Как се диша родопски въздух на 1142 метра височина

В родопското село Киселчово ни посрещат с местен виц: „Отишла една журналистка от София на гости при баба и дядо дълголетници. – Бабо, вие тука какво ядете? – попитала тя. – О, чедо, право да ти кажа и трохичка хляб не хапваме… Само саздърми, пастърми и суджуци. – Ами, ти, дядо, на колко години си? – На 86. – отговорил той. Еее, сигурно здравословен начин на живот водиш? –  Какво да водя? – учудено запитал той журналистката. – Дядо, ти сигурно не употребяваш цигари и алкохол? – Ааа, аз ако не пушех и не пиех, то умиране няма в тая планина, бе момиче.“

И в Киселчово, като в много други села, социалният живот на местните се свежда до приказки около масата, ако въобще си имаш дружинка. А останалата част от ежедневието преминава в грижа за добитъка и градината и, разбира се, следене на турски сериали.

Точно на такова място се заселва Мона Чобан. „Тук няма интернет и обхват и човек може да чуе съвсем спокойно собствените си мисли. Всъщност така се раждат и идеите“ – казва тя. Мона реставрира няколко къщи в Киселчово и създава Център за изкуства и занаяти Артел 13. Тази година за първи път организира „Бардово бърдо фест“ –  фестивал за бардове и аналогово общуване. И така с население от 16 души плюс пришълците селото достигна драстичната цифра от около 100 живи човешки същества от различна възрастова група.

Facebook коментари

Бинар коментари (0) :