Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Г-жа Наталия и образованието

Ники Русиновски
Преди 1 година

angryГ-жа Наталия за малко да получи удар миналата седмица.

Обажда се оня ден учителката на сина й Гошко – ученик в елитна уж столична гимназия – и й казва: „Госпожо, синът ви има 70 неизвинени отсъствия! Това е след като съм му извинила всички други десетки отсъствия дотук по семейни причини. Повече не мога да му извинявам, да знаете!”.

Точно преди г-жа Наталия да припадне, да получи нервна криза или да реагира по друг оправдано краен начин на тази новина, съобразителни колеги й казват: „Чакай, питай първо колко неизвинени имат другите деца!”.

Г-жа Наталия пита и за нейно учудване научава, че и останалите ученици от класа на сина й имат по 70 и даже повече отсъствия. Нервната криза – за момента – се отлага, тя затваря телефона и започва да мисли. Тъй като това, изглежда, не е силната й страна, тя всъщност започва първо да действа и чак тогава – евентуално – да мисли.

Набира телефона на Гошко и му спретва дивен скандал. Гошко е добро момче – по съвременните разбирания. Смутено обяснява, че понякога бягали от час. „Ама как така ще бягаш от час, бе?!” Ами целият клас бягал: „…и аз кво, да се цепя ли?…”. „Ама как понякога, бе?! Това са 70 неизвинени отсъствия, се-дем-де-сет! Това са поне 10 дена от-до, две седмици си липсвал от училище?! Поне!!!”. Г-жа Наталия може да има проблем с критичното мислене, но смята бързо. „Еми…”, Гошко не знае какво да каже. „Решихме последните дни да не ходим изобщо на училище…” Шок! Ужас! Бомба! Следва най-страшният въпрос: „Кво правИ, като не беше на училище ?!? Къде беше, те питам?!”.

Синковецът смутено и със запъване обяснява, че нищо не е правил… разни работи… но предимно ходили с приятеля и съученика си Тошко да гледат филми. У тях. „Какви филми, бе?! Аз сега в такъв филм ще те вкарам…”. Бясната г-жа Наталия прекъсва разговора и набира тошковата майка… майката на Тошко, де.

От нея разбира, че и другата родителка е хвърлена в тъч от обаждане на класната току-що, подсмърча и мърмори: „Нищонезнам, нищонезнам, шегоубия, самобащамудасеприбере, шегоубия…”. Г-жа Наталия затваря телефона и тъй като е натрупала вече критична маса факти, започва да ги осмисля.

Значи, последните две седмици, докато г-жа Наталия яростно е спорила с колегите си дали е имало робство, владичество или съжителство (не че на някой нормален човек дори би му хрумнало, че последното изобщо е възможно, освен като някакъв груб и много неуместен майтап… но ние вече направихме уговорката, че г-жа Наталия не е баш титан на мисълта и критичния анализ), то синът й изобщо не е ходил на училище. Две седмици. Всъщност, много повече от две седмици, понеже има още десетки „извинени” отсъствия.

И тук възникват едни въпроси. Ама едни такива много неприятни въпроси.

Ходил ли е изобщо синът на г-жа Наталия на училище – или само от време на време, проформа? И докато и когато е ходил, научил ли е изобщо нещо там така?

Докато г-жа Наталия страстно е обсъждала във фейсбук какъв ужас е да отпадне Паисий от 6-и клас и да се премести в 9-и, синът й тихо и полека, незабележимо е отпаднал от образованието фактически. Е, да – той ще получи диплома… вероятно… като всички други… ех, дано не стане лекар все пак, опазил ни Господ – от него, пък и от останалите като него. А други останали извън тях има ли, има ли „други”, нормални, с нормално образование изобщо?…

Докато г-жа Наталия се е вълнувала от уволнението на министъра на образованието, някак си е пропуснала образоването на собствения си син. Каква майка е г-жа Наталия? Щом като е пропуснала да забележи, че синът й повече от две седмици не ходи на училище…

Чакайте, а какви са тези учители? Учители, на които учениците повече от две седмици не влизат масово в час? Не е час, не е два; не е ден, не е два; не са ученик или двама-трима – цели класове. И как пък никой от тях не реагира – ден, два, три и да се обади на тези родители, да удари тревога, да ги информира поне?

Извинете, а… неудобно, ама ще питам – има ли директор това училище? Той знае ли какво става? Ако не знае – значи не става за това, ако знае – значи пак не става. Тоест, има директор, ама няма директор. Има заплатополучател. Заплатоплучатели: учители (които вместо да учат, регистрират отсъствия), директори, министър. Образование (уж) има, образУвание от него – няма.

И ако това е в елитна гимназия, какво е в останалите? И ако това е в столицата, какво е другаде? И ако това ни е образованието, какво ни е образованието тогава?

Виж, на този последния въпрос можем да си отговорим. Каквато ни г-жа Наталия, такъв и синът й, такова и образованието.

Кой подава ръка на бездомните хора?

Среща у нас с европейското образование

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Всъщност, описаният проблем съществува именно в големите градове, където учениците са „по-отворени“, така да се каже, а учители и родители почти не се познават лично.
    А така-наречените „елитни гимназии“ не са нищо повече от инкубатор за развъждане на разглезени лигавета на амбициозни родители.