Ida y vuelta не значи насам-татам

20/07/2016

Share

×

В бързината вместо насам-натам бях написал насам-татам. После ми казаха, че звучи хубаво и го оставих – явно такова ми е било дуендето, татаааам! Дуендето няма точно определение, нито измерение. То може да е колкото ефирно, толкова и земно. За някои то може да остане завинаги виртуална фикция. За други, които сме го срещали под една или друга форма, важното ни е да предадем тръпката на себеподобните си.

Дуендето обича да пътува и да се връща. Затова тук ще (пре)откривате нещата, които и без да знаете защо са ви харесвали и привличали. Не е нужно да познавате в подробности историята и географията, за да усетите поривите му, подобни на морските ветрове.

fino big

В часовете, условно наречени “de ida y vuelta” (букв. oтиване и връщане) ще кръстосваме Атлантика между различните му брегове. За разлика от т.н. „тематични” канали, няма да робуваме на деления по епохи, жанрове и стилове, да не говорим за измислени звезди и хитове. Записи от 50-те звучат не по-малко актуално в свободата на израза си, отколкото последните към момента изражения на творческите търсения на свободата.

Наши спътници ще бъдат Майлз Дейвис, пренесъл градините на Аранхуес в модалния джаз и Kind of Cai, връщащи му жеста с фламенко-страстта си по същия период от живота му, дал на света най-продавания джаз албум за всички времена, Kind of Blue. И за да е картината още по-богата, ще преоткриваме същите гениални творби на Майлз, прерисувани в палитрата на Чано Домингес, фламенко-джаз пианист par excellence, за протокола – също от Кадис или както го наричат андалусците, Cai.

А за новите пътешественици добро начало са и китарните версии на Аранхуес. От по-старите с Карлос Сантана (незабравимото ми усещане под пълнолунието на Пласа де Торос – Мадрид, непосредствено след интервюто ми с него в юли 1988-a – backstage избелялата ми снимка е от саундчека му тогава), до последните с Джон Абъркромби.

Великодушно ще оставим на предпочитащите easy listening прехваления тромпет на Крис Боти със сиропираните му версии на Аранхуес или Обливион на Пиацола. Какво от това, че Дейвид Фостър му партнира в Summertime, а Марк Нопфлър в What a Wonderful World. Виното от Херес няма нужда от захар – гроздето, от което се прави я е събрало достатъчно под яркото слънце и насред каменистата почва. Все пак, за да издържа на дългите преходи по море, в началото на ферментацията си е било „подкрепяно” подобно на портото с дестилат и традицията е жива до ден днешен.

Както и традициите на фламенкото и фадото, преплетени в невероятните дуети, като тези на Рао Киао и Кетама (Delirios Ibericos, 1991 – предимно авторски композиции на португалския флейтист) и връщането на топката от бразилския певец Джаван, който заедно със същите Кетама записва седем години по-късно Dukeles като част от благотворителния проект Onda Sonora: Red, Hot+Lisboa. По това време Кетама вече са вкарали звука на кората в първите си албуми Songhai 1 и 2 благодарение на Тумани Диабате. Тумани ще преоткриваме както в най-новите му участия с кубински (Афрокубизъм, 2010-2012) и бразилски измерения (в диска от 2011-а на Арналдо Антунес), така и в по-стари дуа с Али Фарка Туре (2005), Розуъл Рууд (2002 – избрал съм изпълнение, базирано на Summurtime) и Балаке Сисоко (1995).

Това са само няколко кратки идеи за възможните и невъзможните посоки на експедиция Дуенде. Не очаквайте съвети – знаем, че най-добре е да се губите сами във втория от четирите нарочни  плейлиста по случай четвъртата годишнина на Бинар и съответно стрийм Дуенде. И понеже апетитът идва с яденето и/или пиенето, напомняме и още два плейлиста – за бленд-майсторите на болерото и за версиите по Лекуона.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 20/07/2016

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Пънк и Джаз
  • Класика
  • БГ Естрада
  • Фолклор
В момента:
Следва: