И твоята майка също

frogs

Кой те би по главата, че стана (такава) майка? Може би – твоята?! Защо, аджеба, дете на 4-годишна възраст те пита: „Мамо, днес ще гледаме ли „Малката булка“. Да, обръщам се във второ лице, единствено число, защото ти си една от немалкото кухи лейки, които несъзнателно отглеждат нервни и объркани деца, потенциални крадци и убийци на чуждо щастие. И не, неприемливи са аргументи от сорта: „Ще родиш и тогава ще си говорим“ или „Знаеш ли колко неща са ми на главата“.

Сигурно защото е лято и все по-често прекарваме навън – по паркове и басейни, но напоследък се натъквам колкото на детски смях, толкова и на майчински шамари. Знаеш ли как изглеждаш отстрани? Прегърбена лейка, седнала на ъгъла на пейката и забила муцуната в телефона си, която като развалена латерна повтаря: „Внимавай, да не паднеш“. И тази малка невинна пчеличка, която допреди малко кръжеше около теб и търсеше вниманието ти, падна, а ти я зашлеви. „Казах ти да внимаваш!“, изплю в лицето й и я раздруса. Вдигна си задника, за да удариш детето, а допреди малко с пирони ли беше закована на пейката, когато то те викаше да си играете?

В такива моменти единственото общо нещо между мен и майката е, че и на двете са ни пълни гърдите – на едната с мляко, на другата – с гняв. Естествено, индивидуален е изборът дали да оставиш детето си да ходи с ожулени колена или да бдиш всяка минута над него с непосредствено физическо присъствие. Обаче биенето на шамари е насилие. Гневна съм, защото се разбива психиката на едно малко създание. И още по-гневна съм, че насиленото дете утре ще насилва моето.

Шамарът присъства като инструмент на възпитанието и това е страшно. Не е нужно да четеш стотици страници „Детска психология“, за да си дадеш сметка, че вдигната ръка над детското личице може да доведе до сериозни психически отклонения в по-късна възраст. Ежедневно по телевизията ни заливат с новини за побоища, убийства, самоубийства и изнасилвания. В профила на тези хора не винаги пише, че са от проблемно семейство и нямат образование. Всичко е наред, нормално детство, училище, университет и изведнъж, разбираш ли, полудяваш и извършваш убийство. Е, няма такъв филм. Всичко е причинно-следствено и причината понякога може да се окаже един шамар в парка или в басейна, който шамар не фигурира в досието на родителите ти.

Гледам те, майка на две деца – руси и синеоки, ти: стройна, симпатична и възпитана на пръв поглед. Зачудих се защо си ги довела в басейна за възрастни, като на два метра от теб е този за деца. Помислих си: „И аз така ще правя, като стана майка, ще влизам с тях в дълбокото, за да знаят, че могат да разчитат на мен, дори когато не усещат почва под краката си“. Но ти не влезе в басейна с децата, а ги остави на първото стъпало, покрито с вода. Да, ама става все по-дълбоко с всяко следващо стъпало, а реплика като: „Стойте тук!“ не спасява детски животи. Господ пази децата на кухите майки. Издърпа едното от водата, преди да се удави, но за какво ти беше да го удряш?

Унизително е как при този свободен достъп до информация някои жени свеждат себе си единствено до детеродни единици. Престанете да раждате деца, ако ще им биете шамари. Положителният прираст на населението не води респективно до положително развиваща се социална среда. И при седем милиона души има достатъчно обременени същества, които пречат на обществото. Ако сте лейки, които не могат да се напълнят, използвайте контрацептивни средства. Поне някаква икономическа полза да има от вас.

Статистика на шамарораздаващите майки няма. Но те рязко се набиват на очи сред иначе немалкото млади родители, които отглеждат свободни личности – без модални глаголи в общуването с детето, без викове, шамари и турски сериали.

Юли, някъде сутринта

Кога Мохамед ще донесе свинските пържоли?

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :