot new Pak Te zastiga .
    Mnogo to4no e napisano bravo!

  12. Статията е супер, разбира се има някои неща с , които не съм съгласен. Знаете ли обаче кое е най-лошото на младото поколение? Че не си част от него :D

  13. NA 22 GODINI SUM I PODQVOLITE TAZI STATIQ E ADSKI ISTINSKA :D

  14. na 24 sum ! kato maluk vinagi sa mi kazvali ako ne si chast ot velikite trqbva samiq ti da budesh velik !

  15. Там съм, пътувам… мамка му и странното и дяволи!

  16. Браво, много добре и много вярно написано :)

  17. Много свежо.Браво Антония.

  18. Който чете тази статия одъртява:)

  19. Mnogo tochno! Kak mi se iska 27 godishnij mi tiineidzyr da j prochete, ama nadali

  20. Bravo!

  21. that guy, ще предоставите ли линк, че ми е интересно как в Business Insider пишат за русенско варено :-)

  22. Статията е преведена 1 към 1 с друга такава от Business Insider. Браво на авторката, невероятно транслационни умения. Дай поне един кредит на истинския автор в началото, доста жалка постъпка.

  23. Готина статия, но фокусирана към средностатистическият картон, който дори да има неч’иешката сила да прочете първият абзац няма да поеме нито едно от нещата, писани в bold (тъй като ще изчете само тях), извън евнтуалното споделяне в -онзи-сайт- (подкрепено от добра, но плоска реклама). Което по моите стандарти е загуба на добър журнализъм и сладко социално недоволство.
    Доста по-интересна е темата за онази част от 20 годишните, която постоянно говори за изброените истини, знаейки ги на хартия, но не и в действителност.

  24. Много истинско и стилно написано. Поздравления.

  25. но пък порното е без пари, което уравновесява нещата

  26. „уи уър яяянгър
    ен фри“

  27. малко странно определение за свободата, но да кажем, че аз съм в друга фаза…