Facebook YouTube Vbox7 Twitter Mixcloud

Жан-Мишел Жар долетя с най-високите криле на електрониката

След безпрецедентното завръщане на Жан-Мишел Жар (Jean-Michel Jarre) с албума „Electronica Vol 1: The Time“ в края на миналата година, Кръстникът на електронната музика, както е известен френският музикант, изгря в едър план и с втората част на проекта, наречена „Elеctronica“ – „The Heart Оf Noise, Vol.2″. В него легендата работи с не по-малък звезден екип от съмишленици и по мое мнение новият звукозапис ще повтори, а може би и задмине първата част по популярност и продажби.

В „The Heart Оf Noise“ с творчески сътрудничества се включват знаменити изпълнители – певци, композитори, аранжори и продуценти, сред които Пет Шоп Бойс, Джулия Холтър, Праймъл Скрийм, Гари Нюмън, Ханс Цимер, Пийчис, Ди Орб, Йелоу, Синди Лоупър, Джеф Милс… с които колаборациите на една от най-значимите и влиятелни фигури в света на електронната музика стават общо 30 за последните 2 години и превръщат 14-ия запис на французина в най-амбициозната му творба изобщо.

Новите 18 пиеси на Жан-Мишел Жар продължават започнатото от него в компанията на грандовете от различни стилове като Масив Атак, Моби, Армин ван Бюрен, Винс Кларк, Джон Карпентър и колегата му – гуруто на ню ейджа, германеца Едгар Фрьозе, чиято изява в „Zero Gravity“ е последна преди белодробната емболия да ни го отнеме през януари миналата година. На Жан-Мишел гостува и най-ярката звезда на класическата музика – китайският пианист Ланг – Ланг.

Студийният проект, стартирал с работно заглавие „E-Project“ (2014), разказва личната история на музиканта, част от която е и привличането в електронното звучене на млади артисти – Литъл Буутс например, заедно с асовете, благоговеещи пред таланта и превъплъщенията на Жар. Сред тях с цветната си коса и характерен вокал греят американката Синди Лоупър – вечна бунтарка, модна икона и активистка, която пее в „Swipe Тo Тhe Right“, и чешитът с проклет характер, канадската електро-клаш пънкарка Пийчис, даваща воля на чувствата си със щедри порции в парчето „What You Want“. „Не ми е в стила да се пазя от думи и изрази, които предизвикват противоречиви реакции. Ако се спънеш и си удариш крака, нали казваш „дамуе*амайката“? Защо да не измислим подобно и за бащата? Освен това, харесва ми идеята да бъда вдъхновителка на нови клишета в езика, например… „катеричке, аз съм твойта пушка“, казва 47-годишната бивша учителка по пеене.

„The Heart of Noise“, откриващото „Electronica 1: The Time Machine“ парче в две части, е посветено на Луиджи Русоло (1885 – 1947) – италиански композитор, художник и конструктор на експериментални инструменти. През 1913 той революционизира т.н. съвременна музика с футуристични аранжименти, показвайки как електрониката ще обогати музикалното изкуство. Но без да засенчва свойствата на класическия оркестър. Това е първата изненада в актуалния проект на Жар, която изкушените от историята и развитието на клавишните да очакват.

„Исках да разкажа историята на електронната музика и нейното наследство от моя гледна точка и опита, който имам – от самото начало до днес“ – споделя Жан-Мишел пред „Билборд“ – история с различни артисти, които пряко или индиректно са свързани с тази сцена; хора, на които се възхищавам за приноса им към нашия жанр, които са източник на вдъхновение през последните 40 години и които притежават оригинално звучене и стил. В началото нямах представа как ще се развие албумът, но съм щастлив, че всички артисти, които поканих, приеха“, не крие колосът, чиято муза е симптомообразуваща за кого ли не.

jarreВпрочем, така като гледам обложката на диска, той е върнал тирето между първите си две имена, както бе и върху първите му албуми, наричани навремето от нас тави. А на въпроса кой е авторът на тази неземна музика, батковците на Попа ни бъзикаха: „Абе това е някакъв французин, дето свири на оксижен!“- това си припомнихме – с наивен сантиментализъм аз и небезизвестният Васил Громков-ВаГро пред „Арена Армеец“ на 9 октомври 2011-та, когато видяхме цялата мощ на Жан-Мишел – като изпълнител и интерпретатор по време на неговото първо шоу в България, с което засефти мултифункционалната зала в столицата. “Oxygen“ (1977) – неговият първи (хитов) албум, е разпродаден в над 18 милиона копия в цял свят.

Изключителната съдба на французина следва стъпките на неговия баща, Морис Жар, композитор на музиката към едни от най-известните и легендарни холивудски филми („Доктор Живаго“, „Лоурънс Арабски“…) Приносът на Жан-Мишел за развитието на електронното звучене през 20 век е огромен заради изключителния талант да представя музиката не само като поредица от отделни ноти, а като уникална комбинация от звуци.

„Жан-Мишел Жар е пионер. Той е допринесъл толкова много за електронното звучене и особено за артистите от моето поколение като Дафт Пънк, Феникс, Джъстис… Запознахме се след един концерт в Париж и още тогава обсъдихме възможно сътрудничество за албума му. За мен е невероятен шанс и чест да работя с един от най-големите артисти на всички времена“, разкрива Антони Гонзалес (Anthony Gonzales) от френския синти поп проект M83. Съвместната им пиеса е Glory, записана първоначално за за късия документален филм EMIC в Google Play. Видето е режисирано от Лиза Пакле.

Категоричен акцент в „Electronica 2″ е участието на Едуард Сноудън. Да, същият, разобличителят на американските спецслужби. Парчето „Exit“, изградено на разпасан техно бийт, съдържа речитатив на бившия сътрудник на американската Агенция за национална сигурност (АНС) за следенето. Миналата година Жар се присъедини към други културтрегери в родината си, призовавайки президента Франсоа Оланд да предостави убежище на човека, разкрил как службите в САЩ подслушват хора по целия свят. Двойката е осъществила контакт със съдействието на „Гардиън“, след като в дадено от Жан-Мишел Жар интервю той поискал да се свърже със Сноудън.

„Той е абсолютен герой на нашето време. Когато за пръв прочетох за него, се сетих за майка ми – споделя композиторът пред британския вестник. – Тя се е присъединила към френската съпротива през 1941-а, когато хората във Франция са смятали такива като нея за размирници. Тя винаги ми казваше, че когато обществото върши неща, които не можеш да понасяш, трябва да се изправиш срещу него“.

След като се свързали, 67-годишният французин заминал за Москва на среща с 32-годишния Сноудън и да направят записа, поясняват от звукозаписната компания Columbia. Човекът, който преди три години разтресе света с разследванията си и който откри убежище в Русия, не крие, че винаги е харесвал електронната музика. Изпълнението има клип, включващ кадри от Москва, и напомня съспенса на „Матрицата“ и сагата за Джейсън Борн.

Вместо да реализира колаборациите „от разстояние“, каквато е повсеместната практика днес, Жан-Мишел Жар кани лично всеки от партньорите да работят заедно в студиото. Този „старомоден“, но персонален подход гарантира присъствието на екип от съмишленици, атмосфера на творческа сплотеност и усещането за цялостен и хомогенен албум, независимо от различните артистични съчетания и музикално разнообразие – стил и класа. А те се постигат само от най-големите мечтатели, от една страна. От друга, доброто самочувствие трябва да се полива непрекъснато, нали? Не на последно място, той първо създава композициите наспоред творческия натюрел на изпълнителите, а реализацията е чак след това. Което пък говори за взаимна обмяна на комплименти.

„За него щеше да е много лесно да седи в студиото в Париж и по електронната поща да общува с всички участващи в проекта. Но физическото присъствие и възможността творческият процес да се случва, променя и надгражда в реално време, е уникална. Ето защо албумът ще бъде наистина събитие в музиката“, споделя денс корифеят Моби с присъщия си вид на опасно трезвен човек.

„Едно от най-вълнуващите сътрудничества в моя не така кратък живот“, слага удивителна Пит Таунсънд, фронтмен на Дъ Ху, една от най-великите британски групи, която така и не получи голямо признание в България, но нейсе. Рок динозавърът гостува на електронния ихтиозавър в пиесата „Travelator“. Трак силен и внезапен, като ляво кроше на Кубрат Пулев между EBM-а на Gesaffelstein в „Conquistador“ и „Rely Оn Me“, записана със специалното участие на Лори Андерсън, съпруга на покойния вече бард Лу Рийд и стара дружка на Жан- Мишел от периода на албума му „Zoolook“ (1984). Той бе преоткрит и понесен на ръце от от ейсид-хаус поколението, за което французинът вече беше на бащинска възраст, но пък се е радваше на тотално признание. От невръстни години в съзнанието ми се е запечатал образът на странния, но идентифициран летящ обект със слънчеви очила и ръкавици, издаващ космически звуци с едно докосване на лазерния лъч.

Продуктивността на Жан-Мишел Жар в последните години е продиктувана от факта, че той загуби и двамата си родители и прислони своята муза в студиото. Едва ли не да избяга от действителността, как да кажа – с идейната концепция да чества болката творчески – при това в компанията на артисти, образуващи същински дрийм тийм. Волю или неволю, французинът от Лион сам участва в тая лъвска експанзия, при това не само с органи, синтесайзъри и спрягане на всевъзможни модерни технологии, но и с… бленд. За пръв в своята кариера той дръзва да даде гласност на идеите си не само инструментално, но и вокално в парчето „Falling Down“. Дали ще дръзне да го направи и пред публика, мога само да гадая, тъй като той обяви голямо турне в подкрепа на диска – ще се изяви в афиша на няколко европейски фестивала това лято. Неговата обиколка започва от Кадриф, Уелс, а следващата му голяма изява е в афиша на легендарния джаз фестивал в Монтрьо на 11 юли.

j2Жан-Мишел е регистриран 4 пъти в книгата за рекорди Гинес. През 2009 и 2010 той предприе първото си световно турне, като всички дати бяха напълно разпродадени и събраха най-разнообразна аудитория. Предимно фенове, а не случайни зяпачи – от млади аматьори в техно музиката, професионалисти с бели яки и вратовръзки, хай-тек и аудиоманиаци над 40-е, поколението на албума „Oxygene“, до жените от всички възрасти, увлечени по виртуозния французин. Следвайки своя характерен подход, Жар създаде напълно нов жанр и формат на концертите си: традиционните зали и арени се преобразиха буквално неузнаваемо. Шоутата се превърнаха в неповторимо и единствено по рода си звуково и визуално пиршество за сетивата. Традиционно провеждани в необикновена обстановка по повод на различни събития, маркирайки значими исторически факти като:

- Китай след Мао до днес;
- НАСА и трагедията със совалката в Черна гора;
- Негово Светейшество папа Йоан Павел Втори в Лион – една от най-големите вълни на тероризъм във Франция, фатално съвпадаща с предсказание на Нострадамус;
- Сагата в британската област Докландс с участници като принцеса Даяна и медийния магнат Робърт Максуел;
- Мегаспектакъл по инициатива на Нобеловия лауреат Лех Валенса, проведен в корабостроителницата в Гданск по повод 25-годишнината от основаването на „Солидарност“ през август, 1980-а;
- Посрещането на Милениума на Египетските пирамиди.

Музиката на Жар е толкова универсална, защото е непреходна (да пробутам клишето). Създадена е от човек, който винаги е следвал своето въображение независимо от временните тенденции. Маестро, воден от огромното си любопитство към света и Вселената, към които принадлежи. Чудесата и звуците на прородата, дългът да запазим планетата, разнообразните световни култури, стремглавото развитите на технологиите… тези теми винаги са вълнували изпълнителя. Музиката е универсалният език, независим от националност, пол, култура и социална принадлежност… Вероятно това е разковничето към успеха на неговата изключителна музикална кариера.

Днес ключарят в царството на хармониите отново е тук. За да припомни кой е Папата на електронния саунд. По принцип. Конкретно – за това как се появиха електронните инструменти – много преди бума на рока и на поп музиката въобще – реверанс към американеца Тадиъс Кейхил, който през 1897-ма създаде електрическия телхармониум (с тежина около 7 тона и с размерите на джип), а и към първия електронен инструмент теремин, изобретен от руския професор Лев Термен около 1919-1920-а. Детайлите и идеята са в пиесата „Switch Оn Leon“ с Ди Орб.

В дните на разцвета на пънка непрекъснато идваха предупреждения, че хипитата ще се завърнат един ден, но на всички им изглеждаше, че това няма никога да стане. С набъбването на рейв сцената обаче британците изплуваха отново на повърхността – под новия етикет ембиънт. Начело бяха именно Ди Орб – нещо като късен Пинк Флойд, но с много други влияния – реге, дъб, денс, пънк и най-вече с новата техническа възможност за семплиране.

Второ – и втори сюрприз в „Electronica 2″ за археолозите в историята на клавишните инструменти, е пиесата „As One“, записана с бойците на Боби Гилеспи от Праймъл Скрийм. Безсмъртно любовен жест, в който вие подавате с език хапче екстъзи на бъдещото си гадже. И си го разменяте така – докато се стопи и свърши. Вкусът е ужасно горчив, а после божествено сладък. За първи път всички видяха този номер от Сик Бой в „Трейнспотинг“ и не спряха да го правят години наред, както и шотландските инди рокаджии, и французинът. Извод: с наркотиците животът става сложен и упадъчен. Mоля, не правете тези неща вкъщи, нито където и да е другаде.

Но бъдете с Жан-Мишел Жар винаги. И навсякъде.

А ако Сид Барет беше на феста в Монтрьо?

Оратница: "В Чикаго свирихме в един фризьорски салон"

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :