Как се превърнах в професионален скитник

Пътешественик – това звучи гордо. Или поне е така за Райън Слетчър, който успява да обясни не само за себе си ползите и приложението на номадския живот в XXI-ви век, като свързва това със своя (почти) предприемачески подход към заобикалящата го среда. Прочетете необбикновената история на пътника без дом.

Напоследък ми се налага да отговарям на порой от въпроси. Погледната през очите на семейството и приятелите ми, промяната в начина ми на живот е доста необяснима. Изведнъж от преуморен и болнав бизнесмен се бях превърнал в загорял пътешественик в перманентна ваканция. Всички искаха да разберат как съм го постигнал. Затова ще ви разкажа как за осем седмици успях да заменя болничното легло с хамак.

Приключението започва…

Седях там, леко замаян, и слушах монотонния мъжки глас да повтаря отдавна наизустени реплики. „В случай на декомпресия от панелите над седалките автоматично се спускат кислородни маски.“ Взирах се в панелите и се питах има ли други спешни случаи, които да изискват такива маски.

Беше доста плашещ момент за нас – току-що се бяхме освободили от всичките си притежания, бяхме се разделили с роднини и приятели, а сега летяхме с еднопосочен билет към Бали. Жена ми се вкопчи в ръката ми, докато гигантският самолет се отправяше към пистата за излитане. И двамата си мислехме едно и също: „Какво си мислехме, по дяволите?!“

Следващите няколко години бяха наистина необикновени: Бали, Индия, Тайланд, Виетнам, Лаос, Камбоджа, а след това кой може да каже? Този нов начин на живот изискваше доста прививане. Все пак допреди година работех като луд и получавах паник атаки ежеседмично. От седалката на полет SA316 последните 10 години ми изглеждаха като кошмарен сън. Кой би помислил, че точно аз ще успея да се отърся от него толкова бързо!

Болничното легло…

„Мисля, че хората търсят не толкова смисъла на живота, а по-скоро самия живот“ – Джоузеф Кембъл, „Героят с хиляда лица“

Основах първия си бизнес, компания за доставка на козметични продукти, на 13-годишна възраст. По това време глобалната мрежа тъкмо беше започнала да навлиза в бизнеса, така че бързо се преориентирах към изцяло онлайн търговия и маркетинг. На 25 вече консултирах големи компании като Virgin, Old Mutual и НТС. Ако някога сте работили за тези корпорации, сигурно знаете, че работният процес е ужасно стресиращ и изтощаващ. След една особено тежка паник атака се озовах в болницата, където лекуващият ме лекар ми очерта незавидното ми бъдеще. Когато излязох от там, бях толкова потиснат, че някак успях преждевременно да навляза в криза на средната възраст.

Светът е изпълнен с красота, зад всеки ъгъл се случват малки чудеса, а приключенията само чакат да ги откриеш. Но ето че аз бях изтъргувал всичко прекрасно за едната заплата. Предупрежденията на доктора ми ме накараха да погледна ситуацията си през нова перспектива и изведнъж нещо стана очевидно. Трябваше да променя живота си.

Първата стъпка беше очевидна: трябваше ни ясна картина на живота, който искаме да водим. Затова един ден с жена ми седнахме заедно и започнахме да правим списък на всичко, което ни се прави, на местата, които искаме да посетим и на нещата, които искаме да научим. Няколко седмици по-късно вече бяхме завършили първия вариант на Скитническия списък, който стана основна тема на моя блог. Въоръжени със списъка си, ние бяхме готови да променим живота си завинаги. Оставаше само да измислим как да финансираме тази промяна.

Осемте седмици…

111

„Пътят към успеха е предприемането на значими, целеустремени действия.” – Тони Робинс, „Освободи вътрешната си сила”

Накратко - искахме да станем професионални приключенци. За повечето хора това изглежда като нереалистична цел. Но след кратко проучване установихме, че по света вече има много хора, които се радват на такъв живот. Въпросът беше как се постига.

Фокусирах цялата си енергия върху намирането на отговора. След като разгледах историите на група такива пътешественици, успях да синтезирам 5 основни стратегии за финансиране на номадския им живот:

- фрийленс;
- дистанционна работа;
- работа в движение;
- поддържане на блог за пътешествия;
- работа в сектора на онлайн търговията.

При високо качество на работа, всяка от тези опции има своите очевидни плюсове. За мен започването на онлайн бизнес беше логичният избор. Имах сериозен опит в тази сфера, а и този бизнес предлагаше особено важна за мен характеристика – възможност за автоматизация на процесите.

Разбира се, повечето компании използват еднаква маркетингова стратегия: хвърлят първоначална инвестиция от 10 милиона долара и управляват създаденото. За мен това не беше опция, затова с бизнес партньора ми Нейтън се заехме да търсим алтернатива. След обстойно обсъждане на бизнес тактики и изучаване на успешни модели стигнахме до нещо което нарекохме “online arbitrage”. Накратко това беше търговия с ограничен риск – първо продаваме продуктите и чак след като са платени правим заявка за тях при производителя.

Отне ни два дена да подготвим първия си сайт – магазин за протектори за колоездене. Когато приключихме с последните детайли пуснахме няколко платени реклами във Фейсбук, за да се появим пред очите на потенциалните клиенти. Това беше достатъчно.

Хамакът…

„Парите не са цел, парите нямат стойност. Стойността идва от мечтите, които се постига с тези пари.“ – Робърт Кийозаки, „Богат баща, беден баща“

Докато маркетинговата ни стратегия беше хитроумна, продуктовата селекция и връзката с доставчиците бяха доста опростени като модел:

1. Велосипедистите виждат рекламата ни във фийда си.

2. Кликването върху рекламата ги води до сайта ни.

3. Средно 10% от посещенията завършват с покупка.

4. Когато парите са получени в PayPal сметката ни, имейл автоматично подава поръчката към производителя, който я доставя директно на клиента

Нямахме нито служители, нито склад, само няколко съветника. Освен това ни отне само 2 дена да подготвим платформата и да намерим производител. Резултатите бяха главозамайващи: за 6 седмици, от кръгла нула бизнесът ни започна да генерира по хиляда долара на ден. Бях наистина изненадан. С времето развихме тактиките си и постигнахме дори по-добри цифри.

Просто го направи!

„Условията никога няма да са идеални. „Някой ден“ е болест, която ще отнесе мечтите ви в гроба. Ако е важно за вас и искате да го направите някой ден, направете го сега…“ – Тим Ферис. “ 4-часовата работна седмица“

Много често работим нещо само защото е удобно. Заменяме най-добрите си години за заплата и позволяваме времето да изтече през пръстите ни. Започнах блога си с една цел: с опита си да вдъхновя повече хора да потърсят своето приключение. Онлайн бизнесът може да не е вашият начин, но това не трябва да ви спира да намерите своята работеща формула. И да преоткриете себе си по пътя, с работа в задния джоб.

Автор: Райън Слетчър

Защо латинският не е бил на почит в Южна България

Берлин срещу Airbnb

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :