Между океана и морето

Share

×

Първата ни среща в София

Първата ни среща в София.

Когато за пръв път чух Entre dos aguas не смеех и да си представя как с единия крак ще съм на Атлантика, а с другия на Средиземно море. Роден в Алхесирас – точно на тази граница, Пако й посвещава една от най-знаковите си композиции, останала в съзнанието на всеки джазмен от версиите му с триото Джон Маклафлин и Лари Кориел Meeting of the Spirits. Версията им по-долу е от Лондон през 1979-a, Маклафлин не свири, а Лари е заменен година по-късно от Ал ди Меола.

Освен в буквален смисъл, пиесата му трябва да бъде приемана и в преносен, като „водите“ са стиловете – фламенкото и джаза, а защо не и фламенкото и класиката. Пако нееднократно ми е говорил по време на различните ни срещи – от Слънчев бряг, през Монтрьо и София, за ужасa му, когато в Америка джазмените го оставяли да импровизира, а той не е знаел как. Или как класически музиканти, макар и по-рядко, са го гледали накриво заради фламенко-стила, наложен в изпълнението му на Концерта за Аранхуес в присъствието на самия му автор, Хоакин Родригес. А за любителите на поредното прескачане на граници/брегове ето и класическия й прочит на Камерата фламенко проджект.

Малко след преселването му на небесния сешън издателят Хавиер Лимон – в неговото студио Пако записва оригинала – събира негови приятели от цял свят и техните интерпретации на тази и друга от по-новите му теми, Vámonos, написана на базата на Entre dos aguas. Както се убеждавате при слушането на отделните парчета, Пако е имал право, че му трябват минимум два живота, за да изрази това, което му дава фламенкото. Другият в момента го живее чрез всички нас и най-вече чрез артистите, вдъхновени от него. Затова може би заглавието на компилацията в превод е „Mежду 20 води“. първият ми автограф

Първият ми автограф.

Сред имената няма нито едно ново за стрийм Дуенде и това е съвсем нормално – иде реч за брат му Пепе, „кръстниците“ ни Хорхе Пардо и Карлес Бенавент, фламенко-рокаджиите Раймундо Амадор, Хосеми Кармона, Хосе Мерсе. От другата страна на Средиземно море слушаме уда на Дафер Юсеф, а от другата страна на Атлантика – вокала на Иван Линс и пианата на Мичел Камило и Чучо Валдес. И още едно пиано – на живо от концертния „разказващ“ албум на друг наш „кръстник“ – Чик Кърия, където той обяснява как ще изсвири океана така, както го е написал приятелят Пако. А за испаноговорящите и хората, обичащи студийните атмосфери предлагам и making-off с кратки фрази на повечето участници.

Марио Станчев и колониалният джаз

Патрисия Краус: от Евровизията до джаза

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :