От Скандиберия до Индиялусия

Share

×

Gerardo-Nunez-Ulf-Wakenius_teaser_700x„Роден с китара в ръце“ – така Джон Маклафлин определя Улф Вакениус, познат ни от няколко свои гостувания в Джаzz+. Херардо Нуньес (Gerardo Núñez) също е сред любимците на столичните фламенко-джаз фенове – особено след гостуването му на втория Джаzz+ фестивал през 2006-а. Миналата година общият им лейбъл АСТ ги събра на една сцена в Берлин и вдъхновени от самите себе си, двамата китаристи си дадоха нова среща в Мадрид, където Улф засвири „класики“ на Херардо, отвеждащи ни от Севия до Хавана и му подари своята авторска композиция „Мирло“. Събрани в албума „Логос“, към тези парчета се добавя и съвместната им заключителна пиеса, единствената с вокал – този на Канкун.

Gerardo Núñez

„Логос“ няма нищо общо с евентуален повърхностен прочит на заглавието. Гръцкият термин значи много неща – от разсъждение, през реч, до (с)мисъл. Това е и усещането на слушателя на този разговор между приятели, съмишленици и въпреки това така различни индивидуалности. Особено в детайли, като краткият риф на Улф (от проекта му с Юн Сун На – Frevo на Гисмонти) в едно от най-известните парчета на Херардо (Севия). За самия Херардо става дума за „мистерията на срещата“, в която няма и следа от компетитивността на повторното събиране на т.н.“супер китарно трио“ на Пако с Маклафлин и ДиМеола, но за сметка на това ни завладява свежестта от първата им среща, преди мястото на Лари Кориел да бъде заето от Ал.

Ulf Wakenius

Странно е усещането от втория проект Indialucia на полския китарист Михал Чаховски, излязъл почти десетилетие след първия, посрещнат с аплаузи най-вече в родината му, където колеги от Полското радио го сравняват с Маклафлин и ДиМеола. Името ни води към идеята – търсенето на общи джипси корени в индийската музика и фламенкото. Работата по първия проект е над 5 години, записите са предимно с индийски музиканти (най-вече в Индия, но и в Мадрид). За мен безспорно вторият проект – Акатао – е много по-проникновен, по-малко илюстративен от първия с едва прикритите му механични сглобки и повърхностни преходи.

C Ghatam Giridhar Udupa и Miguel Czachowski

C Ghatam Giridhar Udupa и Miguel Czachowski.

Виртуозност не само в ритмично отношение – така може да се резюмира Акатао, неслучайно наречен от колегите от Белгийското радио „едно от най-редките и сериозни търсения на перфектния бленд между два музикални свята.“ Импровизациите са на места, в които не само че не тежат, а нюанси, като финалната флейта в Aroma de Cilantro, ни пренасят в по-добрите места и напомнят върховете, изсвирени от Теодосий в Концерта на покрива на света преди 20 години. За да затвърдят вярата на Джаз+, че не е важно откъде идваш, а накъде водиш.

Джазовите Амели Пулен

Чет, любимецът

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :