Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Скандално истинска

 

„Скандална“ е определението, което най-често върви към името на Рут Колева. Не знам защо. На мен скандални са ми други, докато Рут ми е напълно нормална и винаги съм й се радвал. Обичам я включително и заради това, че има позиция – по всички неща около нас – и не се страхува да я споделя публично. На фона на всички безлични мижитурки в анемичното поле на родния ни шоу бизнес Рут е направо гигант. Във всяко отношение.

Гледам лекцията й на TEDxAUBG (на англ.). Тя говори за оцеляването и правилния начин на мислене за да излезеш от депресия. Над 150 000 хиляди гледания за 3 седмици в ЮТюб… Гледам последното й интервю в Нова ТВ – говори откровено за някакви много лични неща и болки, както и за такива, за които всички говорим, но никой не би ги казал публично по телевизията. И пак я наричат „скандална“.

Питам я защо. Тя лично не се смята за такава, но все пак има мнение по въпроса.

„Напоследък цари една пелена от заблуда какво всъщност се случва – и в музиката, и в изкуството, и в културата, и в държавата, във всичко. Всички седим и се усмихваме, а то всъщност нещата не са толкова цветни. В един момент на мен ми писна да го подминавам. А когато един човек започне да говори по неудобни теми и да задава неудобни въпроси, в един момент той става „скандален“.“

rut 111Седим си най-скандално в центъра на София, пием „домашна“ лимонада и бистрим живота, Вселената и всичко останало около нас досущ като квартални клюкарки, а хората наоколо се правят, че не ни зяпат. Поводът е новото видео на Рут – „Oceans“, и постепенно пренасочваме разговора нататък.

Когато преди няколко месеца Рут ми прати видеото на новата си тогава песен „Run“, бях толкова изненадан, че си замълчах. Мога да оценя, че една песен е добра, но не слушам такава музика. Не слушам принципно и това, което Рут правеше дотогава, но няма как да не оценя страшно високо изключително стилното й присъствие в гамата на (нео)соул, джаз и аренби. На другите просто не им се получава. На нея й се получаваше адски добре. И сега – това?!

Завой към поп-а?

Да, защо не. Но „Oceans“ е вече друга бира. Не просто/само добро парче. Брилянтно изпипана продукция – прекрасна музика на Георги Линев, силен текст на Рейчъл Роу, разкошен аранжимент на Владимир Джамбазов. Откъдето и да го погледнеш – световна класа. Висока летва. Това повдига куп въпроси и Рут няма нищо против да им отговори.

„Промених стила си, защото самата аз започнах да слушам друг тип музика. Започнах да ходя по фестивали. Арктик Мънкис, Флорънс § Дъ Машийн, Кингс Ъф Лиън, Джеймс Блейк…

Новият ми албум е преход, микс от някакви различни неща. Но няма как да избягам напълно от музиката, която съм правила до момента – соул, джаз, аренби. Аз и не желая. Просто мога повече от това и го правя. Пък и смятам, че звучи добре така.

rut 33Георги Линев е човекът, с когото записах албума. Той е и авторът на „Oceans“. Иначе е момче от Младост, което на 13-годишна възраст емигрира в САЩ с майка си и му откриват рак. Лекува се три години, много тежко. Тогава започва да свири на китара и открива, че има талант. Запознах се с него миналата година, той в момента е на 30 или на 31 години, мисля. „Ролинг Стоун“ и „Ел Ей Уийкли“ го бяха нарекли „един от най-талантливите Ел Ей композитори“. И той наистина е с уникално висок стандарт и усещане за музика.

Албума ще го издам успоредно с концерт на 28 януари в зала 1 на НДК заедно с филхармония и много специални гости. Първият, когото ще обявя, е Иво Димчев. И другите, които съм поканила… ще бъде тотално изкарване от тяхната зона на комфорт.“

Кои, питам аз? Азис, когото споменаваш в интервюто в Нова ТВ? 100 Кила? Тя не отрича за Азис, но казва „не“ за 100 Кила. Изрично добавя, че не е защото не го уважава, а защото концепцията й твърдо не предвижда рап на този етап. Заговаряме се за Азис, 100 кила и за Слави, да – неизбежно е.

За Азис, Слави Трифонов, за политиката и би ли се кандидатирала Рут Колева за президент:

Тъмната страна на силата

„Абе аз явно съм зле. Наистина. Искам развитие, равенство, еднакви права за всички, държава без расизъм, хомофобия, корупция и престъпност. Искам да вървим напред и да се гордеем с България, заради нейната вековна история, красива природа и потенциал. Тия неща, обаче не се ценят, считат се еврогейски и анти-националистични. Къде бъркам?“

Това написа Рут Колева преди две седмици във фейсбук профила си и, както винаги, отпуши куп реакции. Често – негативни.

Когато пак аз съм човекът, който задава въпроси, а Рут е тази, която отговаря, разговорът може да стане много тегав, дори мрачен. Казвам й го. Тя се замисля.

„Аз не искам да бъда черна станция – седим си тук и мрънкаме… Обаче не искам и да мълча и да се правя, че нищо не се случва. Писна ми да зариваме нещата под килима. Искам да има бъдеще – ако не за нас, поне за децата ни.“

Питам я защо е още тук. Мълчи доста продължително. Чувства ли се у дома си тук? Да, определено. Обяснява ми, че търси международна кариера, но иска да живее в България. Всички други места, на които ходи, също са част от нея, но тук наистина се чувства у дома си.

А целият този хейт, който се изсипва върху нея? Твърди доста убедително, че голяма част от него така и не достига до нея. Вярвам й. Но някъде в ъгълчетата на устните й, дълбоко скрито, виждам отчаяние. Нямаше такова нещо, когато си говорихме преди 5 години.

Пораснала си, казвам й. Вече не си момиченце. Вече си млада жена. Смее се. И блондинството на теб ти отива – не ти се отразява вътрешно, добавям.

rut 22А какво може да те накара да се откажеш? Казваше, че миналата година си имала такъв момент… Да, обяснява ми, че всеки в някакъв момент може да се откаже – по много причини. Но в нейния случай по-скоро й се занимава (и) с други неща. Питам я какви.

„Сега в момента ми се занимава с криейтив. Измислят ми се някакви неща за други хора – музика, концепции, визии. Не смятам, че съм готова още за това, но имам такива леки забежки. Освен това ми се пише. Написах няколко истории за „Пощенска кутия за приказки“ и сега първата ще я чета на 30-и.“

Always look on the bright side

Решавам да обърнем малко нещата и да се позабавляваме. Да играем на асоциации, предлагам й. Аз ще ти казвам някакви неща, а ти ще ми отговаряш с първото, което ти хрумне… без да мислиш. Съгласява се.

-  Рут Колева е…? Айде де, сега си ти!

-  Трябва да отговоря ли? Амиии… лудичка! (разсмива се)

То и аз очевидно не съм нормален, така че продължаваме нататък в този тон.

Игра на асоциации с Рут Колева:

Позитивното всъщност е, че според Рут има известно оживление в културния и обществения живот у нас напоследък. Е как, засичам я аз – хем има оживление, хем сме на ръба, хем в някои отношения става по-зле? Тя клати глава. „София става все по-европейска“, казва ми с блеснал поглед на раздяла. „Погледни. И това е хубаво. Харесва ми да живея тук“, казва сигурно за трети път в разговора ни тя.

„Щото си млада“, отвръщам й аз наум (щото съм стар). Но съм съгласен с нея.

Животът е пред нея. Бъдещето е пред нея. Всичко е пред нея.

И тя знае какво да ги прави.

Валя Балканска на Zenith Fusion Festival

Йошиаки и неговата тамбура

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :