СОфиянците имат коли

Car

Ти знаеш ли колко струва едно такси от центъра до Курило? За толкова пари ще караш три дни. Как няма да имам кола – като веднъж ми взимат 20 лева, друг път 25, а последният бакшиш ми поиска 32. Отказах се да пия като излизам и си карам сам, няма да им пълня гушите на тея боклуци.

Георги вече не плаща на таксиджии. Но дори преди да престане да ги ползва е осъзнал, че когато живееш на 20-ина километра от центъра на града, в който се случва животът ти, без кола е трудно. Причините са много и все несвързани с нощния живот, а с работния. Проследяваме ги от втората нататък.

Ами ако започваш работа в 5 часа. Случвало ми се е. Какво правиш? Първият автобус е в 5 и нещо. После ти трябва трамвай, според района на работата обикновено поне още един автобус или метро. До 7 не можеш да стигнеш. Или си купуваш кола, или не можеш да работиш.

Рейсът е катафалка. Смърди на изгорели газове, през лятото се потиш с мръсна пот, през зимата ти замръзват вълнените чорапи, ако си се сетил да си обуеш, иначе е още по-зле. А като до тебе седне някакъв вмирисан на непрано от години или на цигари и алкохол, ставаш и стоиш прав 40 минути. Защото сутрин и следобед автобусите са претъпкани. Ако си от първите спирки като мен, може и да седнеш, ама по-нататък едва се качваш. После и трамваят е пълен, а метрото е направо центрофуга. И дори да си за две спирки, пак плащаш левче.

Маршрутките също не ти вършат работа. Първите са чак след 6 и нещо. Не знаеш кога ще дойде, не знаеш дали ще се качиш, пълни са. Ако успееш, стоиш прав и се клатушкаш пак 40 минути. Потиш се, защото си натъпкан между хора. Не виждаш къде си, прозорците са ниско, може и да си изпуснеш мястото за слизане. Шофьорът или се влачи, за да прецака колегите си и да събере повече пътници, или кара със 100 и спира рязко, за да качи човек, а ти летиш с останалите напред-назад. Защото и рязко тръгва, време не се губи. През целия път говори по телефона някакви простотии кой на коя минута от маршрута е, „Оня минА ли?“, крещи, за хендсфрий не е чувал, за волана и скоростния лост ползва една ръка, с нея и пуши, като се изнерви.

Обаждал съм се на здравната инспекция няколко пъти, май няма смисъл. А шофьорите си плащат на ДАИ, за да не ги закачат, защото нямат право да возят хора по тоя начин. Един веднъж го свалиха с тупаници. Пътници. Писна им на хората.

А и с кола не ти излиза много по-скъпо, особено ако си на газ или пък караш още някого от семейството. 7-8 лева на сто километра. По-малко от две еднодневни карти за градския транспорт. Не ти смърди, минаваш по не толкова натоварени маршрути, по Околовръстното, спираш си пред работа, чувстваш се човек. Каква природа, аз не съм ли важен?

Към практичните съображения на Георги ще добавим още, от друг характер, не по-малко важни.

Когато живееш в ОколоСофия-та и си мъж, да нямаш кола е срамно. Да се качиш в автобус или маршрутка – още повече. Затова тези превозни средства са заети предимно от жени – на около средната или по-голяма възраст. Младите не са там, освен ако не са нещо грозни или сбъркани (разбирай с алтернативни музикални предпочитания – извън сферата на чалгата). А къде са хубавите правилно ориентирани музикално и морално девойки – в следващата причина за нуждата от кола в крайградските райони.

Хубавите, средно хубавите и не много грозните момичета не биха излезли на среща с теб, ако нямаш кола. Срещата може да е в кафене срещу дома на девойката, но дотам трябва да се стигне с превозно средство. Може и трабант, няма значение. Защото не по-малко срамно от това да си мъж без кола е да вървиш пеша с мъж по улицата. После ще трябва да реабилитираш имиджа си с години.

В неградския живот винаги има нещо за пренасяне. Тикви. Тиквеник. 72 килограма домати за затваряне в буркани. Буркани. Зеле. Бидон. Куче. Заклано прасе. Кофа с пача. Сено. Подпалки. Отпадъци (предимно гума и пластмаса), които да гориш в котела на парното си, докато обгазяваш съседите си. Нещо, откраднато от работа – плочки за баня, тоалетна чиния, желязо за градински или вторичносуровинни нужди.

Колата ти е необходима дори когато пренасянето включва само две кисели млека и един хляб. На пазар не може да се ходи пеша.

Трябва ти място, където да избягаш от жена си. Защото претенциите й не свършват с това да бъде возена. Тя иска много повече, а когато не знае какво иска, просто те тормози. Затова бягаш при колата. Лежиш си спокойно отдолу цял ден, което ти позволява две неща. Да си мръсен и да викнеш приятели на бира, уж за да помагат. Така през уикендите се живее. През другите дни просто се отбиваш в кръчмата след работа и с жена ти не се виждате много. Отбиваш се с колата.

С приятелите от кръчмата ходите за риба. Това означава въдици, столчета, храна и пиене. Всеки си носи своите и всеки е със собствения си автомобил, дори да се пътува 200 километра. Не можеш да си представиш да се качиш в чужда кола.

С жената и децата ходите на море. Какво като в Китен има супермаркет с цени като във вашия? Вие си носите консерви, пастет, салами, зеленчуци (като свършат, спирате да ядете зеленчуци), бира. Само хляб се купува. То за него няма и място в колата – там са здравите пояси, спуканите пояси, здравите чадъри, счупените чадъри, наполовина неспуканата лодка, едното гребло. Тея работи.

Айде, толкова, ще се видим на морето. Ще се разпознаем.

Интервю с хакер

Балкантон парти

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. В разказа има доста достоверни размишления. Но това с паркирането пред работа ми се струва утопия. Накара ме да си помисля, че автора.по—скоро мечтае да има кола , с която да ходи до работа, отколкото реално да ползва такава.