Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Президентски избори без кандидати

Румен Дечев
Преди 10 месеца

Ще дойде ли Спасителят?

Изминалият месец ни направи свидетел на две крайно оспорвани президентски кампании. В САЩ Доналд Тръмп, когото в началото никой не възприемаше на сериозно, се разправи брутално със съперниците си в Републиканската партия и стана неин безспорен кандидат. В същото време надпреварата в Демократическата партия се развива с неотслабващ драматизъм и Бърни Сандърс ще противостои на Хилъри Клинтън до самия й край. Още по драматично стояха нещата в Австрия, където кандидатът на силите, подкрепящи статуквото, Александър Ван дер Белен, се наложи над считания за фаворит кандидат на алтернативните национално-консервативни сили Норберт Хофер. Изборите бяха белязани от редица нередности и се очаква днес Австрийската партия на свободата, която издигна Хофер, да поиска анулирането им. Характерно и за двете кампании беше, че те противопоставиха силите на статуквото на силите, търсещи промяна, конфигурация характерна за целия Западен свят, към който политически принадлежим и ние.

На фона на тези оспорвани противоборства в България се наблюдава завидно спокойствие, въпреки че президентските избори трябва да се проведат най-късно през есента. Едно крайно елементарно, но широко разпространено обяснение за това е, че в България президентът не разполагал с достатъчно пълномощия… Правомощията на българския президент са изброени в гл. 4 от Конституцията. Те засягат както законодателната, така изпълнителната и съдебната власт, и медиите. И са изключително големи, поне далеч по-големи от тези на австрийския президент, битката за когото се оказа толкова драматична. Наистина, при възможен конфликт с другите власти тези негови пълномощия могат да бъдат парирани от една силна политическа партия на власт, която разполага с мнозинство на гласовете в Народното събрание.Но, ако президентът застъпва последователно една принципна позиция, противопоставящата му се партия е застрашена да загуби общественото доверие, особено като се има предвид, че президентът има конституционното право на обръщение към нацията, задължително излъчвано от националните медии. Тогава защо това затишие преди изборите в България, пълната липса на предизборна кампания, липсата въобще на обявени кандидати за парламентарно представените сили?

На първо място ще посоча, че силите на алтернативното (национално-консервативно) движение в България още не са намерили своя политически представител. В България има предпоставките, настроенията, очакванията за поява на национално-консервативна алтернатива, но нейният субект още не се е появил. Поставени в такова комфортно положение силите на статуквото и тези, които в голяма степен определят поведението им, се стремят да изведат на преден план конюнктурни, посредствени личности, хора изпълнители, „послушковци”. Такъв тип хора в президентската институция неминуемо подриват престижа й. Както посочих, характерно за нашия тип президентски режим е, че неговото  функциониране пряко зависи от качествата на личностите, които го оглавяват. В условията на боричкания за власт и облаги партиите на статуквото са поставени пред трудна дилема –  как, от една страна, да не допуснат човек с високи морални и волеви качества до президентската институция, а от друга, как да се борят за толкова важния президентски пост?! Нали, все пак, победата на президентските избори зависи (когато не става въпрос за груба фалшификация) от гласуването на избирателите, следователно от качествата на издигания кандидат?! Това обективно противоречие на маргинализираната българска политика обяснява днешната ситуация. Партиите не искат да издигнат силна личност за президент, която може да потегли колата в неочаквана за тях посока. В същото време се оглеждат, какъв ще е кандидатът на съперника, за да могат, в случай на нужда, да прибягнат и до услугите на по-силен, макар и неудобен кандидат. Има още един фактор, който влияе на партиите от българската опозиция. Когато една партия е на път да слезе окончателно от политическата сцена, тя става склонна да рискува. Ако вземем конкретната ситуация у нас, ние виждаме, редица партии, които губят почвата под краката си. БСП, например, закономерно и като че ли безалтернативно се топи, а цяла редица малки партии, присъстващи в днешното Народно събрание – АБВ, Атака, НФСБ, ВМРО са загубили общественото доверие, имат ниски нива на подкрепа и се очаква да останат вън от следващия парламент. Оттук и лекото раздвижване в социално-националния сектор. БСП обяви, че ще търси кандидатурата си за президент с помощта на вътрешно партиен референдум, а малките националистични партии забравиха местните вражди и заговориха за обща кандидатура. Дали обаче са узрели, че това трябва да е очакваната от народа силна личност, която да обърне тенденцията, водеща ни към национална гибел..? Трудно е да се каже, по-скоро не. В тази объркана ситуация неочаквано за всички се прояви гражданският сектор. Фейсбук страницата „Отец Боян Саръев – президент” събира хиляди привърженици. Дали това не е името на очакваният Спасител? И ще се срещнат ли двете тенденции? Остава да разберем.

Алтернативна Европа

Европа на две или без скорости

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :