Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Юли, някъде сутринта

Преди 9 месеца

sun(Тя) – There I was on a July morning…
(Аз) – Хайде не.

„Лагерен огън“ на плажа, китари, тарамбуки, свити цигари, евтино вино и бира в пластмасови бутилки през 2016- а година. Джим Морисън твърди, че се е опитвал да разшири възприятията си, да отвори вратите, хваща си от Уилям Блейк, взима и от Олдъс Хъксли. Ние обаче хващаме от вехтите рок-звезди, които можем да си доведем в нощта на 30 юни срещу 1 юли и да ни пеят знаковата песен. И да крещим с пълно гърло. Плачем даже, прегръщаме се и псуваме чалгата. Защото ние сме били много над нея с това си поведение и естетически критерии. Тук пак влизат в употреба онова вино и онази бира. Разбира се, след себе си оставяме кочината на пясъка.

Трябваше времената на Кравай през 90-те да променят нещо. Необходимо беше да зачеркнат групите, чиито текстове са писани от „утвърдени имена“. Трябваше да продължим с Димитър Воев, Васо Гюров и цялата шайка иновативни музиканти и всякакви хора на изкуството, които се утвърдиха тогава. Кольо Карамфилов си отиде. Воев също. Много други вече не са сред нас.

Нещо в тази миниреволюция се прецака по начина, по който протестите се провалиха – десетки хиляди, после няколко хиляди, стотици и накрая 30-40 отчаяни ентусиасти. Още в началото господата в Парламента казаха, че така ще се получи, а ние се смеехме и повтаряхме, че няма да спрем.

По същия начин намаляха и хората по плажовете. Помниш ли как беше на Шабла преди 15 години? И изобщо навсякъде по морето? А във Видин и Русе? Огромните огньове и всичко останало, което ме мързи да изброявам отново.

Измести ли се всичко това навсякъде, функционира ли изобщо? На батерии от по волт и половина. Нека не обвиняваме чалгата и масовата култура. Ако нещо е качествен продукт, няма как да остане в сянката. „А ваш’то сърце се разтваря в чиния за „сръбско“, „хеви метъл“ и гроздова ракия.“ Вече не е нужно да си на плажа – слагаш леген с вода, сипваш малко сол и voila, имаш си July morning. Там се пече месо, носи се домашнярка, някой свири фалшиво, всички пеят кошмарно.

„Сто пъти да влезеш в битка и сто пъти да победиш – това не е най-доброто. Най-доброто е да покориш чуждата армия без да се сражаваш“, твърди Сун Дзъ. Сякаш все не избираме достатъчното количество непримирение. Знак на протеста? Бунт? Свобода? Този протест е от края на 60-тe. Този протест е от 70-те. Този протест е най-късно от 80-те. Закъснели сме.

Когато бодри хора ти говорят преди първото кафе

И твоята майка също

Facebook коментари

Бинар коментари (1) :

  1. Тъпоооооооооооооооо!!. Буковски умря, а вие не спирате да го имитирате, Нинко.